Първото честване на Трети март като празник в освободената българска държава е станало в старата столица Търново. Това се е случило на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г., година след подписването на Санстефанския мирен договор. В началото на честването председателят на Учредителното народно събрание митрополитът Антим I пред депутати и граждани извършва богослужение и панихида в църквата “Св. Богородица” в Търново. Година по-късно, през 1880 г., датата 19 февруари се отбелязва и в новата българска столица София. Неправилно обаче някои историци твърдят, че това честване е свързано с освобождението на България. В действителност това честване е свързано с Деня на възшествието на престола на руския император Александър II. Едва от 1888 г.
19 февруари започва да се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско иго. Като такъв той се отбелязва до началото на Първата световна война през 1914 г., когато България и Русия попадат в двата враждуващи военни лагера. В знак на разтрогване на приятелството си с Русия българското правителство забранява отбелязването на паметната дата. Честването е възстановено през 1925 г. с идване на власт на правителството на Демократическия сговор. Тогава обаче България е преминала към Григорианския календар и датата 19 февруари по нов стил става 3 март. През Втората световна война България отново е изправена срещу СССР. Датата 3 март продължава да се отбелязва, но не толкова официално.
След преврата от 9 септември 1944 г. новодошлите на власт комунисти обявяват честването на 3 март като “остатък от великобългарския царски шовинизъм” и забраняват неговото отбелязване.
Чак през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османска власт със специално решение на Политбюро на ЦК на БКП 3 март отново започва да се отбелязва, но не като официален празник.
Едва след падането на тоталитарната власт, на 27 януари 1990 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ 3 март е обявен официално за национален празник на страната, като замества дотогавашния празник 9 септември. В най-ново време след избухването на войната в Украйна в някои среди в България се зароди спор дали 3 март не трябва да бъде заменен от друга “по-българска” дата в родната ни история. Сред предложените тогава дати бяха 24 май – Денят на българската азбука, писменост и култура, 20 април – Денят на избухване на Априлското въстание и 18 февруари – датата на която е обесен Васил Левски. Бяха създадени дори и настроения за поставянето на въпроса за тази промяна на най-високо държавно ниво. Досега обаче официална промяна така и не е инициирана и извършена.
Във Великотърновска област има не един и два паметни знака, свързани с освобождението на България от османско владичество. В старата столица още през 1878 г. на хълма “Света гора” е издигнат паметник пирамида, посветен на загиналите руски воини. През 1922 г. е построен и паметник на Руските гробища в местността “Качица”. Върху него е изписано “Дьедам и отцом, павшим за Освобожденiе Болгарiи в 1877-1878”. На Освобождението е посветена тематично и част от Паметника “Майка България”, върху която един до друг са изобразени руски солдат и български опълченец. Всъщност преди него на това място е имало друг по-стар паметник, който също е бил посветен на загиналите във войните за национално освобождение и обединение.
Паметници, посветени на Освободителната война от 1877-78 г. и на дадените в нея жертви има във всички общини на нашата област. Особено голям е техният брой в общините Златарица и Елена, където преди век и половина са се разигравали драматични и ожесточени сражения, от изхода на които е зависела съдбата на българската държавност. Тук рамо до рамо българи и руси заедно отблъскват войските на Осман паша и не му позволяват да премине в Северна България, да се съюзи със Сюлейман паша в Плевен и двамата паши да хванат в клещи Предния отряд на руската армия и да обърнат изхода на войната.
Иван ГЕОРГИЕВ