Повече от години темата за водоснабдяването е постоянно актуална, а често е и № 1, в горнооряховските новини. Мътилката, която потече от чешмите ни след последните дъждове, е повод да ви разкажем за дългия път на водата до всеки горнооряховски дом.
До Освобождението горнооряховчани са разчитали на извори и чешми за питейна вода. По основните улици е имало зидани гиризи, които да отвеждат отходните води.
В началото на XX век започват усилията за изграждане на водопроводи в градовете и през 1912 г. в Търново е създадено Водоснабдително бюро за дейността в региона. Но започват войните и водоснабдяването остава на заден план. А и най-голям проблем за Горна Оряховица е, че не може да се открие постоянен водоизточник наблизо.
През 20-те години на миналия век в Горна Оряховица отново започват да обсъждат темата за водоснабдяването. По времето на кмета Георги Михайлов започват проучвания и се подготвя референдум за заем от 15 милиона лева. Общинският инженер е натоварен да търси вода в землището на Беляковец, където е каптиран водоизточник с добра за пиене вода.
Само че на Горна Оряховица е отказана вода от Беляковец, тя е насочена за Търново, Самоводене и Поликраище. И започват нови проучвания, които в крайна сметка се спират на извори в района на Летището, до тогавашния Държавен разсадник. През 1935 г. започват сондажи за установяване на дебита и качествата на водата. През 1936 г. се проучват три кладенеца и се установява постоянен дебит около 10 литра в секунда, което не е достатъчно, но все пак е обнадеждаващо.
Свиква се и междуведомствена комисия, която препоръчва да се продължи с проучването на водите край Аерогарата, но и да се направят сондажи над Темниско и Сергювец.
В крайна сметка така и не се открива по-добър водоизточник и всички усилия се хвърлят да се доведе водата от зоната на Летището до града. Плановете и всички книжа за строителството са утвърдени от Министерството на благоустройството на 30 декември 1940 г.
През 1941 г. започва изграждане на модерна за времето си каптажна галерия като надеждите са дебитът на извора да се увеличи до 30 литра в секунда. Кметът Серафим Милчев иска заедно с водопровода, който е проектиран за 96 км тръбна мрежа, да се полага и канализация. По ул. “Цар Освободител” вече е направен главният канал. На следващата 1942 г. е пуснат и търг за изготвяне на проект за канализация.
През 1943 г. е завършен каптажът, готова е и помпената станция, но без покривна плоча заради липса на желязо. Помпените съоръжения са пристигнали и са на склад, но не могат да бъдат монтирани заради липсващата плоча. През 1944 г. кметът Михаил Вангелов пише на няколко пъти до Министерството на благоустройството с молба да се осигури желязо, за да се завърши обектът. Още повече, че и тръбите за първата част от проекта вече пристигат.
Част от тези тръби още са в експлоатация. Според анализа на ВиК “Йовковци” за състоянието на мрежата от 2024 г. 10% от тръбите в Горна Оряховица са от 40-те години на миналия век.
В трудните следвоенни години строителството не спира, въпреки липсата на материали и постоянното забавяне на доставките. В края на ноември 1946 г. кметът Анастас Байраков отчита, че са изградени 54 обществени чешми, включени към водопровода, вързани са Банята, електростанция “Виделина”, кланицата и започват да се добавят частни потребители на първо време предприятия, кръчми и ресторанти, клиники. Липсват обаче водомери, а без тях няма как да се включат повече потребители.
Но дори и след завършване на първия етап от водоснабдяването водните тегоби на горнооряховчани не приключват. Градът продължава да увеличава населението си, развива се и индустрията, а водата е недостатъчна. Тези, които днес са на повече от 50 години, са отраснали на постоянен воден режим и знаят какво е да носиш вода от махленската чешма.
През 1972 г., по времето на кмета Николай Панайотов, се изгражда водопровод между Поликраище и Горна Оряховица, който облекчава положението. В прокарването му участват кажи речи всички горнооряховчани, а пристигането на водата до града е отбелязано с воден празник на площада.
Но истинското решение на проблема е едва след пускането на хидровъзел “Йовковци”. Язовирът започва да се строи през пролетта на 1968 г. Завиряването му започва през декември 1977 г., а първото пускане на вода от язовира е на 25 април 1979 г. Акт 16 е издаден през 1981 г., а през 1984 г. водата потича без ограничение във всички горнооряховски домове.
Снимките, които ви показваме, са от строежа на първата помпена станция през 1936 г., направени от Марин Бакърджиев и от строежа на водопровода от Поликраище през 1972 г., дело на Красимир Маринов.
Исторически музей – Горна Оряховица