Веселин Маринов: „Вълнувам се много, за първи път тръгвам на турне с оркестър“

– Веско, тръгваш на поредно турне, но сякаш то ще е доста по-различно от всички до сега…
– Да, днес всичко е различно. Тръгвам на това турне след двегодишна пауза, в която принудетелно бяхме затворени заради епидемията от коронавируса.
Поводът също е различен – с тези концерти ще отбележа 40 години на сцената. Самият аз през 2021 година станах на 60. Годините се навъртат, но аз се чувствам много добре.
Този път концертите ми също ще са различни. През последните 25 години винаги излизах на сцената с балет. За това време през него минаха над 70 момичета. Но реших да направя промяна и на новите концерти ще съм с оркестър. Щастлив съм, че в него са едни от-големите български музиканти. Красимир Гюлмезов е пианист, Светослав Лобушки е на китарата, най-добрият барабанист в България, според мен, Теодор Янков и един по-неизвестен басист, но с огромен опит в чужбина – Радослав Терзийски. Екипът е уникален. Звукът е перфектен.
Турнето тръгва от нашия край. Първо сме в Севлиево и Трявна, на 13 април във Велико Търново, а на 14 април в Горна Оряховица. Надявам се да успеем да направим 56 концерта.
Времето, в което живеем, също е много различно. Сега в България можем да си поемем глътка въздух от Ковид-19, но пък информациите, които идват от Китай, Англия, Франция, че там случаите се увеличават, буди притеснение. Войната също води след себе си много негативи в нашия социлен живот.
Всичко това ме изпълва с огромно вълнение, притеснение. Надявам се, че всички тези мисли ще изчезнат, когато изляза на сцената.
– Кои твои песни ще чуят хората, които дойдат на концертите?
– Юбилейните концерти са ми най-сладки. Правя ги на всеки пет години. В тях пея всички песни, които са най-любими на моята публика. Сега, когато с Краси Гюлмезов започнахме да подбираме песните за турнетно, се оказа, че ако ги изпея всичките, концертът ще трябва да продължи 4-5 часа. Зачеркнахме няколко. Започнахме репетиции, видяхме, че концертът пак ще се проточи. Отново няколко трябваше да отпаднат.
Започвам с една нова мелодия. Тя е изповед, един разговор с публиката. Много е предразполагаща. Следват „На 25“ и “Любов на прага на сърцето”, „Жена на токчета“, „Сняг“, „Жена на балкона“, много са…
– Записваш ли нови песни?
– В момента звукозаписната ми дейност е на заден план. Липсват ми клипове. Имам много хубави песни от последния албум, които е добре да имат видео. Това ще ги направи по-популярни. За мен е важно лятото да направя 2-3 хубави видеоклипа.
Иначе вече имам записани 3-4 песни, които ще бъдат в основата на следващия ми албум, но все още не мисля за него. Идеята ми е с това турне да обикаля цялата страна, то да продължи почти две години и през есента на следващата година да издам третия си коледен албум. От него вече съм направил три песни, остават още 7.
– Тези две години, в които всичко беше спряло, за какво ти бяха урок?
– На първо място – да не се хваля пред приятели и в интервюта, че вече няма какво да ме уплаши, и след всичките тези години зная как да се справя с всяка ситуация. Видях, че има нещо, което дойде и обърка целия свят. Нещо, за което не бях подготвен. И нашата работа, на хората на изкуството, която е свързана с големи екипи, поддържане на нова техника, записи на нови песни изисква много ресурси. Новата ситуация направо ме събори. Върна ме доста назад. Проумях колко е било хубаво да имаме онези проблеми, предишните, и да не се оплакваме. Преди коронакризата, залисани в ежедневното, не оценявахме, че проблемите ни – лични, социални, професионални, всъщност са бели гайлета. Те са съвсем нормални и преодолими. Човек, ако няма проблеми, ще остарее бързо. Важно е всеки ден да имаме цел и да преодоляваме трудностите на деня.
– Как върви подготовката на фестивала „Полските щурчета“, който правите с Община Полски Тръмбеш?
– Миналата година успяхме да реализираме фестивала „Полските щурчета“, но се надявам, че това лято ще успеем да го направим още по-пищен. Вече сме насрочили датите. Фестивалът ще се проведе от 2 до 4 септември. Това ще е осмото му издание. От сега е ясно, че свои рецитали ще имат „Трамвай ?5“ и братя Аргирови. Най-вероятно на 4 септември аз ще направя концерт в родния си град.
Радвам се, че фестивалът се утвърди във времето като част от живота на младите изпълнители, на тези почти стотина школи в страната, които изграждат бъдещите музикални звезди. Ние държим на любовта към българския език, към изконните ценности на българската шлагерна песен. Няма да изневерим на себе си и сега. Отново селекцията ще е на високо ниво. Председател на журито ще е Етиен Леви, а членове Светослав Лобушки и Красимир Гюлмезов. И тримата са уникални творци, едни от най-големите композитори и преподаватели в България.
– Веско, какъв беше преди 40 години, когато прохождаше на музикалната сцена, и какъв си днес?
– Не мога да кажа, че съм същият. Всичко днес е много различно. Преди 40 години, когато прохождах в музиката, времето беше по-чисто. Вярно е, че имаше и своите лоши страни, но хубавото сякаш преобладваше. Живеехме във време, в което чувствата, отношенията, ценностите бяха на преден план. Имаше много млади хора, които живееха по селата, в малките градчета като Полски Тръмбеш. Предприятията работеха. Сега моят град е различен. Обезлюди се. Добре, че има един прекрасен кмет – Георги Чакъров, който успява да намира инвеститори. В града има няколко и добре работещи големи фирми, които осигуряват работа на хората в района. Обновяват се улиците. Имаме най-хубавия градски парк в областта, нова спортна зала.
Песен след песен и моите години се изтъркулиха и вече съм на 60 години. Имам страхотен опит. Надявам се, че не съм се променил в отношението си към хората. Славата не ме е главозамаяла. Останах си общителен и добър човек, какъвто майка ми казва, че трябва да съм.
– За какво е жаден един мъж на 60 години?
– Бих искал да живея малко по-спокойно, да не се притеснявам какво ще ни донесе утрешният ден в социален и политически план. Плашещо е, че днешният свят много бързо деградира и върви надолу. Изчезват ценностите, моралът. Всичко се върти около парите. Това не е моят свят. Не мога да го променя, но мога да се опитвам да го правя малко по-приятен с моите песни и концерти. Очаквам всички, които ги обичат, във Велико Търново на 13 април и на 14 април в Горна Оряховица.
Весела КЪНЧЕВА