Най-новата си книга “Объркани в свободата” представи във Велико Търново известният български писател Владимир Зарев. Представянето ѝ, както и на други негови исторически романи, бе в рамките на XXI национална научна конференция “Библиотеки – четене – комуникации”, чийто домакин бе Регионалната библиотека “П. Р. Славейков”.
– Г-н Зарев, разкажете ни повече за новия си роман “Объркани в свободата”?
– В творбата се преплитат две сюжетни линии. Едната от тях разказва за съвременността, най-вече за пандемията и това, което ни причини. Тя ни вкара в едно непрестанно насилие. Първо – насилието на страха, че всеки от нас може да се разболее и да изгуби близък човек. Второ – насилието на неизвестността. Никой в онези години, когато болестта беше много активна, не знаеше какво и кога ще му се случи. Трето, това е насилието на несвободата. По друг начин бих го нарекъл – насилие на принудителното равенство. Всички трябваше да носим маски и да се подчиняваме на едни и същи правила. Принудителното равенство е форма на посредственост, а човешката свобода е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова е по-свободен и точно това ни беше отнето. Преживяхме и насилието от това, че пандемията обхвана целия свят и имахме опасенията, че в някакъв смисъл е непобедима.
Втората сюжетна линия се развива през Средновековието, по време на т.нар. Фераро-флорентинска уния, която е последният опит да се обединят православието и католицизмът. В текста се преплита и проблемът с исихазма, възникнал в края на 14-ти и началото на 15 век. Това безценно духовно учение, търсещо пътя към съвършенството, обхваща и България, като исихасти са били Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий и др.
– Кое обединява тези две сюжетни линии?
– Обединява ги проблемът за свободата, властта и съвършенството. Възможно ли е да постигнем съвършенство? Според мен то е невъзможно и е като хоризонта – колкото повече го приближаваме, толкова повече се отдалечава. Съвършен е Бог и затова той е абсолютно свободен. Човекът не може да бъде съвършен.
– Какво е посланието на книгата?
– До голяма степен смисълът на тази книга е, че трябва да се смирим в свободата си, защото тя не може да бъде безкрайна. Безграничната свобода също е форма на насилие. Тиранинът, свръх богатият, дори някои политици, притежават безгранична свобода, но тя е насилие над нас. Всеки човек трябва да потърси себе си и смисъла на личната си свобода.
– В едно интервю от 2014 г. казвате, че народът ни трябва да избере нови лица в управлението. На същото мнение ли сте 8 години по-късно?
– Положението в България става все по-лошо. Тогава все още имаше две ясно очертани линии на ляво и дясно в политиката, докато сега новите хора, които продължаваме за жалост да избираме, според мен все по-малко се интересуват от българския народ и все повече отстояват собствените си интереси.
– Много хора се умориха от това.
– Убеден съм, че е така. Много хора се умориха, а немалко си и отидоха от този свят заради непрестанната борба с несправедливостта. Умората е и от този непрекъснат избор, който не води до никакъв резултат и нищо позитивно.
– А какъв според Вас е изходът от тази ситуация?
– Има един-единствен изход за България – да се намерят тези личности, които да поведат страната и да дадат на нацията идеята за някаква всеобщност, да ни дадат представата за някаква бъдещност, която да обедини всички хора и да тръгнем в една посока. Това се е случвало в звездните мигове на българския народ. Трябват хора, които да носят идеите на Левски, неговата морална и духовна чистота.
– Има ли такива хора и вярвате ли, че това ще се случи?
– Ако българският народ не излъчи този елит, който да се пребори с корупцията и тази прогнилост, която пропива цялото ни общество от горе до долу, той ще изчезне. Всяка сутрин аз се моля на свети Иван Рилски, закрилника на българския народ, да ни запази, защото народът ни се топи и изчезва. Хората са прогонени от България не само икономически. В държавата ни няма никаква справедливост. Това отвращава и превръща родината в мащеха.
– Може би това е и една от причините за озлобението в хората?
– Да, то е съвкупност от много причини. Аз се чудя как хората успяват да оживяват с парите, с които разполагат, особено пенсионерите. Това е една непрестанна агония. Сякаш българският народ е наказан с две неща. Едното е това, че сякаш винаги започваме отначало. Това е вината на политиците, които считат, че когато дойдат на власт, от тях започва всичко. Това е още от Освобождението, за което пише в романа си “Нова земя” Иван Вазов. В него сякаш се разказва за събитията, които се случват днес. И второто е, че непрекъснато оцеляваме. Народът ни непрестанно се бори да оцелее, а това уморява безкрайно”.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът
