27-годишната Мария Бърнева от шест месеца е уредник на Музея на гурбетчийско градинарство в Лясковец. Преди 4 години младата жена завършва етнология във Великотърновския университет, почти веднага след това започва доброволно да помага на неправителствена организация в Лясковец. От август месец миналата година е уредник на музея и се грижи за съхранението му и развитието му. Явява се на конкурса и след подбора по документи и автобиография отива на интервю. Няколко дена след това ѝ се обадили да я поканят и съобщили добрата новина. Не се замислила въобще и приела присърце бойната задача.
В момента е сама и цялата работа и отговорност са на плещите ѝ. Споделя, че не се притеснява от новото и трупа опит. “Помагат ми и от Общината, от читалището и училището. Това е работа, свързана преди всичко с много документи и отчети. Всичко минава през ръцете ти и ти отговаряш за тях. Трудоемко е, но е приятно и ми доставя удоволствие”, усмихнато казва Мария.
В Музея на градинарство пазят над 1000 експоната, но не всички са изложени за разглеждане, защото някои са ценни. Разказва, че зад всеки от тях се крият невероятни спомени и истории, като всички са тясно свързани с хората от Лясковец и региона. Признава, че за нея е важно да бъде сред хората, заради това е приела работата като уредник.
Моментите, които я радват, са, когато види посетителите да се интересуват за миналото и занаятите от едно време. “За някои хора всичко е напълно необятно – какъв е бил животът на предците през Възраждането. Моята задача е да им покажа старите земеделски инструменти, да ги запозная с експонатите и да им разкажа историята на градинарите гурбетчии”, казва Мария.
За момичето, родено и израснало във Велико Търново, новото ѝ призвание е огромно предизвикателство, с което се справя безпроблемно. Всичко, което прави, е с една-единствена цел – да популяризира единствения градинарски музей в областта и той да бъде сред спирките на туристите. “Затова помагат институциите, най-вече Община Лясковец, с които винаги сме в екип. Заедно организираме празници. Сега подготвяме Фестивала на виното, който е традиция, и ще се проведе следващата седмица. Всичко това е екипна работа с институциите и те винаги ни помагат в това отношение”, благодарна е най-младата уредничка на музей в региона.
Тя е избрала Лясковец за своето развитие и се гордее, че именно тук е посветила най-хубавите си години. “Много хора са ме питали защо и как, но тук намирам спокойствието и добротата. Така трябва, не съжалявам за избора си и ако днес пак трябва да решавам, отново бих го направила”, категорична е Мария. Най-интересното за работата ѝ, че освен със спомените и историите на всеки един от експонатите, се запознава лично с наследниците на хората, които са ги дарили или завещали на музея. “Те идват да търсят информация за своите близки, събират спомените и историите им. Често казват, че за тях само аз мога да им помогна и с каквото мога се отзовавам”, разказва момичето.
Споделя, че любовта към историята и етнологията се родила съвсем неочаквано, докато учела в Старопрестолната гимназия по икономика. По същия начин реагирали и близките ѝ, които очаквали висшето си образование да продължи с икономика или нещо близко до нея, но тя избрала етнологията. След като я приели във ВТУ, ѝ станало ясно, че това е призванието ѝ, я подкрепили и застанали зад решението ѝ. Тя е израснала в среда, която стимулира четенето и винаги е била любознателна към новото.
Мария е от онези хора, които изпитват удоволствие от работата си, въпреки че като всяко нещо и в тази професия има трудности. “Точно това ми дава страшно много писти, по които мога да се пусна. Темата на музея е градинарите гурбетчии. Те са ходили да предават и обменят опита си сред унгарци, руснаци, молдовци и други. Всички тези процеси имат своето влияние и днес”, обяснява уредничката, докато ни развежда из залите и сградите на музея.
За 6 месеца, откакто се грижи за музея в Лясковец, Мария е посрещнала стотици посетители и през ръцете ѝ са минали още толкова документи и отчети, но младежкият ѝ ентусиазъм не е стихнал. Продължава да очаква още нови истории за градинарите гурбетчии, за да ги запази за следващите поколения.

Музеят на гурбетчийското градинарство е създаден през 1976 г.

Той е единственият по рода си в цяла България. Мястото му не е случайно, тъй като именно лясковските градинари първи “изнасят” в страните на Европа знанията и уменията си в отглеждането на зеленчуци. Именно те разработват нов тип култивационно съоръжение – парници, отоплявани с оборски тор. За да могат да поливат по желание зеленчуците, градинарите гурбетчии разработват съоръжението долап – водно колело, задвижвано с животинска тяга, с помощта на което се издига вода до повече от 10 метра над водоизточника. Експозицията е приютена в автентична възрожденска къща, потънала в зеленина, в центъра на града, в известния на всички лясковчани “Ланджов двор”. Музеят обхваща площ от 500 кв.м, която включва две зали, сайвант и архитектурния паметник – Хаджиниковата къща, датираща от 1862 година. В музея са изложени над 600 оригинални предмета, подредени в експозиционните зали, в сайванта и в самата възрожденска къща. Тук могат да се видят оригинални документи и знамена на градинарските дружества от Лясковец и околните села, дрехи, битови и ювелирни предмети, донесени от чужбина, тескерета (разрешителни за пътуване в чужбина) и валута от държавите, в които са работили лясковчани.
Акцент в експозицията е изключително сполучливият гипсов макет на бахча, който дава точна представа за организацията, оборудването, начина на работа и последователността на дейностите в една типична за градинарите гурбетчии зеленчукова градина. В двора на музея е монтиран действащ модел в реален размер на дървен градинарски долап за поливане – съоръжението, благодарение на което нашите градинари постигали изключителни резултати дори в най-неплодородните чужди земи.
Музеят разполага и с конферентна зала с 50 места, изградена в рамките на проект по програма “ПРООН – Възможности на 21 век”, в която се организират множество различни изложби, представяния и други културни и образователни мероприятия.
Стефан НАНКИНОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ