„Днес повече от всякога е важно да се обичаме като народ“ е посланието на спектакъла
“Днес повече от всякога е важно да се обичаме като народ” е посланието на спектакъла=
Силно вълнуващ и емоционален спектакъл, аплодисменти след всяка сцена, със своите тъжни и смешни моменти, интересен за всяка възраст, динамичен и събрал в себе си най-важните сцени от романа на Иван Вазов – такава е постановката “Под игото”, реализирана от творческия екип на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” – Варна. Задължителен за всички, които изучават и се вълнуват от българската литература и история. Времето минава неусетно, защото ще се насладите на театър от най-високо ниво!
Зрителите във Велико Търново за втори път на 22 октомври от 19 часа ще имат възможност да гледат силния спектакъл на една от най-добрите ни театрални режисьори Бина Харалампиева.
Творческият екип е добре познат с уменията си да адаптира към сцена класически произведения. Драматичният вариант по романа на Вазов е на Юрий Дачев, сценографията и костюмите са на Свила Величкова, а музиката е на Асен Аврамов.
Същият екип създаде “Тютюн” по романа на Димитър Димов, най-търсеното представление в новата история на Варненския театър, посрещано от препълнени зали в цялата страна. Интересът и към “Под игото” е заслужено голям.
Билетите за всички обявени дати във Варна до края на годината са изчерпани.
В ролите на Бойчо Огнянов и д-р Соколов гостуват Богдан Бухалов от МГТ “Зад канала” и талантливият актьор от НТ “Иван Вазов” Иван Юруков , а запомнящ се Кириак Стефчов изгражда Стоян Радев от Варненския театър.
Христина Джурова е Рада Госпожина, Веселина Михалкова – кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Кольо Слепеца, Пламен Димитров – чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – чорбаджи Йордан.
“Ние, българите, днес имаме силна нужда да обичаме себе си. Да обичаме онова, което сме били, и онова, което ни се иска да бъдем.
Човек без минало няма бъдеще! Това е клише, но от онези клишета, които са издържали проверката на времето – споделя режисьорката Бина Харалампиева. Според нея в целия роман Иван Вазов търси причина да обича народа си и да го разбира. Писал го е по време на изгнанието си в Одеса, когато изпитва носталгия по Родината. Освен това, нека не забравяме, че Вазов е родоначалник на българските литературни традиции във всички жанрове и това е респектиращо. По онова време българите са живеели в малки общности, в откъснати една от друга махали, според наложените от завоевателите порядки. И въпреки това те са успели да запазят своя език, своята вяра, обичаи и фолклор. Съхранили са българщината и в прочита на миналото ние трябва да виждаме точно тази заслуга на нашите предци. Освен това периодът, който Вазов пресъздава в романа, се отнася до първите наченки в осъзнаването на българите като общност и нация с общи стремежи. Това е само началото, когато народът се осмелява да надигне глава и да се надява, че може да се освободи”.
