23-годишен музикант издаде албум, в който свири на няколко инструмента

Калоян Паунов е на 23 г., роден и израснал във В. Търново. Занимава се с музика от 13-годишен, а точно десетилетие по-късно издава първия си самостоятелен албум. Всеки един звук в него е дело на Калоян. Записва го изцяло сам, тъй като пее и умее да свири на няколко инструмента. Текстовете, музиката и аранжиментите също са негови. Албумът е озаглавен “Охра” и включва 8 пиеси, 5 от които песни и 3 инструментала с вокали, но без текст. Авторът го определя като летен, с морска тематика, вдъхновен от спомени и разказващ за състояния. Действието в него се развива в рамките на два дни, като условно песните са разделени на дневни и нощни. Цялостната емоция на албума е повлияна от прекарванията с приятели на морето, предимно на плаж Иракли, казва Калоян.
Понеже е израснал с винилови плочи и има изградена такава култура на слушане на музика, авторът замисля и своя албум по този начин. В него има А страна с 4 песни и Б страна със също толкова, като между двете е оставена пауза. Композициите са записани така и на обложката, пояснява младият талант, чиято музика и звучене силно напомнят на любимите му групи “Щурците” и “Бийтълс”. Албумът е мислен цялостно и в перспектива, като старт на бъдеща кариера. Затова е зададена и концепцията за начало с преходни пиеси от реалния свят към албума и от албума към реалността. Промоцията на “Охра”, която се състоя под открито небе на сцената на Арт лято до Художествената галерия във В. Търново, също беше по-нестандартна. Първата половина представяше песните визуално със звук и видео, а втората включваше изпълнения на живо с китара и глас.
“От една страна, при представяне на албум хората очакват изпълнение на живо. От друга – аз правя разлика между звукозапис и живо изпълнение. Аналогията е разликата между филм и театър. Когато се представя филм, никой не очаква актьорите да излязат на театрална сцена и да изиграят някаква версия на това, което са заснели”, обяснява замисъла на концерта Калоян. Във втората част на представянето той включи и някои композиции от замисления от него втори албум. Младият музикант сподели, че има подготвени дори трети и наполовина четвърти албум, които обаче все още не са записани.
Освен заради морското и лятното преживяване албумът се казва “Охра” и заради нещо друго, разкрива авторът, който казва, че чрез него се опитва да се завърне към това, което програмистите наричат последната стабилна версия.
“Последният момент, в който изпитвах хармония с цялата Вселена, беше когато бях на около 5-годишна възраст и към 50 см висок. Оттогава имам много ясен спомен как се опитвам да нарисувам Царевец на кадастрон. Понеже често ми четяха приказки за замъци, аз бях много впечатлен да разбера, че във В. Търново има крепост и дворец. За мен това беше истинска магия. Поисках да го нарисувам с водни боички, но не можех да попадна на точния цвят. Когато отидох и попитах баща ми, който тогава все още рисуваше по-активно, какъв цвят е Царевец, той ми отговори “охра”. За мен в този момент нямаше по-красив цвят и по-магична дума от тази”, спомня си Калоян. За него тя е символ на родния му град, на детството и на преходния цвят между деня и нощта, който слънцето разлива по хоризонта при изгрев и залез.
Колкото и странно да звучи, първата любов на музиканта е математиката, но когато става на 12 години, той стига до извода, че за да бъде от полза на обществото, трябва да решава някакви негови проблеми. Тъй като в превод от гръцки проблем означава задача, Калоян като изявен математик приема тази задача присърце и се опитва първо да си отговори на няколко въпроса.
“Замислих се какво липсва най-силно на обществото и с какво аз бих могъл да съм му най-полезен. Прецених, че най-много ни липсва фина чувствителност. Зачудих се кое би могло да я създаде и стигнах до извода, че това е изкуството. Запитах се кое изкуство го прави най-бързо и най-пряко, открих, че това е музиката и тогава започнах да свиря”, разказва Калоян за началото на творческия си път.
Китарата е първият инструмент, с който се захваща Калоян, защото баща му има една такава вкъщи. Впоследствие започва да свири и на други инструменти. Заради уменията си той вече е бил част от почти всички младежки групи във В. Търново. От какъвто музикант има нужда той винаги е насреща. Лесно усвоява всеки инструмент, с който се захване. Ако в някой състав липсва басист, той си купува бас китара, научава се да свири на нея и попълва празнината, трябва ли клавирист – той научава набързо как се свири на пиано и става част от групата. В два концерта свири и на барабани, защото час преди участието на състава на сцена става ясно, че титулярният барабанист закъснява да се прибере от Англия. Всичко това прави от Калоян донякъде мултиинструменталист и впоследствие му дава възможността да запише напълно сам своя първи албум. Желанието на талантливия младеж обаче е да се превърне в продуцент и да създава работни места и условия за други творци, позволяващи им те да мислят само и единствено за творчеството си.
Роденият във В. Търново музикант е завършил Езиковата гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” с испански език. След това учи в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в София. В рода си той има и хора на изкуството. Баща му е IT-специалист, но с афинитет към музиката и рисуването. Дядо му по майчина линия пък, чиято рождена дата Калоян избира за начало на своята кариера, винаги бил душата на компанията с китарата си. Също като него, сега внукът е вечно по купони със своята китара.
Николай ВЕНКОВ, сн. авторът