Бивш тър­нов­с­ки ек­с­перт кри­ми­на­лист от­к­рех­ва тай­ни от сво­я­та ра­бо­та

Вся­ка об­лас­т­на ди­рек­ция на МВР в Бъл­га­рия има соб­с­т­вен сек­тор “Ба­зо­ва на­уч­но-тех­ни­чес­ка ла­бо­ра­то­рия”. В тях ежед­нев­но се тру­дят ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни спе­ци­а­лис­ти, чи­я­то дей­ност е клю­чо­ва за ус­пеш­но­то раз­к­ри­ва­не на всич­ки ви­до­ве прес­тъп­ле­ния. Тех­ни­те ек­с­пер­ти­зи са не­из­мен­на част от до­ка­за­тел­с­т­ва­та в то­мо­ве­те по на­ка­за­тел­ни­те де­ла и твър­де чес­то имен­но от тях за­ви­си да­ли един прес­тъп­ник ще бъ­де приз­нат за ви­но­вен и да­ли ще по­лу­чи спра­вед­ли­во­то си на­ка­за­ние.
В про­дъл­же­ние на по­ве­че от де­се­ти­ле­тие Нас­ко Ка­ра­ле­ев е един от те­зи ек­с­пер­ти. Ро­ден е през 1959 г. в с. Са­мо­во­де­не, за­вър­ш­ва сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние във Ве­ли­ко Тър­но­во, а след то­ва и вис­ше в НВУ “Ва­сил Лев­с­ки”. Пос­тъп­ва в сис­те­ма­та на МВР през 1990 г. в ед­на от тех­ни­чес­ки­те служ­би на вът­реш­но­то ми­нис­тер­с­т­во. През 2002 г. след кон­курс е пре­наз­на­чен в сек­тор БНТЛ към ОДМВР – Ве­ли­ко Тър­но­во. От то­зи мо­мент до пен­си­о­ни­ра­не­то му в края на ми­на­ла­та го­ди­на, ра­бо­та­та му ос­та­ва не­из­мен­но свър­за­на с ла­бо­ра­то­ри­я­та. Пол­з­ва се с из­к­лю­чи­тел­но­то ува­же­ние на сво­и­те ко­ле­ги и е счи­тан как­то от по­ли­цаи, та­ка и от сле­до­ва­те­ли и про­ку­ро­ри, за един от най-доб­ри­те спе­ци­а­лис­ти по тра­со­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния и ек­с­пер­ти­зи в стра­на­та. По­ка­за­те­лен за оцен­ка­та на ра­бо­та­та му през го­ди­ни­те е фак­тът, че при на­пус­ка­не­то си, след за­по­вед на ми­нис­тър Ве­се­лин Вуч­ков е наг­ра­ден с “По­че­тен знак III сте­пен” на МВР за пос­тиг­на­ти ви­со­ки ре­зул­та­ти, ини­ци­а­тив­ност и про­фе­си­о­на­ли­зъм при ре­ша­ва­не­то на слу­жеб­ни за­да­чи. Еки­път на “Ян­т­ра ДНЕС” се свър­за с Ка­ра­ле­ев с мол­ба да спо­де­ли пред чи­та­те­ли­те ни част от соб­с­т­ве­ния си опит, впе­чат­ле­ния и пре­жи­вя­ва­ния по вре­ме на дъл­га­та си служ­ба в мал­ко поз­на­тия за ши­ро­ка­та об­щес­т­ве­ност сек­тор БНТЛ.
Тра­со­ло­ги­я­та те ка­ра да мис­лиш и да се пос­та­вяш на мяс­то­то на из­вър­ши­те­ля
“При­чи­на­та да кан­ди­дат­с­т­вам за та­зи ра­бо­та пре­ди го­ди­ни бе пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то да се за­ни­ма­вам кон­к­рет­но с кри­ми­на­лис­ти­ка. Сек­тор БНТЛ се със­тои от две гру­пи – “Хи­мия и би­о­ло­гия” и “Кри­ми­на­лис­ти­чес­ка тех­ни­ка”. Аз за­поч­нах ра­бо­та във вто­ра­та, в ко­я­то се из­вър­ш­ват дак­ти­лос­коп­ни, тра­со­ло­ги­чес­ки, ба­лис­ти­чес­ки, тех­ни­чес­ки и гра­фи­чес­ки ви­до­ве из­с­лед­ва­ния, а съ­от­вет­но и съ­щия вид ек­с­пер­ти­зи. Ос­вен то­ва ек­с­перт от гру­па­та е длъ­жен да при­със­т­ва на ог­ле­ди­те на мес­топ­ро­из­шес­т­вия, как­то и там, къ­де­то се из­вър­ш­ват пре­тър­с­ва­ния и из­зем­ва­ния. Ние мо­жех­ме да бъ­дем из­п­ра­те­ни нав­ся­къ­де, по вся­ко вре­ме на де­но­но­щи­е­то, раз­каз­ва Ка­ра­ле­ев. Ра­бо­та­та му, как­то и на ко­ле­ги­те му от гру­па­та, за­поч­ва на мес­топ­ро­из­шес­т­ви­е­то, къ­де­то учас­т­ва в съ­би­ра­не­то на ве­щес­т­ве­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, след то­ва пре­ми­на­ва в ла­бо­ра­то­ри­я­та, къ­де­то съб­ра­ни­те ма­те­ри­а­ли се ана­ли­зи­рат с раз­лич­ни ти­по­ве из­с­лед­ва­ния, въз­ло­же­ни от раз­с­лед­ващ по­ли­цай. Ре­зул­та­ти­те от тях, прид­ру­же­ни от ста­но­ви­ща­та на съ­от­вет­ния спе­ци­а­лист, се при­ла­гат ка­то ек­с­пер­ти­зи в съ­от­вет­но­то де­ло. След вна­ся­не на об­ви­ни­те­лен акт, ек­с­пер­ти­те от БНТЛ би­ват при­зо­ва­ва­ни и в съ­деб­на за­ла в ка­чес­т­во­то им на ве­щи ли­ца.
“Мен още от са­мо­то на­ча­ло ме прив­ли­ча­ше мно­го ра­бо­та­та по из­вър­ш­ва­не на тра­со­ло­ги­чес­ки и ба­лис­ти­чес­ки из­с­лед­ва­ния. При­чи­на­та е, че при тях се изис­к­ва­ше по­ве­че мис­ле­не и въ­об­ра­же­ние вър­ху са­мия ме­ха­ни­зъм на из­вър­ш­ва­не на кри­ми­нал­но­то де­я­ние. По-кон­к­рет­но на прес­тъп­ле­ни­я­та в ко­и­то се из­пол­з­ват раз­лич­ни ви­до­ве ин­с­т­ру­мен­ти за взло­мя­ва­не и прис­по­соб­ле­ния за от­к­люч­ва­не на зак­люч­ва­щи ме­ха­низ­ми. Тра­со­ло­ги­я­та е не­що­то, ко­е­то те ка­ра да мис­лиш и да се пос­та­вяш на мяс­то­то на из­вър­ши­те­ля, пре­съз­да­вай­ки об­с­та­нов­ка­та и ме­ха­низ­ма на из­вър­ш­ва­не на са­мия взлом”, по­яс­ня­ва бив­ши­ят слу­жи­тел на МВР. Той до­пъл­ва, че тра­со­ло­гич­ни­те ек­с­пер­ти­зи са ши­ро­ко из­пол­з­ва­ни за до­каз­ва­не на взлом­ни краж­би от до­мо­ве, ка­си за съх­ра­не­ние на па­ри и цен­нос­ти как­то и от раз­лич­ни ти­по­ве МПС. При­чи­на­та е, че ин­с­т­ру­мен­ти­те и прис­по­соб­ле­ни­я­та, пол­з­ва­ни от прес­тъп­ни­ци­те чес­то ос­та­вят сво­е­об­раз­ни сле­ди и рез­ки по твър­ди­те ме­тал­ни час­ти на зак­люч­ва­щи­те ме­ха­низ­ми. Ако в за­по­доз­ря­но ли­це за краж­ба бъ­де на­ме­ре­на от­вер­т­ка или друг ин­с­т­ру­мент, оби­чай­но пол­з­ван при взлом, ра­бо­та­та на спе­ци­а­лис­ти­те от БНТЛ е да по­со­чат да­ли то­зи ин­с­т­ру­мент е ос­та­вил сле­ди­те, ко­и­то кри­ми­на­лис­ти­те са сне­ли от мес­топ­рес­тъп­ле­ни­е­то. “По прин­цип всич­ки тра­со­ло­ги­чес­ки из­с­лед­ва­ния се ба­зи­рат на ба­за­та на срав­ни­тел­но­то из­с­лед­ва­не. Из­вър­ш­ват се на срав­ни­те­лен мик­рос­коп, на кой­то се пос­та­вят сле­ди­те от из­с­лед­ва­ния обект и ек­с­пе­ри­мен­тал­но по­лу­че­ни­те сле­ди на ра­бот­на­та част на на­ме­ре­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти. При пъл­но съв­па­де­ние на ре­ле­фа ек­с­пер­тът да­ва ка­те­го­рич­но зак­лю­че­ние за иден­ти­фи­ка­ция, т.е. че сле­ди­те, из­зе­ти от мес­топ­ро­из­шес­т­вие, са ос­та­ве­ни точ­но от то­зи ин­с­т­ру­мент, уточ­ня­ва кри­ми­на­лис­тът. По ду­ми­те му по съ­щия на­чин се из­вър­ш­ват и из­с­лед­ва­ния на раз­лич­ни ти­по­ве сря­зо­ве. “Не­мал­ко ек­с­пер­ти­зи съм пи­сал по от­но­ше­ние на сря­за­ни про­вод­ни­ци с ре­жещ ин­с­т­ру­мент – тех­ни­ка, пол­з­ва­на ос­нов­но от крад­ци­те на ка­бе­ли. Има­ше групa от Пле­вен, ко­я­то се за­ни­ма­ва­ше с краж­би на мед­ни про­вод­ни­ци и из­вър­ш­ва­ха мно­го на­бе­зи. Но бла­го­да­ре­ние на упо­ри­та­та ра­бо­та на ко­ле­ги­те от ОДМВР, гру­па­та бе­ше раз­би­та и на ба­за на ек­с­пер­ти­зи­те, ко­и­то бя­ха на­пи­са­ни, ли­ца­та бя­ха ули­че­ни и бе­ше пов­диг­на­то об­ви­не­ние. По съ­щия на­чин с по­до­бен род ек­с­пер­ти­зи на ба­за­та на тра­со­ло­ги­чес­ки из­с­лед­ва­ния, най-ве­че на сря­зо­ве, бе­ше раз­би­та дру­га гру­па, ко­я­то се за­ни­ма­ва­ше с краж­би на ве­щи от до­мо­ве­те на хо­ра­та по се­ла­та. Та­зи гру­па бе­ше от с. Дра­га­но­во и се бе­ше прос­т­ря­ла с дейс­т­ви­я­та си в че­ти­ри об­лас­ти – Ру­се, Тър­го­ви­ще, Ве­ли­ко Тър­но­во и Габ­ро­во. То­га­ва аз оказ­вах съ­дейс­т­вие и на ко­ле­ги­те от дру­ги­те три ок­ръ­га. Ина­че съм оказ­вал мно­го чес­то по­мощ на ко­ле­ги­те от Ло­веч и вед­нъж на те­зи от Яб­ла­ни­ца”, при­пом­ня си Ка­ра­ле­ев.
Мик­рос­ко­пич­на кап­чи­ца с кръв на под­па­ле­на ко­ла по­ма­га за раз­к­ри­ва­не на прес­тъп­ник
Има слу­чаи, ко­и­то осо­бе­но яр­ко са се за­пе­ча­та­ли в па­мет­та му, в то­ва чис­ло и пър­во­то мес­топ­рес­тъп­ле­ние, ко­е­то по­се­ща­ва ка­то кри­ми­на­лист от БНТЛ. “Про­из­шес­т­ви­е­то бе­ше свър­за­но с въ­о­ръ­жен гра­беж. Из­вър­ши­те­ли­те бя­ха на­пад­на­ли чо­век, за ко­го­то пред­ва­ри­тел­но има­ха ин­фор­ма­ция, че но­си па­ри в чан­та­та си. След то­ва се опи­та­ли да из­бя­гат с ко­ла по най-бър­зия на­чин в по­со­ка Са­мо­во­де­не, но бя­ха до­пус­на­ли ПТП. След то­ва нап­ра­ви­ли опит да за­па­лят ав­то­мо­би­ла, тъй ка­то ня­ма­ше как по­ве­че да го из­пол­з­ват. Оче­вид­ци за­га­си­ли огъ­ня и пре­дот­в­ра­ти­ли из­га­ря­не­то. Спом­ням си мно­го доб­ре, че има­ше ед­на кап­чи­ца кръв, ос­та­ве­на на пред­на­та вра­та, ко­я­то бе­ше с из­к­лю­чи­тел­но мал­ки раз­ме­ри. Мо­же би с ди­а­ме­тър око­ло ми­ли­ме­тър. С един ко­ле­га ус­пях­ме да я сне­мем, да я из­с­тър­жем от вра­та­та. При пос­лед­ва­ли­те из­с­лед­ва­ния за ана­лиз на ДНК, ус­пя да се ус­та­но­ви би­о­ло­гич­ния ма­те­ри­ал на ко­го е и всъщ­ност кой е из­вър­ши­те­лят на прес­тъп­ле­ни­е­то”, спом­ня си Ка­ра­ле­ев.
За пръв път из­пи­тах пос­т­рав­ма­ти­чен стрес след слу­чай на уби­то де­тен­це
Друг слу­чай, кой­то ви­на­ги ще пом­ни, е свър­зан с мно­го не­га­тив­но усе­ща­не. “Ста­ва­ше ду­ма за един би­тов скан­дал в ед­но се­мейс­т­во, меж­ду мъж и же­на в Гор­на Оря­хо­ви­ца. Мъ­жът бе­ше из­пил го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ал­ко­хол и на­не­съл по­бой на съп­ру­га­та си. След то­ва раз­бил ка­са­та на тъс­та си, ка­то на­пъ­нал пан­ти­те с от­вер­т­ка. Из­ва­дил от там за­кон­но при­те­жа­ван пис­то­лет и стре­лял ня­кол­ко пъ­ти в нея. При то­зи скан­дал съ­се­ди­те из­ви­ка­ли по­ли­ция и ко­га­то ко­ле­ги­те поз­въ­ни­ли, той от­во­рил вра­та­та и стре­лял по тях. По ня­как­ва щас­т­ли­ва слу­чай­ност не бе­ше уце­лил пат­ру­ла. След то­ва оп­рял пис­то­ле­та в сле­по­о­чи­е­то и се зас­т­ре­лял на ка­са­та на вра­та­та. При ог­ле­да вът­ре ви­дях­ме пот­ре­са­ва­ща глед­ка, без да вли­зам в де­тай­ли, но це­лият апар­та­мент бе­ше оп­лис­кан в кръв и ви­но. В на­ча­ло­то на ог­ле­да вля­зох в спал­ня­та и там на дет­с­ко лег­ло на­ме­рих прос­т­ре­ля­но де­тен­це­то им. Мис­ля, че бе­ше на че­ти­ри го­дин­ки. Той го бе­ше зас­т­ре­лял, след ка­то убил съп­ру­га­та си. Бе­ше мно­го теж­ко за мен, най-ве­че за­ра­ди де­те­то и ко­га­то тряб­ва­ше да вди­гам тел­це­то му, за да тър­ся про­ек­ти­ла, кой­то бе­ше из­пад­нал под не­го на дю­ше­че­то. То­га­ва имах че­ти­ри ча­са ра­бо­та в са­мия апар­та­мент и още че­ти­ри в ау­топ­си­он­на­та. Ус­пях да се вър­на в края на ра­бот­но­то вре­ме и за пър­ви път по­чув­с­т­вах сил­на нуж­да от ал­ко­хол”, спом­ня си кри­ми­на­лис­тът. Мно­го по-къс­но раз­би­ра от пси­хо­лог за пост­трав­ма­тич­ния стрес и че в то­зи слу­чай той са­ми­ят е ста­нал жер­т­ва имен­но на та­ко­ва със­то­я­ние.
В тър­нов­с­ка­та ла­бо­ра­то­рия ра­бо­тил с мик­рос­коп от 1939 г. на ле­ген­дар­ния по­ли­цай Ни­ко­ла Ге­шев
На въп­ро­са до­кол­ко фил­ми ка­то “От мес­топ­рес­тъп­ле­ни­е­то”, от ко­и­то по­ве­че­то хо­ра из­вън сис­те­ма­та на МВР си съз­да­ват пред­с­та­ва за ра­бо­та­та на спе­ци­а­лис­ти­те ка­то не­го, Ка­ра­ле­ев спо­де­ля, че в тях има из­вес­т­на до­за ис­ти­на. “По от­но­ше­ние на тех­ни­чес­ко­то обез­пе­ча­ва­не, раз­ли­ка­та меж­ду ко­е­то гле­да­те по те­ле­ви­зо­ра и то­ва, с ко­е­то ра­бо­тим ние в БНТЛ във Ве­ли­ко Тър­но­во, е ог­ром­на”, под­чер­та­ва той. Ка­то при­мер по­соч­ва срав­ни­тел­ния мик­рос­коп, кой­то ла­бо­ра­то­ри­я­та пол­з­ва и на кой­то той е ра­бо­тил по вре­ме на ця­ла­та си служ­ба в сек­то­ра. Въп­рос­ни­ят уред е про­из­ве­ден през 1939 г. и е за­ку­пен от ле­ген­дар­ни­я по­ли­цай Ни­ко­ла Ге­шев по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на за нуж­ди­те на по­ли­ци­я­та в Со­фия. По-къс­но, нез­най­но в кое вре­ме, се ока­зал в ди­рек­ци­я­та във Ве­ли­ко Тър­но­во. Ка­ра­ле­ев уточ­ня­ва, че да­же и след тол­ко­ва го­ди­ни мик­рос­ко­път е уни­ка­лен за­ра­ди от­лич­на­та си оп­ти­ка, про­из­ве­де­на от “Карл Цайс”. “Проб­ле­мът е, че ра­бо­та­та с не­го е мно­го тру­до­ем­ка. Се­га има мо­дер­на тех­ни­ка, гле­даш всич­ко на мо­ни­тор, об­ра­бот­ваш си сним­ки­те… А аз по­ня­ко­га съм имал по 6-7 ча­са гле­да­не във визьо­ра на мик­рос­ко­па. И след то­ва ве­чер, ка­то си лег­на и си зат­во­ря очи­те – виж­дам обек­та, кой­то съм наб­лю­да­вал цял ден. Ви­на­ги съм си меч­тал да има един циф­ров мик­рос­коп, кой­то би улес­нил ра­бо­та­та ми до из­вес­т­на сте­пен, за да не си съ­сип­вам зре­ни­е­то. И съм пос­та­вял въп­ро­са, ка­то всъщ­ност ис­ках съв­сем мъ­нич­ко – ед­на ка­ме­ра, ко­я­то щях да мон­ти­рам вър­ху мик­рос­ко­па и да се вклю­чи към ком­пю­тър и всич­ко ще­ше да е прек­рас­но. Оба­че при­о­ри­те­ти­те са дру­ги и за ла­бо­ра­то­ри­я­та в пос­лед­ни­те го­ди­ни аб­со­лют­но ни­що не е да­ва­но. Уви, не до­ча­ках да ви­дя про­мя­на в то­ва от­но­ше­ние”, спо­де­ля Ка­ра­ле­ев.
Той е убе­ден, че за да ра­бо­тиш в сек­тор БНТЛ, тряб­ва да оби­чаш пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та и да имаш го­ля­мо же­ла­ние и мо­ти­ва­ция. “Имам та­зи мо­ти­ва­ция при раз­к­ри­ва­не­то на вся­ко ед­но прес­тъп­ле­ние. И ви­на­ги, ко­га­то де­ла­та са прик­люч­ва­ли с осъ­ди­тел­ни при­съ­ди и спра­вед­ли­ви на­ка­за­ния, аз ви­на­ги съм из­пит­вал удов­лет­во­ре­ние от ра­бо­та­та си. И об­рат­но, ко­га­то из­вър­ши­те­ли­те не си по­лу­ча­ват зас­лу­же­но­то, аз из­пит­вам ра­зо­ча­ро­ва­ние от то­ва, че съм дал всич­ко от се­бе си, а те­зи хо­ра из­ли­зат на сво­бо­да и след то­ва от­но­во се на­ла­га да ра­бо­тя вър­ху тех­ни­те краж­би. Точ­но то­ва на мо­мен­ти ме е де­мо­ти­ви­ра­ло, но ни­ко­га не ме е на­ка­ра­ло да се от­ка­жа да вър­ша мак­си­мал­но про­фе­си­о­нал­но ра­бо­та­та си. Съ­жа­ля­вам са­мо, че не мо­жах да пре­дам всич­ки­те си зна­ния и уме­ния на ко­ле­га­та, кой­то дой­де на мое мяс­то. Но твър­до съм обе­щал при кри­тич­ни си­ту­а­ции ви­на­ги да оказ­вам съ­дейс­т­вие и да им по­ма­гам, с как­во­то мо­га”, ка­те­го­ри­чен е спе­ци­а­лис­тът. Твър­ди, че ни­кой не се е опит­вал да му оказ­ва на­тиск през го­ди­ни­те по от­но­ше­ние на из­гот­вя­не­то на ек­с­пер­ти­зи. “Спом­ням си са­мо един та­къв слу­чай, пре­ди го­ди­ни ста­ва­ше ду­ма за мес­тен биз­нес­мен, кой­то ис­ка­ше да под­ку­пи ве­що ли­це. На­тис­кът не бе­ше вър­ху мен, а вър­ху мой ко­ле­га. Бе­ше пра­тил пос­ред­ни­ци, но опи­тът му не спо­лу­чи. Ни­то мен ме е из­ку­ша­ва­ло то­ва, ни­то ко­ле­ги­те ми. Ина­че от хо­ра, вът­ре в сис­те­ма­та, не пом­ня ня­кой да е пра­вил опит да ни при­тис­ка по от­но­ше­ние на ек­с­пер­т­но­то ни ста­но­ви­ще”, твър­ди Ка­ра­ле­ев.
До­пъл­ва, че си е тръг­нал от сис­те­ма­та до­во­лен. “Мно­го при­ят­но ме из­не­на­да­ха, за­що­то в мо­мен­та, в кой­то тряб­ва­ше да пре­дам слу­жеб­на­та си кар­та, на­чал­ни­кът на “Чо­веш­ки ре­сур­си” ме по­ка­ни да го пос­лед­вам и ме от­ве­де в бар­че­то на по­ли­ци­я­та. Там се бя­ха съб­ра­ли всич­ки на­чал­ни­ци на служ­би и от­де­ли и всич­ки ко­ле­ги от мо­я­та служ­ба. Връ­чи­ха ми бла­го­дар­с­т­ве­на гра­мо­та от име­то на ръ­ко­вод­с­т­во­то на ди­рек­ци­я­та и по­чет­ния знак. То­ва бе­ше го­ля­ма чест за мен, раз­де­лих се с всич­ки ка­то с при­я­те­ли. И та­ко­ва ще ос­та­не от­но­ше­ни­е­то ми към тях за­ви­на­ги”, за­вър­ш­ва Ка­ра­ле­ев
Пла­мен КАРАИВАНОВ, сн. ав­то­рът