Башар Рахал е роден на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал – ливанец, и Мариана Рахал – българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.
На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.
Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Участвал е и в едни от най-успешните български ленти – “Стъклен дом”, “Дървото на живота”, “Корпус за бързо реагиране”, на който е и продуцент. През 2012 г. е тв водещ в научнопопулярната поредица на bTV “Големите загадки”, а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 “Съблечи си късмета”. От есента води гейм шоуто “Следващият, моля” по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 години и Индия на 4 години.
– Башар, защо хората трябва да гледат филма “Привличане”?
– Хората не трябва, не е задължително да гледат “Привличане”. Не искаме да задължаваме никой да го гледа, но ако искат да се насладят на един динамичен, разтоварващ, пълен с хумор, енергия, послания и смисъл филм – нека да го гледат.
– С какво са свързани посланията?
– Те са свързани с взаимоотношенията между учители и ученици, между ученици и ученици, както и между учители и учители, но показани през един истинен свят. Докато работихме върху лентата, се старахме всичко да е истинно, а не фалшиво. Учениците общуват точно по този начин, колкото и това да шокира някой родители. Има добри деца, но има и лоши деца. Едни са възпитани, други не. Ние се опитваме да покажем всичките. През 2017 г. те са такива. Аз имам сериозно наблюдение върху младите хора между 15 и 23 години, защото преподавам в театрална школа. Знам как общуват те, знам какви теми ги вълнуват, виждам как ги променят социалните мрежи. Радвам се, че успяхме в нашия филм да покажем точно тази истинност, за която говоря.
Децата са странни, те са по-големи егоисти, отколкото бяхме ние. Нашето поколение беше по-социално. Имахме лидери, които да следваме. Този лидер можеше да е и някой добър преподавател. Сега също имат любими учители сигурно, но тези преподаватели не се наемат да бъдат лидери. Това води до там, че децата да не умеят да слушат, а на тях не им трябва много. Те имат нужда да им се сложи малка преграда, малка насока, за да станат прекрасни. За жалост обаче светът и комерсът, които са ни заобиколили, променят децата в доста лоша насока.
– Училището, родителите – кой ги прави такива?
– Не можем да хвърлим вината само върху родителите или само върху учителите. Поведението им е компонент от взаимоотношенията с учителите, с техните родители, но и тези на другите деца, защото се оказва, че в тези взаимоотношения е разковничето. Странното е, че в нашия свят, когато аз бях малък, лошите деца си останаха лоши, добрите успяха, развиват се. Сега тези граници са размити. Липсата на възпитание цари сред всички млади хора, което мен лично много ме стряска. Забелязвам, че в другите държави не е така.
– Доволен ли си, че твоите деца не са тук, а са със съпругата ти в САЩ?
– Не мога да кажа, че съм доволен, защото те със сигурност пък губят нещо друго, което България предлага. Чувството на свобода, което ние имаме, там го няма. Нашите деца са една идея по-свободни, отколкото американските. Там е много по-опасно, затова не съм спокоен за тях. Но правилата, които са създадени там, са в повече и това ги променя. Ако не влязат в щампата и коловоза, няма как да се развиват. Българските деца получават шанса да не се превърнат в корпоративни мишки. В Америка си вървиш в коловоза – ставаш си корпоративен човек, работиш цял живот, получаваш си заплатата. Може би за някой хора това е достатъчно, но на мен това не ми е достатъчно. Нашият филм казва на младите хора, че трябва, важно е да открият себе си.
– Ти кога откри себе си?
– Стана, когато бях на 35-36 години, когато ми се случиха разни хубави и не до там неща, свързани с личния ми живот. Важно е човек да успява да наблюдава случките в живота си, как се променя светът около него, как всичко това го променя.
Когато човек е по-осъзнат, той е по-полезен и на социума. Като цяло на мен Америка ми повлия положително, започнах да внимавам повече за хората около мен. Там се научих да не прекрачвам личното пространство на другите, а тук агресията спрямо другия е страшна. Тя започва още от училище.
– Роден си в Дубай – място, което е изключително спокойно. Не ти ли се е искало да отидеш там?
– Не, бих го направил. Не мога да приема начина на живот в Дубай. Там не мога да се развивам нито като актьор, нито като продуцент. В Ливан, откъде е баща ми, също. Аз и арабски не разбирам достатъчно добре. България е моята държава.
– Какво от източните си корени носиш в себе си?
– Нося една избухливост, нетърпимост. Избухвам бързо и трябва по-често да пътувам, защото, когато се задържа по-дълго тук, и аз ставам злободневен. Срещата ми с некомпетентни хора ме изнервя много. Мога да изтърпя компетентни, но злобни хора, но не мога да изтърпя некомпетентни и добродушни хора, които са леко нахални. Това може да ме влуди. Забелязвам, че цари едно генерално незнание. Всеки смята, че разбира от професията си, но ако поровиш малко по-дълбоко, се оказва, че не разбират. Повечето хора се правят, че разбират от професията си, но се оказва, че не са тесни специалисти. Страшно е, защото качествените хора се изнесоха от държавата, не можем да задържим дори и некачествените. Не можем да им дадем една сносна заплата, която да ги устройва. Стигаме до абсурда да внасяме работници отвън. Една държава трябва да си пази кадрите, в Америка дори си ги купуват. Ако си специалист, ти дават зелена карта. Аз минах точно по този път. Доказваш се и оставаш. А при нас останаха безхаберните, които са готови да направят поредната врътка, за да се облагодетелстват.
– И в тази нездравословна среда какво се случва с родното кино?
– То се опитва да откъсне хората от злободневието, такъв е и нашият филм. Аз съм безкрайно откровен човек и ако нашият филм не е хубав ще си го призная. Но нашият филм стана много хубав. Искам повече хора да му се насладят. Истината е, че когато правиш нещо с любов, то винаги се получава. Сюжетът, саунтракът са страхотни. Младите актьори са много добри. Заслужава си да му отделите малко време.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
