На 1 ноември, освен Деня на народните будители, отбелязваме и Световния ден на веганството. Веганите са хора, които водят начин на живот, отхвърлящ използването на животински продукти. Те са строги вегетарианци, които не използват дори продукти, свързани косвено с животни.
Снежана Боянова е една от хората, избрали този начин на живот. При нея процесът, свързан с промяна на хранителните навици, бил бавен и постепенен. Първо била вегетарианка. Спряла месото точно по това време на годината през 2011 г., случило се, след като започнала да практикува йога. Днес тя вече е учител по йога. Тази година печели сребърен медал от 22-то Държавно първенство по йога.
Постепенно младата жена изгубила интерес към месото и започнала да експериментира с храни, които до този момент били по-малко познати за нея. През 2013 г. решила да направи пълния коледен пост. Оттогава е веган. Резултатите не закъснели, още в началото усетила, че станала по-гъвкава и започнала да прави асаните от йога много по-лесно. Снежи споделя, че от години не е вземала хапчета. Не се е разболявала по-сериозно, с изключение на някоя настинка, която лекува с парене на краката си. През зимата набляга на лимоните, прави си и сироп от бъз, който също засилва имунитета. Мисля, че успях да си прочистя организма, доколкото може, и се старая да го задържа така, обяснява тя. Първоначалната мотивация на Снежана да се насочи към веганството била свързана със здравето.
Според великотърновката, човек е създаден да бъде веган и месото само му вреди. Аргументи за това тя открива в анатомията и физиологията на хомо сапиенс. Първо слюнката ни съдържа ензими, които разграждат много добре въглехидратите, тоест растителните и зърнените храни. Тези ензими ги няма в устата на хищниците. Второ – нашият стомах е с много по-ниска киселинност, отколкото на месоядните. За да се разгради месото, тя трябва да е доста по-висока. Трето – червата при човека са 13 пъти по-дълги от торса му. Целта е чрез този дълъг път, който преминава храната, от нея да се извлекат всички хранителни вещества. При месоядните червата са от 3 до 6 пъти по-дълги от тялото. Природата ги е създала така, за да може месото да се изхвърли по-бързо и да не гние в организма, аргументира се Снежана. Тя допълва, че животните не страдат от високо кръвно, завишен холестерол и затлъстяване, защото всичко се изхвърля много по-бързо. В полза на веганството тя дава за пример и зъбите на човека. Нашите кучешки зъби не са като на животните, те са по-скоро имитация. В устата на тревопасните има кътници и резци, защото, когато отхапят храната, после трябва да я стрият. Челюстта на човека има движения настрани за стриване, но при месоядните го няма това. Те си движат челюстта само нагоре и надолу, продължава Снежи.
По думите ѝ, факт е, че всички бозаем до определена възраст, но това не е месо, а мляко. Чрез него човек си набавя всичко, което му е необходимо в определен период от живота му, когато няма зъби, с които да се храни сам. Никое животно не остава на мляко, а приключва в един момент с него, човекът – не.
Снежана отваря скоба и започва да обяснява, че човешкият организъм след определена възраст спира да произвежда ензима, който разгражда млякото. Това е причината да развиват голяма част от алергиите, които са свързани с непоносимост към млечните продукти.
Веганката обяснява, че млечните продукти и месото предизвикват по-висока киселинност в организма на човека, а това е средата, при която болестите се развиват най-добре, включително и онкологичните. Статистиката показва, че при 2/3 от раково болните киселинността в организма е силно завишена.
Начинът тялото да се справи с нея е, като извлече калциевия фосфат от костите. Фосфатът нормализира PH-то и калцият се изхвърля с урината. В Западния свят, където е най-голямата консумация на месо и млечни продукти, заболеваемостта от остеопороза е най-висока. На Изток тя въобще не съществува като явление. Има много изследвания, които свързват млечните продукти с рака на гърдата и рака на простата, които са хормонозависими, допълва стряскащите данни великотърновката.
За Снежана Боянова във веганството най-силна е етичната страна. Тук цитира любима мисъл на Плутарх: “Заради едната мръвка плът ние лишаваме една душа от слънцето и светлината и от онази частица време и живот, която ѝ е отредена от живота да му се наслаждава.”
Много вегетарианци си мислят, че при консумацията на млечни продукти и яйца не умират животни. Не, не е така. Истината е друга. Носачките са само женски, само че в природата се излюпват 50 % мъжки и 50 % женски пиленца. Още първия ден, в който се излюпят, те преминават проверка. Всички мъжки влизат в блендер, който ги смила живи, другият вариант е да ги изхвърлят в найлонови чували и после да ги задушат. “Щастливките” ги опаковат в кашони и с тирове ги закарват в някоя голяма птицеферма, където ги поставят в клетки. На 5-6-та седмица всички пилета преминават през така нареченото дебикиране, тоест режат им човките с нагорещени остриета, които обгарят раната против инфекции. Те са толкова много в тези клетки, на 1 кв.м се събират 30 кокошки, и започват сами да се кълват, полудяват. Така живеят максимум 2 години, а в природата животът им е около 8 години, разкрива потресаващи факти веганката.
Проблемът е, че човекът е малтретирал животните до такава степен, че дори вече не ги възприема като жертви. Те са нищо, не означават нищо, те са просто стока, като телевизорите и мобилните телефони. На практика сме превърнали животните в неодушевени предмети – в сандвичи и обувки.
Може би дълбоко в съзнанието си вече разбираме, че се случва ужасна неправда. Нашата храна идва от нечие страдание. Знаем, че ако някой ни предложи да гледаме филм за това как се произвежда храната ни, това ще бъде филм на ужасите.
Животното страда, както страда всеки един от нас при насилствена смърт. Виждам неговото страдание, с всички възможни средства то се противи и се бори за живота си. На мен са ми дадени сетива, за да го видя, значи от мен се иска да го изпитам това и да проявя състрадание. Мнозина излизат с аргумента, че растенията и те имат чувства. Да, но човекът няма сетива, за да усети как едно растение страда. То ни е дадено за храна. Пише го и в Библията, където в първата глава се казва – “Нека всяка семеносна трева да ти служи за храна”, разкрива част от мотивите си да избере веганството преподавателката по английски език във ВТУ.
Младата жена посочва, че има много заместители на месото. Самата тя е открила храни, за които хората дори не знаят, че съществуват. В нейната кухня днес основно място заемат нахутът, елдата, просото, булгурът, киноата, чията, семената, кълновете, ядките, плодовете и зеленчуците. Хората все ме питат от къде си набавям протеините. Истината е, че съвременният човек получава в двойни и тройни дози необходимите за организма му протеини, а не получава основните базисни количества витамини и минерали от плодовете и зеленчуците, но за тях не се притесняваме толкова много, заявява Снежи. Категорична е, че здравословното хранене като нейното не е скъпо.
Третият основен фактор, за да избере веганството, е екологичният. Пояснява, че основният причинител за разрушаването на озоновия слой и свързаното с това глобално затопляне е животновъдството. Според мнозина най-вреден е въглеродният двуокис, но се оказва, че не е той, а метанът, които се отделя най-вече от фекалиите и газовете на животните. Метанът отива във въздуха, а огромните количества изпражнения, които се отделят от животновъдните ферми, се просмукват в почвата и я замърсяват, а от там се замърсяват и подпочвените води и водите като цяло. Животновъдството е и най-големият консуматор на питейна вода – не само за поенето на животните, но и за измиването на огромните халета, в които живеят те, както и за преработката им после. Според доклад на ООН по цялата линия от производството на фуража, докато месото стигне в чинията, животновъдството потребява 70 % от питейната вода на планетата.
Великотърновката цитира и заглавието на статия в “Гардиан”, която гласи – “Преминаване към растителна храна в глобален мащаб е жизнено важно за спасението на планетата от глад, изчерпване на ресурсите и от най-ужасните последици от промените в климата”. Според Снежи, не е случайно, че на 1 ноември отбелязваме Деня на будителите и Световния ден на веганството, защото веганите са новите будители, които показват най-голямата социална несправедливост – избиването на животните.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
“Янтра ДНЕС” е готов да даде поле за други мнения по темата. Очакваме ви да споделите вашия коментар под тази статия или на имейл dnes@vali.bg
