Георги от В.Търново вече 30 години води неравна битка с “Цар Алкохол”

Публикувано на вт, 20 Авг. 2019
3433 четения

“Здравейте. Казвам се Георги и съм алкохолик.” С тези думи започва първата крачка на един от хилядите зависими от алкохола, поели по пътя на дългата и тежка борба с порока. Най-трудната част от нея е признанието за проблема пред самия себе си, а след това и пред най-близките. За някои това отнема седмици наред, за други месеци или години, разказва Георги от В. Търново (б.ред. името е променено). Той е една малка частица от статистиката, според която в България страдащите от алкохолизъм са около 200 000 души. Всъщност цифрите са още по-стряскащи, защото много от зависимите остават в сянката на статистиците и отказват да потърсят помощ. Отказват да я търсят и техните близки, оставяйки ги сами с пагубната им страст. Да стигнеш дъното след поредната бутилка е лесно, защото алкохол има навсякъде и е лесно достъпен. Намира се във всеки магазин и във всяка квартална бакалия. До дъното достига и Георги, който точно преди година прекрачва прага на “Анонимни алкохолици” във В. Търново.
“Моята история с алкохола започна преди близо 30 г. Като всеки млад човек започнах да пия с приятели за удоволствие. С течение на времето нещата започнаха да се задълбочават и полека-лека преминах границата. Станах проблемен пияч и започнах да пия всеки ден, изпитвайки постоянно нуждата да го правя. Стигнах до там да крия от семейството си бутилките с алкохол, беше ми трудно да се концентрирам и да си върша работата, защото мислех постоянно и единствено за това как да си набавя алкохол”, разказва Георги. Признава, че никой и нищо не било в състояние да го спре. Животът му малко по малко започва да се изплъзва от ръцете му, съпругата му и двете му деца се отдръпват, постепенно започва да губи и останалите си близки и приятели. Прави няколко опита да спре, но за кратко, след което отново се връща към пагубното влияние на алкохолното опиянение, защото абстиненцията е толкова болезнена, че единственият лек за нея е поредната чаша концентрат.
След като бащата на Георги се разболява от рак, мъжът започва да пие още повече. “На погребението на баща ми бях мъртво пиян. Тогава моят брат, който дълги години е живял в чужбина, ми каза “Брат ми, ти имаш нужда от помощ и аз ще ти помогна”. Той беше човекът, който не ме остави и ме доведе в “Анонимни алкохолици”, връща лентата назад Георги.
“Анонимни алкохолици” не е религиозна структура, но се уповава на вярата. Началото на групите за взаимопомощ поставят борсов посредник и хирург през 1935 г. в САЩ, тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 държави и се посещава от над 2 млн. души. Във В. Търново клубът съществува от близо 5 г. и е един от многобройните в страната, в които членуват хора на различна възраст, с различен социален статус и образование. Това, което ги обединява, е една-единствена цел – да останат трезви и да помогнат на други зависими да победят алкохола.
Георги прекрачва прага на “Анонимни алкохолици” на 18 август 2018 г. Започва да посещава сбирките в продължение на два месеца. “След срещите ми се пиеше, но не го правех. Това състояние го наричаме “сух алкохолизъм”. Вкъщи нещата се поуспокоиха, макар че аз продължавах да съм болен, както съм болен и сега, защото това заболяване е до живот. След тези два месеца, в които не бях пил, реших, че вече съм победил “Цар Алкохол” и се отдръпнах от групата”, признава Георги. Едно телефонно обаждане преобръща живота му и той отново посяга към чашката. След първите 50 грама си сипва още 50, а след това не може да спре. Когато близките му се прибират и го виждат пиян, решават да се изнесат от семейното жилище и Георги остава напълно сам в навечерието на Коледните празници. Спасението търси отново в бутилката. Но след Нова година взима решението да се върне в групата да търси спасение за себе си и близките си.

12 стъпки
към новия живот
на алкохолно
зависимите

Това е пътят, който всеки алкохолик трябва да извърви към промяната и новия си живот. Програмата с 12 стъпки е една от най-ефективните в борбата с алкохолната зависимост. Създадена през 30-те години на миналия век в САЩ, тази системата изключително бързо печели популярност по целия свят. Същността ѝ е да се признае, че борбата срещу алкохолизма сама по себе си е невъзможна. Човек, който решава да се отърве от зависимостта си, не само се нуждае от подкрепа, но и помага за пълното възстановяване на живота си, без което решението на този проблем е невъзможно. Връщайки се обратно в “Анонимни алкохолици”, останалите съветват Георги да си намери т. нар. спонсор. Това е човек, който ръководи в първите дни и месеци борещия се със своята зависимост. Подкрепата му е безвъзмездна и не е обвързана по никакъв начин с финансово подпомагане, а по-скоро е ментор, който трябва да преведе другия през 12-те стъпки на програмата.
“Благодарение на моя спонсор, на брат ми и на семейството ми, което остана до мен въпреки всичко, днес съм трезвен от 7 месеца и половина. Моят спонсор знае най-черните и най-хубавите моменти в живота ми, които не съм споделял с никого. Той е човекът, който ме поведе по правилния път и е моят духовен покровител. Днес животът ми е различен, изпълнен с радост. Събуждайки се сутрин, го няма онова лошо чувство, което ме обземаше преди. Светът е различен и е много хубав без алкохол”, с усмивка добавя Георги. Подчертава, че макар да се водят на духовна основа, не са религиозна група и се самоиздържат с доброволни дарения от самите тях.
В групата членуват двама мъже и четири жени. Сбирките им са всеки понеделник и сряда от 18,00 ч. и в събота от 13,00 ч. в помещение, което им е отдадено от Католическата църква на ул. “Гоце Делчев” 8 под Хуманитарна гимназия. Историята за всички започва по различен начин – от провали, депресия или за удоволствие, бутилката алкохол се превръща в техен най-добър приятел, докато рушат бавно и последователно живота си. В групите за взаимопомощ срещат сродни души, намират нови приятели, които най-добре разбират през какво преминават. Дават си кураж един на друг и се подкрепят в нелеката битка.
“Няма бивш и настоящ алкохолик. Веднъж стигнал ли си до това състояние, то е за цял живот. Но тази болест може да се постави в ремисия. Една от жените в групата, която е дошла тук от друг град, е с трезвеност от 7 г. Друг от членовете ни повече от 2 г. не е пил и в момента се опитва да подреди отново живота си”, обяснява Георги. Често търновската група посещава затворническото общежитие, където разговарят с други алкохолно зависими. Гостуват също на свои събратя по съдба в други градове, а веднъж годишно си правят национална сбирка, където обменят опит и идеи.
“След като признах пред самия себе си, че имам проблем и намерих в себе си волята да се боря, успях да видя, че животът може да бъде наистина различен. Истината е, че колкото повече изтрезнявах, започнах да виждам не само хубавите неща, но и лошите. Моята висша сила започна да ми показва трудностите, за които трябва да сме готови, но благодарение на 12-стъпковата програма успявам да се боря и да живея без алкохол. Искам хората, които живеят в този ад на алкохолната зависимост, да знаят, че изход от дъното има. Вратата ни е широко отворена за всеки, който иска да се спаси и да контролира отново живота си”, допълва Георги. Той продължава да брои всеки един ден без алкохол, а на 2 януари догодина ще отбележи своята първа година трезвеност и поставяне на новото начало.
Весела БАЙЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново