Самодейната театрална формация към НЧ “Иван Вазов” в Първомайци включва близо 20 актьори на възраст от 8 до 78 години. Някои от тях са на сцена в продължение на 60 години, а други са абсолютни дебютанти, но се справят отлично. В състава на театралната трупа към читалището влизат пенсионери, ученици, студенти, химик-еколог, художник-графичен дизайнер, електромонтьор в БДЖ, инженер, военен и историк, работещ в правен офис, но всички заедно са обединени от любовта си към театъра. Пред публика те се представят с най-новия си спектакъл “Вампир” от Антон Страшимиров, с режисьор Милен Димитров.
Ганка Попиванова е на 75 г. и вече почти 6 десетилетия е на сцена. В младежката си възраст тя мечтае да завърши ВИТИЗ, но майка ѝ, селска женица, отказва дъщеря ѝ да става “циркаджийка”. Младото момиче обаче все пак решава да се занимава с театър и се превръща в неизменна част от самодейните колективи в селото. После става председател на читалището, а успоредно с това работи и като директор на местна консервна фабрика. “Животът ми е свързан с тази театрална трупа и винаги ми е било приятно да съм актриса. Постоянно исках да има приемственост в театралния състав и от тази година това вече се случва. Така, и да си отида от този свят, ще съм спокойна, че нашият театър ще продължи да съществува. Това са почти 130 г. читалище и театрална дейност в Първомайци без прекъсване и ще е жалко, ако не ги съхраним”, казва една от двете най-възрастни актриси в трупата.
По време на лятната ваканция баба Ганка довежда в театъра и своето 8-годишно внуче Ванеса, което живее в Пловдив. Виждайки го, режисьорът го харесва и решава да го използва в спектакъла. Детето приема с радост предложението и успява да се справи с поставените задачи и актьорската игра. Това дава надежда на прабабата, че Ванеса може да я наследи и да заобича сцената толкова, колкото и тя самата.
“Имаме много силно театрално минало. Надявам се да имаме и силно бъдеще”, казва Стефан Бочуков, който е на 69 г., като почти 35 от тях е актьор любител. Той върви по стъпките на баща си, който навремето е една от основните фигури в театралния състав. Стефан има участие в сценични прояви още със стария колектив на читалището, който е много по-голям. Впоследствие трупата започва да се топи и една от пиесите се играе само от петима актьори. За щастие в последните години идват нови попълнения, сред които и немалко млади хора, но все още се усеща липсата на повече мъже на средна възраст, които да покриват главните мъжки роли. Затова понякога се налага жени да играят мъже. Една от тях, Стилянка Янкова, е изпълнявала три мъжки роли, като за превъплъщението си в образа на гробар дори печели награда. Тя е на 78 г. и е най-възрастният актьор в трупата, като на млади години е излизала на сцената с бащата на 69-годишния Бочуков. С него през далечните 1958-1959 г. два сезона е играла и майката на друг актьор от сегашния състав – Ивайло Райнов, който поради липса на технически персонал се налага да изпълнява и функциите на осветител, като често това му представлява допълнителна трудност.
Росица Михайлова от 18 години е част от самодейния колектив и смята, че за всички, които са стъпили на сцената, обратен ход няма. По време на пандемията Covid-19 дотолкова им отнема удоволствието да са на репетиции и представления, че с всеки изминал ден с все по-голямо нетърпение очакват позвъняване с покана да се върнат отново в залата.
Пенка Станчева, която играе главната роля на Малама в пиесата “Вампир”, е носител на първа и трета награда за главна женска роля от участията на състава в различни конкурси. Тя е част от трупата едва от 5 г., като в началото започва с малки, второстепенни роли, но режисьорът Милен Димитров забелязва нейния талант, гласува ѝ доверие и не греши.
“Малама няма да е Малама без колегите ми. Аз може да съм спечелила първа награда за главна роля, но спектакълът заслужи Специалната награда на Община Г. Оряховица. Имаме и две поощрителни дипломи за нашите дебютанти Йоанна Георгиева, която играе Вела, и Стефан Ямуков, който играе Динко”, отбелязва Станчева. Тя е от Г. Оряховица, работи в Стражица, но не се отказва от самодейността в Първомайци, защото ѝ харесва. Пенка разказва, че от много години е приятелка с Теодора Миновска, която е секретар на читалището и ръководител на театралния състав, но тя никога не я е канила да се включи в трупата, въпреки нейната изявена артистичност. На няколко пъти Пенка сама е предлагала да опита, но Теодора не го вземала на сериозно. Едва преди 5 г. Станчева получава така дългоочакваното предложение и се съгласява на драго сърце. На всяка репетиция Пенка идва със сина си Мирослав Райнов, който е с аутизъм, но е много добре приет от целия колектив. Преди 4 г. той дори става озвучител на спектакъла, като това се случва от само себе си.
“Тъкмо бяхме почти готови с пиесата и подготвяхме премиерата ѝ, когато Мирослав, присъствайки в салона като зрител на репетиция, седна зад озвучителната уредба. Той не е от много приказливите, но пък се справя чудесно с всякаква техника. Оказа се, че е научил наизуст текста на цялата пиеса, което се отдава трудно дори на актьорите. Знаеше я дума по дума и къде каква музика се пуска, което не е нещо необичайно за аутистите”, разказва Миновска.
Йоанна Георгиева играе ролята на Вела, която е чиста и невинна душа, следваща винаги правия път. Казва, че усеща този образ много дълбоко в себе си и го чувства близък. Младата актриса се занимава с театър от една година, но е израснала в читалището и салона, защото баща ѝ над 20 г. е част от театралния състав. Спомня си, че винаги го е гледала с възхищение и е искала също да бъде на сцената. След като той напуска трупата, Йоанна се превръща в негов достоен заместник. Сега ролите им са разменени и докато тя играе, баща ѝ е в публиката и я гледа. Понякога е критичен към нея, но винаги ѝ дава кураж и ѝ вдъхва увереност.
Един от дебютантите в състава, който започва репетиции с колегите си актьори този сезон, е Димитър Начев. Той е от Първомайци и живее в селото. В трупата се включва от любопитство, защото обича да граби от живота с пълни шепи. Казва, че всичко му е интересно и от всичко иска да пробва, затова, когато Миновска го кани, Димитър, без много да се замисля, решава да опита и това. Първите репетиции за него са опознавателни, след това той сам решава, че е задължително да посещава заниманията, а накрая това се превръща в негов приоритет.
“Аз от 10 г. съм самодеец в читалището, но като народен танцьор. По професия съм художник, така че цял живот съм знаел, че съм артист отвътре. Театърът дойде като един бонус в автобиографията ми и още нещо, което да опитам и опозная. Сцената е нещо много коварно. Тя е изключително завладяваща, прегръща те и повече не те пуска”, споделя Димитър.
Въпреки различната възраст на участниците разбирателството помежду им е страхотно. Сред дебютантите в театралната трупа са още Габриела Иванова и Денислав Марков, които са поканени да се включат в състава на читалището. Тя е на 21 г., а той на 17. Габи играе приятелка на Вела, а Денис влиза в няколко различни роли.
“Забавно ми е да се занимавам с това и се чувствам добре тук. Да играя в театъра или в киното е моя детска мечта. Когато изляза на сцената, имам чувството, че се прераждам и всичко е много по-хубаво”, споделя Денислав, който засега е доволен от малките роли, но се надява някой ден да изпълнява и по-главни.
Част от театралния състав към НЧ “Иван Вазов” в Първомайци са още Драгомира Маркова, Веселина Кожухарова, Теодор Савов, Стефан Георгиев и др.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив