“Природата в моите очи” – Памела Тихомирова Димитрова

Публикувано на пт, 26 юни 2020
289 четения

Стояща пред празния лист, оглеждаща се в зелените дръвчета покрай които работливи пчели летят, стоя замислена и си задавам купища въпроси за природата, която със своя съвършен и уникален вид ни дава всичко прекрасно на този свят. Прави ни щастливи и ни дава стимул, за да живеем, да се трудим и да разпръскваме доброта.
Природата е незаменима, сама по себе си успява да ни опияни с безкрайните си поля, планини и красиви места…
Тя е тази, която кара хората да се замислят върху живота, който живеят, върху всичко ценно на този свят и затова, че трябва да го съхраняваме и пазим. Ние сме зависими от нея. Ако тя се чувства добре, ние също ще се чувстваме. Природата ни дарява с едно особено спокойствие и вътрешен мир. Ако даден човек притежава вътрешен мир в душата си, изпитва удовлетворение и спокойствие от постъпките в своя живот, притежава малката частица доброта, то той ще почувства истинската сила на природата, ще проникне в нея и ще види нейното разнообразие.
Аз съм едно шестнадесетгодишно момиче, което търси истината в света. Търся добротата, за да мога да я съхраня и запазя.
И все пак си задавам въпроса, който не ми оставя мира. Защо рушим природата и средата, в която живеем? Защо не ценим всичко, което тя ни дава? Тя ни дава живота, който живеем в момента. Тя е нашият малък дом, изпълнен с красота, жизненост, хармония и единство.
Тя – природата – тази, която не иска нищо в замяна, освен да я ценим и пазим. Дава ни всичко, от което имаме нужда – слънце, въздух и вода. Заслужаваме ли птичката, която всяка сутрин нежно чурулика под прозореца ни? Тишината на гората, звука на бързите потоци в реката или пролетния освежаващ дъжд….? Заслужаваме ли всички тези красиви неща? Всичко това е незаменимо, нали?
Това не е измислена приказка, а е животът, който ни заобикаля.
Аз все още вярвам…! Вярвам, че не е късно и можем да се осъзнаем…..!
Замислете се за сутрешния изгрев и залеза, който посреща красивата нощ, изпълнена с безброй звезди по небосвода. Спасението на света лежи в човешкото сърце, в човешката сила да се разсъждава, в човешката смиреност и отговорност.
Природата е тази, която вдъхновява всеки един млад и преуспяващ човек. Всяко едно изкуство, изградено във времето, го има благодарение на вдъхновението от съвършените места по чудната ни природа.
Тя е четката на художника, вдъхновението на поета и изворът на мъдростта на философа. Тя е неизчерпаемият източник на енергия, красота и вдъхновение, мъдрост и познание. Ярката светлина в така сивия и обикновен живот. Тя е красивото и крехко начало на духовното израстване на човека. Човекът е този, който може да промени задоволителното днес и създаде доброто утре. Човекът е този, който желае още и още. В стремежа си да бъдем запомнени ние погубваме всичко девствено на тази малка синя планета. Ние погубваме същественото и истинско нещо на тази Земя – природата.
Природата в моите детски очи е една необуздана сила, която за нещастие всеки един ден умира.
Безумие ли ни е обхванало, за да бъдем толкова жестоки? Не виждаме ли? Не разбираме ли…? Не усещаме ли какво постигаме?
Моето послание към света е едно-единствено. Нека запазим своята идентичност, да не се обезличаваме и да показваме своята човешка отговорност и доброта както към околните, така и към средата, която ни заобикаля. Нашата природа.
Моята шестнадесетгодишна личност е непозната на света, но това не означава, че светът не ми дава възможност да покажа коя съм и да променя природата във вашите очи! Аз ще се възползвам от тази възможност! Природата е в моите ръце и аз ще я спася…!
Памела Тихомирова Димитрова
СУ “Георги Измирлиев”, Горна Оряховица

loading...
Пътни строежи - Велико Търново