Баба Донка е най-възрастният жител на община В. Търново. Родена е в Арбанаси на 16 април 1918 г. Прекарва целия си живот в родното си село. През своите 103 години баба Донка преживява Втората световна война, среща се с цар Борис III и става пряк свидетел на любовта на Невена Коканова и Раде Маркович по време на снимките на филма “Крадецът на праскови”. Всички в селото я познават като добър и отзивчив човек, а близките ѝ се радват на нейната жизненост и дълголетие.
“Обичайте живота и му се радвайте, докато сте млади! Парите не са толкова важни, въпреки че и без тях не се живее. Хапвайте си, пийвайте си и бъдете добри хора!”, казва столетницата, в която все още личи очарователен младежки дух.
Близките на баба Донка я описват като борбена жена, преживяла много трудности, но запазила доброто си сърце. В младите си години тя създава семейство, но смъртта ѝ го отнема рано. Дъщеря ѝ страда от сериозно заболяване и губи живота си още преди да навърши 30 години. 40 дни по-късно, едва 56-годишен, почива и мъжът ѝ – Александър Попов. Оттогава тя остава сама, но благодарение на непрестанните грижи на своите племенници успява да се справя с трудностите. Често вкъщи я навестяват и други хора от селото, които също ѝ помагат с каквото могат.
“Самотата е лошо
нещо. Най-важното в живота е семейството,
а аз го изгубих твърде рано. Ако не бяха всички мои близки и приятели, сама нямаше да се справя. Като зная, че те са до мен, това ми дава едно спокойствие”, споделя баба Донка и започва да разказва за своето минало. Родителите ѝ били бедни, но трудолюбиви хора. На нивите имало много работа и тя, заедно с тях, още от малка ходела да се труди там. Впоследствие продължила да се проявява като деен и отзивчив човек. Познатите ѝ казват, че винаги е усмихната и сърдечна, постоянно готова да се отзове, ако някой има нужда от помощта ѝ. На нейните грижи преди години неведнъж било поверявано и съседското дете – настоящият кмет на В. Търново Даниел Панов, разказват близките на 103-годишната жена. През целия си активен живот Донка Попова работи като екскурзовод в Арбанаси. Съпругът ѝ е дългогодишен кмет на селото, а дъщеря ѝ – управител на резиденцията на тогавашния държавен глава – Тодор Живков. Така покрай тях
тя посрещала,
развеждала и
изпращала всички
гости на Арбанаси.
Сред тях били бившият първи в държавата по онова време, дъщеря му Людмила Живкова и други известни личности. Столетницата и до днес си спомня еуфорията, настъпила в селото във връзка с посещението на цар Борис III.
“Големи приготовления бяха, когато очаквахме царят да дойде в Арбанаси. При пристигането си отседна в Хаджиилиевата къща, която сега е музей. Затова я наричат още Царската къща. Той посети и манастира “Св. Никола”. Докато отиваше натам, напред вървяха две млади девойки с икони в ръце, а Царят с всичкия народ, който го съпровождаше, вървеше след тях. Хората бяха много доволни, че е дошъл в Арбанаси. Той държа реч и въпреки че имаше с него охрана, с всички приказваше, ръкуваше се с тези, които бяха по-близо до него. В манастира имаше почерпка, после влезе в специална стая там, която е отделена за него, и я наричат Царската стая. Имаше и голяма служба с няколко свещеника, на които отдели специално внимание в попската стая”, разказва баба Донка, която описва царя като добър и приятен човек.
Баба Донка помни и Втората световна война. Разказва, че почти във всяка къща в Арбанаси тогава били настанени руски войници. Някои от тях се отнасяли добре с местните, а други били по-недоброжелателни. Столетницата казва, че в нивите около селото самолети пускали бомби. Това ѝ връща спомена и за хеликоптера, с който години по-късно, при едно от посещенията на партийните величия я повозили над Велико Търново.
Едни от най-незабравимите спомени на столетницата са свързани и със снимките на българския игрален филм “Крадецът на праскови”, по повестта на търновския писател Емилиян Станев. През 1964 г. част от снимките на продукцията са в къщата на баба Кали в Арбанаси. Там баба Донка успява да се запознае с незабравимата Невена Коканова, която се държала много учтиво с нея. Имало и снимки на открито, в нивите и лозята около селото, където арбанасчани успели да наблюдават на живо сцените от бъдещия филм.
В рода на баба Донка няма други столетници, такива липсват и в селото. Затова тя и нейните близки не спират да се учудват на дълголетието ѝ. Племенниците ѝ споделят, че никога не е имала специални изисквания към храната. Предпочита хлябът да бъде препечен. С удоволствие си хапва месо, луканка и суджук, както и пилешки бутчета. До ден днешен обича да си пийва ракийка, винце и биричка. Близките ѝ с усмивка припомнят, че по едно време дори била шеф на ракиджийницата в Арбанаси.
Въпреки възрастта си баба Донка продължава да проявява своята женска суета.
Всяка сутрин тя дълго избира какво да облече и задължително ползва крем за лице. Роднините ѝ се шегуват, че е типичната арбанашка кокона, а слънчевата ѝ усмивка и приветливо отношение към околните и сега продължават да придават допълнителен чар на възрастната дама. Съвсем наскоро тя заслужено намери място и в книгата на журналистката Мира Добрева – “Столетниците – благословия или орисия”.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
