237 000 лв. искат археолозите за разкопки на шест обекта в областта

237 000 лв. искат археолозите от Министерството на културата за разкопки в област Велико Търново. Специалистите от Регионалния исторически музей са разработили проекти за 127 000 лв. за четири знакови обекта, които вече са представени в културното ведомство. Най-голямо финансиране музеят е заложил за Никополис ад Иструм – 50 000 лв., за продължаване на разкопките в югозападния ъгъл на форумния комплекс. Заедно с директора на търновския музей д-р Иван Църов ще работи и доц. Павлина Владкова.
Вторият проект е за 27 000 лв. и е за праисторическото селище в местността Смърдеш край Джулюница, по който работи археологът Недко Еленски. На държавно финансиране разчита и археологът Александър Чохаджиев за продължаване на разкопките на праисторическата могила край Петко Каравелово. Проучванията там стартираха през 2009 г. и досега не са прекъсвани. За тях са заложени около 20 000 лв.
30 000 лв. от министерството музеят очаква да получи за Богородичния манастир от времето на Асеневци. Обектът се намира в подножието на крепостта “Царевец”, а археологическите проучвания ръководи проф. Хитко Вачев.
Илиян Петракиев, който също е археолог в РИМ – В. Търново, кандидатства за сумата от 20 000 лв. за разкопки на крепостта “Ряховец” край Горна Оряховица. Проучването там беше възобновено преди три години. Дейността ще бъде подпомогната и с финансовата помощ на Община Горна Оряховица, която ще осигури 10 000 лв. В разкопките се включва и археологът Мая Иванова от Историческия музей в железничарския град. Двамата организират и лятна археологическа академия. В нея тази година ще участват не само горнооряховски деца, но и петима ученици от СУ “Емилиян Станев” във В. Търново, които посещават клуба по археология, създаден по програмата “Твоят час” на просветното министерство.
90 000 лв. искат и археолозите от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН за три обекта на историческия хълм Трапезица. На тях работят археолозите проф. Константин Тотев, доц. Мирко Робов и доц. Деян Рабовянов.
Весела БАЙЧЕВА
сн. архив