Виолета – от куплета към куплета

Публикувано на ср, 17 юли 2024
558 четения

Авторката и редакторът представят в Самоводене поетичната творба.

Христина Попова - последната снимка в литературна обител...

Илюстрациите в книгата са на проф. Стефан Стефанов.

Илюстрациите в книгата са на проф. Стефан Стефанов.

Светът на поезията е необхватен. Както всемирът. С една малка разлика: никой не знае къде и как започва, къде и с какво завършва, докато за поезията има ясни разстояния. И други знаци с плюсове и минуси. Други календари, лимитирани във времето и пространството, с други лица, които тръгват по розите и бодлите към поетичния Олимп.
Тези лица са повече или по-малко познати. Или все още непознати, както скромната и непозната за любителите на красивото слово Виолета Чонева от Самоводене. В смълчаното гнездо на своята самобитност тя къта рожбата си: непретенциозна, но по човешки емоционална поезия. Тази поезия не винаги е гладка, но такава е и житейската съдба на тази жена, бродела години наред в дебрите на професионалното счетоводство. Нейните словесни брожения не са толкова сръчни колкото затвореното между дебелите и богато илюстровани корици на книгите на известни стихоплетци, но поезията на Чонева е дълбоко вкоренена в личните преживявания с препратка към общото звучене на хората и събитията.
Това е присъдата на неизвестните поети: да бъдат малката камбанка в огромния храм на литературата. И понякога да разливат и своите трели в общата симфония.
Най-похвалното е, когато поетичният звук е с верен тон. И най-доброто е, когато хората го чуват. Една малка книжка чака да бъде прочетена: това е “Бъди ми гост” с редакционната подкрепа на пишещия тези редове. Книжката бе представена преди дни в библиотеката на Самоводене, любезно предоставена за изявата от библиотекарката Бисерка Станчева.
На поетичното матине бе дошла от Велико Търново свързаната с културните събития в старата престолнина и региона Христина Попова. Това се оказа последното литературно четене, а може би и снимка на нашата приятелка, отишла си драматично от живота само дни след като камерата я видя в Самоводене с книгата “Бъди ми гост”…
“…приятелството подлост не търпи, а грешките с добро сърце прощава. Приятел верен ми бъди – недей, недей да ме забравяш! Приятелството носи радостта, надеждата и пламъка в живота, то удължава младостта, сразява тежката Голгота… Приятелството винаги е мост през бързея самотен на съдбата, БЪДИ МИ ВИНАГИ СКЪП ГОСТ – сърцето топли къща за приятел!”

Борислав КОСТОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново