Опазеното и доразвито у нас дело на Кирил и Методий от учениците им е най-големият принос на България в европейската и световната култура. Чрез него славянският свят получи възможност да общува помежду си с текста на Библията и да приема християнската вяра чрез словото. Не случайно още през IХ век двамата братя са признати за светци. Делото им е неразделна част от националното ни самочувствие, че и “ний сме дали нещо на света / и на вси славяни книги да четат”. Високо признание за значимостта му е обявяването на Кирил и Методий през 1980 г. от Папа Йоан Павел II за съпокровители на Европа, заедно със създателя на организираното монашество в Католическата църква свети Бенедикт Нурсийски (обявен за покровител на Европа през 1964 г. от Папа Павел VI). Израз на почитта на българския народ към Светите първоучители е и специално отредения им ден в българския празничен календар.

Според арменски летопис първото честване, посветено на делото на Кирил и Методий, е през 1813 г. в гр. Шумен. Българската историография обаче приема за първо честване тържеството през 1851 г., организирано по инициатива на Найден Геров като патронен празник в Пловдивското класно училище “Св. св. Кирил и Методий”. В близките една – две години подетата в Пловдив инициатива остава почти изолирана, но не се забравя. За това свидетелства обръщението на панагюреца Велко Каролев в неговия “Месецослов или Календар Вечний”, отпечатан 1853 г. в Цариград. В него той предлага датата 11 май (24 май н.с.) да стане Ден на Кирил и Методий и отправя апел за организиране на празнуването му. Изборът на цифрата 11 не е случаен – единицата е символ на ново начало, а 1+1 са две равнопоставени числа и така равностойно се оценява делото на всеки от солунските братя.

През 1858 г., на страниците на “Цариградски вестник”, и Йоаким Груев обнародва призив за по-широко и всенародно честване делото на славянските просветители. Като взема предвид съществуващата дотогава църковна практика за честване на Кирил и Методий на 11 май (24 май н.с.), той предлага този ден да се въведе като ден на българската просвета. Идеята за празника става по-популяна след Кримската война (1853-1856 г.). В Търновския край той се отбелязва за пръв път през 1858 г. в Свищов. На следващата 1859 г. се чества в Габрово и Елена. От 1860 г. се празнува в Севлиево, от 1861 г. във В. Търново и Г. Оряхоица (по инициатива на Иван Момчилов), от 1865 г. в Трявна, от 1870 г. – в Дряново и Лясковец, от 1871 г. в Беброво и т.н. Сведения за честването на Кирил и Методий в старопрестолния Търновград дава възрожденският печат – вестниците “България” (1862 г.), “Турция” (1865 г.), “Македония” (1869 г.), “Век” (1874 г.). Те информират, че на 11 май учениците от всички търновски училища отивали в митрополитската църква “Св. Петър и Павел”. Там черковният клир отслужвал тържествена празнична служба, а след това на двора се извършвал празничен водосвет. После главният учител произнасял прочувствено слово за първоучителите, а учениците декламирали съчинените за празника възхвали. Празникът завършвал в митрополитската градина, където под съпровода на музика се извивали кръшни хора.

През 1858 г. образуваната Градска църковно-училищна община в Търново закрива гръцкото училище и настанява в сградата му българското, на което дава името на създателя на глаголицата – “Св. Кирил”. През 1860 г., в разгара на църковната борба с помощта на влиятелните търновски търговци братя Киселови, в най-високата част на квартал “Вароша”, в тъй наречената “Кошарска махала”, майстор Колю Фичето започва строежа на храм в чест на първоучителите – църквата “Св. св. Кирил и Методий” (бивша “Св. Атанас”). Според техния замисъл тя трябвало да бъде с два купола, символизиращи двамата апостоли. “Но това – пише Николай Тулешков, който се позова на труда на Феликс Каниц “Дунавска България и балканът”, струвало много труд и бакшиши”. Те били раздадени на местната управа понеже “това нововъведение” било “обидно за турските очи”. На 4.09.1861 г. църквата била завършена, но освещаването ѝ става 11 години по-късно – на 4 октомври 1872 г., тъй като настоятелството и енориашите ѝ не искали то да се извърши от тогавашния гръцки владика Григорий.

Честване на Деня на светите братя Кирил и Методий започва да се организира и от сънародниците ни, които живеят извън пределите на България. На 18 май 1857 г., на страниците на “Цариградски вестник”, излиза съобщение в което се казва: “Тука, в Цариград, пръв път бе това тържество. Похваляваме нашите в Цариград пребивающи българи заради тяхното топло родолюбие и заради честта, която показваха към приснопаметните наши отци и просветители.” В Москва за пръв път Кирило-Методиевския празник се чества от български студенти през 1861 г. Благодарение на родолюбивата и просветителска дейност на Константин Фотинов от 1862 г. Денят на Кирил и Методий се чества редовно и от малоазийските българи в Измир. В Болград и бесарабските села празникът на Св. св. Кирил и Методий се празнувал по-тържествено и от Великден. Българският емигрантски вестник в Румъния “Българска пчела” (от 14 юни 1863 г.) съобщава: “Тържественото празнуване на Св. св. Кирила и Методия било нещо великолепно, което нито перо може описа, нито уста може изказа”… През 1869 г. Йосиф Соколски – основателят на Габровския Соколски манастир “Успение Пресветия Богородици” и на Габровския девически манастир “Благовещение Богородично” основава първия руски храм “Св. св. Кирил и Методий” в Киево-Печорската Лавра. За съжаление, заради униатските му залитания, в Русия Йосиф Соколски е считан за отцепник от православната църква и след смъртта му (1879 г.) следата от него e заличена.

Празникът на светите братя Кирил и Методий се празнува тържествено и по време на Руско-турската освободителна война. На 4/16 май 1877 г., в лагера в Плоещ, на брега на малката река Телегина, пристига делегация от гр. Самара, за да връчи на Българското опълчение ушитото година по-рано знаме за участниците в Априлското въстание, което тогава не успели да изпратят. От двете страни на това знаме, върху черен копринен рипс, със златна сърма, е извезан равнораменен кръст в средата на който художника Симаков е нарисувал от лицевата страна образите на Кирил и Методий, а на обратната – на Богородица. Самарското знаме гордо се развява на тържествения парад на 11 май 1877 г., с който дружините на Българското опълчение отпразнуват Деня на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий. В издадената по този случай заповед се казва: “Вие празнувате сега празника на тези, които са изобразени на Вашето знаме, вторият след това празник трябва да бъде честван за победата, която Вие ще удържите. България моли Вас да не оставате назад от Вашите братя по оръжие – русите, в битките за нейното освобождение”.

През 1892 г., известният сатирик, културен и обществен деец Стоян Н. Михайловски написва в памет на първоучителите стихотворението “Кирил и Методий”, чийто текст става основа за популярния химн на славянската писменост “Върви, народе възродени”. През септември 1900 г., младият пловдивски музикант Панайот Х. Пипков, назначен за учител по музика в Ловешкото петокласно училище, написва мелодията на химна “Върви народе възродени”. “Малко преди 11 май, стар стил, 1900 – 1901 учебна година имах час по пеене в един от трите класове на Ловешкото петокласно училище – разказва 40 г. по-късно Пипков на страниците на сп. “Родна песен”. Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение за Кирил и Методий от нашия мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мене стихотворение. Още неприполвил бисерните му стихове, в главата ми вече прозвуча вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която започнах да чертая петолинието, тези дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обръщайки се на прах. Написването на музиката на четири гласа не трая повече от 15 минути. Имах на разположение още 30 минути – време достатъчно да разуча песента поотделно и да я опитам дружно. След първото ѝ изпяване хорово удари звънецът. Но учениците, мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически хор, станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в няколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор, а запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че целият шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден. На излизане ме посрещна директорът на училището Бръмбаров и стискайки ръка ми каза: “Господин Пипков, никога не съм се надявал, че в това наше скромно петокласно училище ще се пеят такива хубави песни”. Замоли ме да изпея новата песен на молебена, който ще се състои по случай празника на Кирил и Методий. “Този химн – продължи Бръмбаров, истински възвеличава делото на нашите просветители. Няма да мине много време и той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето отечество.” Пророческите му слова се сбъднаха. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. честването на празника на Кирил и Методий се измества от 11 на 24 май, а поотделно паметта на всеки от братята се отбелязва в деня на смъртта му – на 14 февруари на св. Кирил, а на 6 април на св. Методий. Днес празникът на светите братя е официален празник и в република Македония. Той се отбелязва също в Русия, Чехия и други славянски страни. Днес имаме два празника, посветени на Кирил и Методий, тъй като през 1969 г. църквата отново въведе Юлианския календар. 11 май се празнува като църковен празник на преподобните Кирил и Методий, канонизирани като светци, а 24 май се чества като светски празник – Ден на славянската писменост, българската просвета и култура.
Тянка МИНЧЕВА, историк
сн. архив