Главен инспектор Николай Александров, РД ПБЗН – Велико Търново, е победител в Националния конкурс “Пожарникар на годината 2017”. Той спечели състезанието в направление “Превенция” и получи наградата на официална церемония в Централния военен клуб в София. “За мен това отличие не е индивидуално, а резултат от усилията на целия колектив. То ни мотивира и задължава да развиваме поетите инициативи по превенция и защита и ни дава уверение, че усилията ни са насочени в правилната посока”, сподели Александров за “Янтра ДНЕС” непосредствено след тържеството.
Николай Александров е възпитаник на Академията на МВР, която завършил през 2003 г. В семейството му няма други мъже в униформа – нито военни, нито полицаи, нито пожарникари. Той самият разбира от свои съученици за възможностите, които предлага Академията и не се колебае дълго, преди да се реши да се готви за тежките изпити. “Кандидатствахме четирима и всички ни приеха”, връща се назад в годините Пожарникарят на годината. После добавя, че от дете обичал математиката, а това му е помогнало да се справи с приемния изпит. Кандидатите задължително минават и през проверка за медицинска годност, физически изпит и психологическо изследване.
Служителят на противопожарната служба с удовлетворение признава, че с годините е открил, че пожарникарската професия за него е призвание. Затова смело би насърчил младите хора да изберат това поприще. “В момента интересът към професията не е засилен, когато аз кандидатствах за едно място се борехме 20 човека, сега недостигът на работна ръка се усеща във всички сфери”, обяснява Александров.
След като завършил Академията, той постъпва на работа като началник на дежурна смяна в Районната служба във Велико Търново, а след това става инспектор по държавен противопожарен контрол. В продължение на четири години оглавява Районна служба ПБЗН – Стражица, а от края на 2016 г. е временно изпълняващ длъжността началник-сектор “Превантивна и контролна дейност” в РД ПБЗН – Велико Търново.
Николай Александров споделя, че за 15 години стаж не е имало момент, в който да иска да се откаже от нея. В тази професия трудностите са свързани със загуба на човешки живот, а сред най-тежките произшествия за него са катастрофите. “Там пряко се сблъскваме със смъртта, в много случаи има повече от един загинал, което е травмиращо. В такива моменти човек трябва да е мобилизиран и начинът да се справи е подкрепата на колегите”, споделя той. Най-тежко му е било, когато през първата година от службата му имало период от 10 дни, в който в четири дежурства трябвало да вадят загинали в катастрофи. Ако тогава е липсвала необходимата техника и съоръжения, с които пожарникарите да реагират адекватно при такъв вид произшествие, сега обаче са технически обезпечени.
Александров разказва, че досега при гасене на пожари не е имало пряка опасност, но винаги има едно здравословно чувство на страх, особено когато се влиза в задимени и горящи помещения. “Сляпата смелост не води до нищо добро и страхът е този, който успява да ни запази. Трябва да държим на собствената си безопасност, за да може да сме полезни на хората”, казва той.
В пожарникарската професия не липсват и забавни моменти. Александров си спомня с усмивка за възрастна жена, която е подпалила плевнята си, обгаряйки паяжините в нея с факел, за да я почисти. “Плевнята изгоря, за щастие бабата беше невредима, но когато я попитахме защо, тя отговори, че дяволът е държал ръката ѝ, тъй като факлата е изгасвала три пъти, а тя отново я запалвала”, разказва инспекторът.
Всяка свободна минута Николай Александров се стреми да прекарва със съпругата си и двете си дъщери – на 3 и на 7 години. Любимият му спорт е футбол, играл е 10 години като ученик в Техникума по механо- и електротехника в Габрово, от където е и родом. Сега е заменил футбола с колоездене извън града и разходки сред природата, които му носят успокоение и го разнообразяват. С колегите в службата са в приятелски отношения, тъй като голяма част от времето им преминава заедно в дежурства.
Освен в гасенето на пожари, гл. инсп. Николай Александров се включва активно и в Детски полицейски академии, които организират съвместно с Общините и с ОД МВР – Велико Търново. В края на 2016 г. откриват Център за превенция и спорт в Балван, където комбинират лекции, демонстрации и игри. В клуб “Млад огнеборец” към Центъра за работа с деца в Самоводене обучават ученици от 4 до 8 клас. През годините е имало деца, които “се запалили” по пожарникарството от клуба, а после го превръщат в професия. Според Александров във Великотърновска област са поне четирима.
Тази година се навършват 130 г. от основаването на пожарното дело във Велико Търново. От тогава датират първите данни за организирана пожарна. Предполага се, че такава служба в града е съществувала още по турско време, защото селището е имало важно значение в пределите на тогавашната Османска империя.
Теодора ДОНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ