Ганна Бесарабска-Таврийска е радио- и телевизионен журналист. Чаровната дама често може да бъде забелязана по улиците на старата столица. Отличава се със специфичен стил и излъчване. А заговориш ли я, разбираш, че се чувства като човек, който е изпълнил мисията на своя живот.
Ганна завършва Великотърновския университет, но не остава в старата столица, защото усеща силно влечение към Украйна. Било ѝ трудно да си го обясни, но все пак отива на север. Когато стъпила в украинската степ, усетила, че това е нейното място. Някаква силна енергия сякаш я обгърнала и я приковала с вълшебната си сила към тези земи. Тогава ѝ било трудно да си обясни какво точно е това, но днес казва, че това е енергията на хан Кубрат.
Нашенката останала в Украйна. 30 години тя работи сред българите там, за да им помогне да овладеят литературния български език, да запазят традициите, завещани им от техните предци. Исках моите сънародници да не са свити, а гордо да се изправят и да заявят “Аз съм българин!”, споделя в началото на нашия разговор тя. Другият голям въпрос, който я вълнувал и на който не спира да търси отговор, е кои сме ние българите.
Първият ѝ пряк досег с българите в украинската степ бил през пролетта на 1990 г., когато била назначена като редактор в Одеската областна държавна телерадиокомпания. Знаела, че трябва да води предавания на български език, но не знаела колко и какви са тези българи. Ганна си спомня, че първото село, което посетила, било Городне. Там председателят на колхоза я завел при доячките, които празнували Осми март. За първи път видях толкова много българи, говорещи на българско наречие. Наслаждавала му се, защото не го била чувала. Когато запяха тъжните народни песни за турското робство, останах без дъх, споделя тя и в гласа ѝ отново се усеща вълнението от преживяното. Шест месеца не можела да си отговори на въпроса защо тези хора са далече от родината си.
Ганна започнала да пътува като луда по селата, да се среща с българите. Исках да се докосна до всеки мой брат и моя сестра, които са мой род и моя кръв. Слях се с тях. Изучих всичко и заживях техния живот, признава тя. Българите там я държели за ръце, за тях тя била нещо свещено, защото идвала от прародината им, била връзката ѝ с нея. Всички те носели прародината в сърцата си, без да са я виждали и за миг.
В Украйна освен да помага на нашенците, които живеят там, Ганна се посветила и на изучаването на древната история на българите. Направила много филми, сред тях е и “Посребрената история”, който е в пет части. В него тя разказва за случайно открития през 1912 г. в село Мала Перешчепина, Полтавска област, гроб на българския владетел хан Кубрат, съкровището, частите от саркофага и обгорелите кости. Припомня за пренасянето на съкровището в Ермитажа в Санкт Петербург и разчетените руни на пръстените от проф. Йоаким Вернер.
Журналистката припомня, че през 2002 г. е поставен нов паметник, показващ ежегодните “Дни на паметта”, които се провеждат край него.
Сега, когато като човек, който е изпълнил мисията си, Ганна се връща в България, в главата ѝ отново със страшна сила започва да кънти въпросът “Защо?”. Раната ѝ вече не е османското робство и онзи народ, който бил принуден да бяга от него. Сега голямото ми “Защо?” е свързано с родината ми. След 30 години сякаш се върнах в друга държава. Къде е тази развита страна, която оставих? Тогава имаше много работещи заводи, безплатно образование и здравеопазване, задължително средно образование, а днес се говори само за корупция, бедност и все по-болни хора. Не мога да проумея как хората, които градиха България, днес получават мизерни пенсии, възмущава се Ганна и в гласа ѝ се усеща болка.
Тъжи още за славния Търновград. Според нея управляващите не правят достатъчно, за да спасят старата част на града, която се руши. Гробовете на Кубрат и Аспарух в църквата “Свети 40 мъченици” също са забравени по време на официалните церемонии.
В края на срещата ни Ганна Бесарабска-Таврийска призова българите, където и да са по света, да следват завета на Кубрат и да бъдат единни и да се обичат.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив