Световният мим Герасим Дишлиев ще представи във В. Търново и Елена своя авторски спектакъл „Не на мястото си”. В балканското градче представлението е на 12 март, а в старата столица на 13 март.

Дишлиев, по-познат като Геро, е роден в Свиленград. Мимът живее в Париж, но работи по целия свят. Българинът завършва Международната школа по мимодрама във френската столица при великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов асистент. Управлява школата до нейното затваряне. Желанието да научи все повече и повече нови неща отвело нашенеца във френската столица. Геро разказва, че открил актьорските си заложби случайно. Случило се в един важен и интересен момент за България и света, есента на 1898 г. Записал се в студио по пантомима в София на 9 ноември. Причината била, че преди това гледал такъв тип спектакъл, който го впечатлил много. Увлякъл се истински по това, което прави.

Геро уточнява, че цял живот е на път. Роден е в Свиленград, където живял със семейството си до 2-годишен. После баща му бил разпределен в Ботевград в завода за полупроводници и Герасим изкарал там до 20-годишен. Преди да се запали по пантомимата бил приет да учи физика.

„Не станах физик, прекъснах ученето в този факултет, защото увлечението ми по изкуството беше много по-силно. Влязох в НАТФИЗ, където изкарах две години. После се преместих в Париж, за да уча там в школата на Марсел Марсо. Когато обучението ми в нея приключи, той ми предложи да остана и да стана педагог в школата му. Замествах го, когато той пътуваше”, пояснява Дишлиев. Преди да замине за Франция бил чувал за Марсо като артист, но не смеел и да мечтае да стане негов ученик. Майка му, която била учителка по френски, намерила координатите на школата и го поощрила виждайки увлечението му. Българинът отишъл в Париж и се явил на нещо като приемен изпит, за огромна негова радост го одобрили.

Французинът научил Дишлиев, че един артист, независимо с какво изкуство се занимава, трябва да даде на зрителя онзи характерен дух на поезията, който има свойството да прави живота по-красив. „Разказвайки нашите истории ние помагаме на хората да преосмислят живота през нов поглед”, заявява нашенецът.

За повече от две десетилетия Геро е създал и участвал в много проекти. Един от тях е емблематичният спектакъл „Монолог с Куфар“, в който разказва за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за човека на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 държави, на 13 езика. С него прави и проекта „Мимолетни следи“, с който изминава обратно пътя от Париж до Свиленград на велосипед, играейки го в градовете, през които минава. Последният проект на Геро, с който той гостува във В. Търново и Елена, е озаглавен „Не на мястото си“. „Този спектакъл е измислица, направен е по моя идея.

Създадох го в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива.

В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде”, споделя Дишлиев.

Има много места, на които Герасим се чувства добре, сред тях са Париж, Неапол, Свиленград, Ботевград, Седемте рилски езера. Щастлив е, че изкуството му е добре приемано навсякъде. От опита си и срещата с публика усеща, че днешният свят все още е място за мимове. Изкуство му е силно с това, че няма бариери, няма граници. Разбират го, където и да отиде по света. „Пантомимата е общочовешко изкуство. Имам усещането, че с моите изпълнения успявам да разбъркам чекмеджетата в главите на хората. Работя с въображението им. Любопитно е, че аз свършвам половината работа, а зрителят останалата половина”, заключава ученикът на Марсел Марсо.

Герасим си е поставил задача да обиколи всички читалища в страната и да срещне българите с изкуството на мимовете, да ги направи част от магията на изкуството.

Весела КЪНЧЕВА

сн. личен архив