Спомен за славния поборник от неговите наследници Мария Монова и д-р Стефка Вителова
На 29 януари 2018 г. се навършиха 120 години от смъртта на Христо Иванов-Големия – един от най-верните съратници на Васил Левски, чиято невероятна житейска и революционна съдба се преплита с тази на Г. Раковски, А. Кънчев, П. Хитов, Ст. Караджа, М. Преображенски, Ст. Стамболов и др.
Христо Иванов-Големия е роден в с. Къкрина, Ловешко, през 1838 г. Неспокойният му и приключенски дух го карат да напусне родния дом и през 1860 г. той заминава за Белград. Там Христо Иванов се среща с Георги Раковски, с войводите Филип Тотю, Ильо Марков, Иван Кулин, с интелектуалците Васил Друмев и Иван Касабов, което променя завинаги мирогледа му и той посвещава голяма част от живота си на борбата за освобождение на отечеството.
Христо Иванов
свързва живота си с Левски
още през 1862 г. в Белград
Те са заедно в Първата, а по-късно и във Втората българска легия и така до онзи мразовит февруарски ден на 1873 година животът на Големия е неразривно преплетен с този на Апостола. Близкото приятелство между тях прераства в обща дейност в полза на отечеството. През 1869 г. Левски му заръчва “…по-добре е да се установиш в Търново, защото там нямаме человек никакъв в него град на работи”.
Големия участва дейно в основаването на Търновския частен революционен комитет. По нареждане на Левски поема изграждането на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност.
През 1870 година, при едно от посещенията на Левски в Търново, Христо Иванов му представя Стефан Стамболов и Филип Симидов. Срещата им е описана много вълнуващо от Ф. Симидов: “Влязохме в стаята и видях Апостола за първи път. Той ни изгледа и каза: “вие както ми разказа моя верен другар Христо сте ученици “оглашени” (на които се дават задачи, без разяснения)…на нищо да не се пристрастявате в живота си, освен на вода и хляб. Помнете това добре!…, че много наши другари попаднаха в турски ръце…поради слабата им воля!”. “Нея вечер се извърши моето и това на Стефана “покръстване” в бунтовното дело с тържествена клетва. Тъй силно повлия на духа ни оназ клетва страшна, която извърши над нас Апостола в оная нощ и в оная скромна стая. Неговия поглед втренчен в нас претопи душите ни. Той извършваше обряда с тържественост, съсредоточеност и тяжест, образът му се промени съвсем друг”.
Когато Апостолът е заловен в Къкрина заедно с Н. Цветков и Хр. Цонев, Левски им казва: “…дано не се фани бати ви Христо, той пак ще поднови комитета, той знае почти всички тайни хора”.
И наистина, след залавянето на Левски,
Големия не
загубва вяра
и продължава започнатото
“Никога няма да се оставим и ще се трудим доде е топла и най-малката капка кръв в жилите ни напред, додето не се ловим и додето не мрем, нищо не става”, пише Христо Иванов до П. Хитов.
Христо Иванов е войвода на Троянската чета през Априлското въстание 1876 г. и войвода на чета през Руско-турската война 1877-78 г. След преминаването на руската армия през Дунава, Големия организира чета и заедно с русите участва в превземането на Ловеч. По време на Сръбско-българската война 1885 г. старият вече войвода се включва в организирането на доброволческа чета.
След Освобождението се връща към стария си занаят – книговезството. С достойнство на поборник Христо Иванов не търси облаги. “Ще рекат хората: гладник, ламти за служба, защото не може да спечели пукната пара.”
Летописците на Българското възраждане Захари Стоянов и Стоян Заимов се обръщат към него за сведения с почтителното “войводо”, защото той е един от малцината останали живи поборници, запознати с началото на организираната борба. Христо Иванов прави поправки на записките им в полетата на книгите им.
Към края на живота си Големия написва своите “Спомени”. Това е тетрадка с 224 страници, грижливо написани с поправки и обяснителни бележки. Предадени са за съхранение в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” от внука му Борис Вителов. Вероятно войводата е съзнавал, че така ще запази за поколенията истината за онова бурно време.
Последните години от живота на Христо Иванов са най-трудните. Болен, със заседнал куршум в крака, той трудно работи и издържа голямото си семейство. Умира във Велико Търново на 60-годишна възраст в немотия и забрава. Както пише М. Маринов в книгата “Христо Иванов-Големия. Личност и дело”: “…Този, който е положил костите си в пантеона на свободата, рано или късно става обект на преклонение, а оцелелите някак, поколенията сякаш “упрекват”, че са останали живи и са ги лишили от още един герой. И понеже Христо Иванов е именно един от тях, то и той остава в сянката на историята!”
Д-р Стефка ВИТЕЛОВА
