Мартина Вачкова: Сега като че ли мъжете хленчат повече и от жените, все се оплакват

Публикувано на ср, 10 апр. 2024
199 четения

Актрисата Мартина Вачкова и Юрий Дачев – драматург, режисьор, сценарист и телевизионен водещ, представиха във В. Търново книгата със спомени за Григор Вачков – “Пратеник на мъжки времена” и документалния филм за него. Те са своеобразен поклон пред паметта на един от най-обичаните и запомнящи се български актьори. Срещата беше част от програмата на деветото издание на “Фоайе на книгата с автограф”.

– Г-жо Вачкова, от колко време не сте идвала в старата столица?
– Последното ми идване във В. Търново беше по време на финалните дни от снимките на сериала “Есента на демона”. С Евтим Милошев и съпругата му сме приятели. Целият екип беше влюбен в града и всички бяха много щастливи, че са тук. Иначе, предпоследният път гостувахме с Хасковския театър, с който преди 8 години направихме представлението “Секскомедия в лятна нощ” и го играхме в читалище “Надежда”. Останахме няколко дни, беше топло и прекрасно време. Няма по-красив град от вашия, няма!
– С книгата за вашия баща Григор Вачков, озаглавена “Пратеник на мъжки времена”, сякаш се опитвате да отправяте силни послания. Така ли е?
– Да, той беше много силна фигура, каквито в днешно време липсват на всички нива и затова сега тя е още по-ценна. Това е второ издание, дело на великотърновското издателство “Фабер”. Мисля, че е хубаво тази книга да се чете и от по-млади хора, които може би дори не помнят и не познават баща ми, за да видят как са се изграждали личностите в едни много по-сурови времена от днешните. Сега като че ли мъжете хленчат повече и от жените, все се оплакват. Който прочете написаното в нея, ще разбере, че е имало едни здрави, сурови мъже, които са се изграждали в лишения, в битки и без да хленчат. Те са станали хора и са се самоизграждали, без да смятат, че някой им дължи нещо.
– Със сигурност спомените в тази книга са много. Имате ли някой конкретен сред тях, който ви е най-мил и ярък?
– Да, те са наистина много, но нещо много важно, което Юрий Дачев направи за книгата, са едни писма и откъси от дневници на баща ми, които мама извади, и са изключително мили. Сред тях е и първото писмо, което той е написал до мен още когато съм била бебенце на един ден.
– Какво пише в това писмо?
– Пише ми с много любов. Когато се раждам, той е бил на снимки в Бургас и праща на майка ми един парфюм. В писмото се обръща към мен с думите: “И помоли майка ти да ти сложи от парфюма”.
– Какво съдържа книгата?
– В нея има много снимки, много хубави разкази, спомени на други хора и негови приятели.
– В творческия си път срещали ли сте подобен характер като този на баща ви?
– Като неговия – не. Срещнах прекрасни, верни приятели, но като него – не.
– Той ли беше голямото ви вдъхновение, за да се занимавате с театър и кино?
– Не, той беше голямото ми вдъхновение за начина на живот – да се живее честно, с обич, да се раздаваш. Той ми повтаряше само едно: “Бъди добър човек!”. Това е наистина най-важното.
– Били са най-добри приятели с големия ни писател Йордан Радичков.
– Да, в книгата има и спомени на Радичков. Тази година е много важна, защото се навършват 95 години от рождението му. Това е било огромен шанс един актьор като баща ми да срещне своя автор, да живеят заедно по едно и също време и да играе почти във всички филми и постановки по негови текстове. Това са и най-хубавите му роли.
– Баща ви е играл в 44 филма и над 20 театрални постановки. Имаше ли любима роля?
– Любима му беше ролята на Иван Ефрейторов от филма “Последно лято” по Радичков от 1973 година.
– Искаше ли да достигне някакъв връх, поставял ли си е такава цел?
– Не, той знаеше, че няма да живее дълго, защото беше много болен. Затова живееше на бързи обороти, знаейки, че има малко време да свърши много работа и успя.
– Сигурно винаги се вълнувате, когато представяте тази книга?
– Винаги се вълнувам, когато говоря за него и за хората, които обичам, но важният човек, свързан с тази книга, е Юрий Дачев. Той направи и филма, който разказва за баща ми.
– Г-н Дачев, какво е Григор Вачков за вас?
– Тази книга нямаше да бъде написана, ако Силвия Вачкова и Мартина не бяха толкова искрени и доверчиви да ми разкажат всичко това за Григор Вачков. За мен той беше име от детските ми години, когато всички се надпреварвахме да разиграваме по улиците сцени от сериала “На всеки километър”. Филмите, които гледах после, и интервютата, които прочетох, доизграждаха образа на този човек, но когато Силвия и Марта ми дадоха да разгледам писмата му, те отвориха пътя ми към него. Само хора като Григор Вачков остават пратеници на своите времена, а той е пратеник на едно мъжко време.

Николай ВЕНКОВ, сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново