Ветерани парашутисти и пилоти от цяла България се събраха на вълнуваща среща в Арбанаси
Само който е скачал с парашут или управлявал самолет знае, че това е болест за цял живот. За нея има само един лек и това е небето. Горе, в синевата, дали под купола на парашута, или в пилотската кабина, светът е друг. Усещанията са други, разбиранията са други, отношенията са други. Сто и двама представители на особената порода хора, влюбени в небето, се събраха в събота, 20 май, на вълнуваща среща в Арбанаси.
Сред ветераните парашутисти и пилоти имаше деветима заслужили майстори на спрота, 36 майстори на спорта, 26 участници в световни първенства, трима треньори на националния отбор, трима международни съдии на FAI, шестима бивши пилоти от ВВС, вицесветовният шампион змд Тодор Попов, световните шампионки на групов доцелен скок змс Тинка Динева, змс Йорданка Дакова и мс Даниела Йорданова. Голяма част от мъжете ветерани освен парашутисти са и бивши професионални пилоти.
Нямахме еднакви
анцузи и самочувствие, но станахме № 1 в света
Романтика, младост, амбиция и много, много труд. Така определя годините си в небето заслужилият майстор на спорта Тинка Динева от Варна. Тя и нейните колежки и приятелки змс Йорданка Дакова и мс Даниела Йорданова са последните златни момичета на България, световни шампионки от първенството в Лученец, бивша Чехословакия през 1982 година.
Застанахме срещу много силни отбори, екипирани по последна мода, с чудесна подготовка и оборудване. А ние… Ние бяхме млади, много вярващи в спорта и в себе си. Нямахме еднакви анцузи, купувахме си на черно маратонки и екипи, но бяхме заредени с амбиция, спомня си Тинка. Така четирите момичета стават първи на груповия доцелен скок, като оставят зад гърба си конкурентките си от САЩ, бившия Съветски съюз, Германия, Франция… Никога няма да забравя вълнението, когато слушахме българския химн на най-високата стълбица, казва бившата професионална спортистка с над 3000 парашутни скока зад гърба си, която сега работи като психолог.
Тя се запалила по небето още на 13 години, едвам дочакала да навърши 16 и хукнала към аероклуба в родния си град. После последвали годините в националния отбор в Казанлък, тежки тренировки. Случвало се е да правят по 10 скока на ден, до 500-600 на година. И на нея, и на колежките ѝ не липсвали критични ситуации в небето. Отваряли по няколко пъти запасен, на самата Тинка това се случило един път на 200-300 метра над земята.
Няма да скоча с парашут никога повече, категорична е приятелката Йорданка Дакова. Не защото не ми липсва небето, а защото няма да съм така добра, както тогава, обяснява тя. Йорданка спряла със скоковете, които са над 4500, когато родила двете си дъщери. Безкрайно щастлива е, че присъства на тази среща, защото, по думите й, се вижда със стари верни другари, които обича и много цени.
Третото момиче от златния тандем Даниела Йорданова от Монтана признава, че още не се е откъснала от парашутизма. Причината е, че живее в града, в който е един от малкото действащи аероклубове в страната. Така, дори и след приключване на професионалната си кариера с 2200 скока, тя продължила да прави по някой и друг скок в годината.
Разбира се, спомня си първия си легендарен парашут ПД -47 (десантен парашут, модел 1947 година). Започвахме нашата подготовка от а и б, спомня си Даниела. Теория, след това наземна подготовка. После е необходимо да направиш определен брой скокове, за да имаш право на ръчно отваряне на парашута, чак след това идва ред на акробатиката. Именно тези непрекъснати предизвикателства ни теглеха веднага след работа или училище да хукваме към аероклуба, споделя чаровната дама. Сега е различно. За много кратко време те обучават, друг човек отговоря за теб при тандемните скокове. Тръпката пак е голяма, но ти си просто един пътник във въздуха, определя тя съвременните аспекти на любимия спорт.
Парашутизмът сега е скъп спорт и не всеки може да си го позволи, но бившите шампионки се радват, че младите хора все пак могат да усетят магията на небето в частните школи. Проблемът е, че вече е трудно да се развива високо спортно майсторство в тази област.
Доайенът Найден Давидков има 6000 скока в
кариерата си
Найден Давидков започнал кариерата си през 1966 година в бившото ЦСКА. Участник в световни групови рекорди на доцелен скок и нощни скокове през 70-те години на миналия век. Сега е на 68 години. През 1991 година се е пенсионирал и повече не се качвал на парашут и самолет. Признава, че в началото така го гонела носталгията по небето, че насън правил движенията с ръцете и краката, като във въздуха. После се радвал, че има време да навакса изпуснатото от лагер школи и пътувания със семейството и децата си. Дали ме е било страх? Да, но на втория скок повече от първия, признава мъжът. После се заредили скок след скок и всичко минало в сферата на рутината, казва той.
Държавата осигуряваше всичко навремето за нас,
а сега ни хвърли на боклука
С хората, участници в тази среща, можеш да отидеш на война. Толкова са калени в битките, дисциплинирани и задружни, казва Николай Драганов – инициатор, вдъхновител и организатор на традиционната вече среща на ветераните парашутисти и пилоти. 83-годишният мъж е безспорен авторитет сред колегите си. Има 1010 скока и 950 часа като командир на самолет, майстор на спорта, заслужил съдия по българските стандарти и съдия на международната авиационна федерация. Бил е съдия на пет световни първенства. Има няколко документални книги – летописи на парашутизма и авиацията.
Удоволствието от тази среща е огромно, признава Драганов. Голямата му болка, както и на много от неговите колеги, е, че държавата отдавна е изхвърлила на боклука този спорт. Вече никой не си спомня, че България е участвала в 40 световни първенства и българските парашутисти са били сред най-добрите…
Мила МИЛЧЕВА, сн. Бранимир БОНЕВ
