Проф. Николай Проданов е зам.-министър на правосъдието. Роден през 1960 г. в гр. Трявна. Магистър е по история и по право от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Има магистърска степен и по национална сигурност и отбрана от Военна академия “Г. С. Раковски”. Преподавател е във ВТУ от 1986 г. През годините е бил зам.-декан на Юридическия факултет на ВТУ и зам.-ректор по научното и кариерно развитие на университета в старата столица.
Автор на над 150 научни публикации по история на България, история на правото, право на националната сигурност, право на образованието, науката и културата и други.

– Проф. Проданов, служителите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) и Главна дирекция “Охрана” (ГДО) подготвят нов национален протест на 10 март с искане за 20% увеличение на заплатите. Докъде стигнаха преговорите и изпълнимо ли е исканото увеличение?
– Нашият екип води диалог със синдикалните организации на двете главни дирекции още от юни м.г. Тогава те поставиха своите искания, които оценихме като основателни. До декември, в условията на диалог, бяхме сближили позициите си по основните въпроси. След вдигането с държавния бюджет за 2018 г. на основното възнаграждение в системата на МВР, ГДИН и ГДО с 5 % имаше възможност за избягване на остра форма на протести. Смятам, че и самите синдикати нямаха такива намерения, но нещата се промениха на 11 януари т.г., когато стана ясно, че на служителите на МВР са обещани допълнителни средства. Това доведе до ескалация на напрежението.
В края на протеста от 24 февруари пред сградата на МП министър Цачева покани представители на двата синдиката на разговор, на който тя обясни реалните възможности. Проблемът е в това, че в бюджета на министерството липсват средства, които биха могли да бъдат преразпределени. В медиите излезе информация и за други звена, които са към МП, в които също има недостиг на служители. Така е например в Агенцията по вписванията, която бе натоварена с нови функции. А всяка една нова функция означава труд, натовареност на служителите и допълнителни средства. За жалост МП няма възможност да преструктурира своя бюджет.
Наскоро бе проведена среща в троен формат – между представители на синдикатите, министъра на правосъдието и министъра на финансите, където на нашите служители бе направено предложение техните възнаграждения да бъдат увеличени с още 5 %. Предложението не бе прието. Лично аз не виждам възможност за решаване на проблема без активна позиция от страна на финансовото министерство.
– Основателни ли са техните искания?
– Ако исканията бяха просто за увеличение на възнагражденията, това щеше да бъде един банален спор между работодател и служители. На един работодател винаги му се струва, че дава пари, а срещу това не получава достатъчно труд, усърдие или дисциплина, а от друга страна, служителите смятат, че техният труд е недооценен. Това е един голям обществен проблем, който никога няма да намери окончателно решение. Но в конкретния случай нещата са по-различни. Служителите в двете главни дирекции до 1990-1991 г. са били служители на МВР. След промените в България е било преценено, че затворите и съдебната охрана не могат да бъдат повече част от МВР и те са прехвърлени към Министерство на правосъдието. Но независимо от това служителите в Главна дирекция “Охрана” нямат свой собствен закон. За тях има три члена в Закона за съдебната власт и съответните препратки към Закона за МВР. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” има свой закон, но там също много неща, свързани с чисто служебния им статус, които са уредени с препратки към Закона за МВР. Т.е. самият законодател приема, че полицаите и нашите служители изпълняват, ако не еднакви, то много близки професионални дейности. На основата на това би следвало и отношението на държавата към материалния статус на тези хора да е еднакво или поне много близко.
– Обмислян ли е вариант за уеднаквяване на статуса на служителите от ГДИН и ГДО с този на служителите в МВР?
– По този въпрос е имало единствено идеи, но липсват реални крачки. Действително би било хубаво, ако успеем да намерим начин за законодателното му уреждане. Такива възможности има. И полицаите и нашите служители са държавни служители, макар и с по-специално положение. Такива държавни служители са и военнослужещите, служителите в НСО, служителите в ДАНС… Теоретично е напълно възможно да се мисли за единен законодателен модел, който да урежда материалния и служебен статус на всички тези категории държавни служители. Не би било лесно, но не е невъзможно.
– Какви са възнагражденията на служителите в ГДО и ГДИН?
– Към момента средните възнаграждения в двете дирекции са над 1000 лв., като най-ниски са на новопостъпващите служители, които получават малко над минималната работна заплата. Но към заплатите има и допълнителни възнаграждения, в хода на кариерното развитие заплатите се увеличават. За последно трудовите възнаграждения на служителите бяха актуализирани с новия Закон за държавния бюджет за 2018 г. с 5 %. В началото на миналата година са отпуснати допълнително 9 млн. лв. за двете дирекции за увеличаване на допълнителните възнаграждения.
– Има ли дефицит на кадри, предвид проблемите в системата?
– Дефицит на кадри има в ГДИН, най-вече по отношение на надзорно-охранителния състав. Това са хората, които поемат най-тежката част от работата. В последната половин година обявяваме доста конкурси, но, за съжаление в голяма степен липсва сериозна конкуренция. Например, обявяваме 20 вакантни места, а документи подават 25 души. На практика не можем да подберем достатъчно качествени служители. Наемането на хора, които при други условия едва ли биха били назначени, води до неблагоприятни последици за цялата система.
Има видимо текучество на кадри. Идват, работят известно време, не им харесва и напускат. А конкурсите са доста тежки и продължителни като време, така че в ГДИН постоянно има незаети работни места. Това води до натоварване на работещите служители, които полагат извънреден труд и не могат да ползват полагащия им се годишен отпуск.
– А каква е ситуацията с лицата, лишени от свобода? Увеличава ли се броят на осъдените?
– Напротив, за наша радост, има един отчетлив процес на намаляване на броя на лишените от свобода. Ако през 2012 г. те са били около 12 000, то в момента са малко над 7000. Това е сериозно намаляване и аз се надявам това число да се задържи и да не се увеличава. Но това, че има намаляване на броя на осъдените, не означава, че автоматично при новите условия бихме могли да се справим с по-малко служители. Нещата във всеки един затвор са различни и зависят до голяма степен от техническото обезпечаване. Например в нашия най-нов обект – общежитието в “Дебелт” край Бургас, няма външна периметрова охрана, защото всичко е решено с електронна техника и видеонаблюдение. Но в останалите места това не е така. Съотношението надзиратели – затворници не е универсално, но изчисленията показват, че действително служителите в ГДИН са малко, нужни са още 700-800 души персонал.
Весела БАЙЧЕВА
сн. архив