Великотърновската болница тази година е първа в страната по реализирани донорски ситуации. От общо 17 донори, девет са на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Само преди две седмици на 6 ноември 53-годишен мъж изпадна в мозъчна смърт след мозъчна хеморагия и близките взеха трудното решение да дарят органите и така да спасят живота на други тежко болни. Това е 12-и случай на пациент, изпаднал в мозъчна смърт в болницата, но девети реализиран донор. При останалите три случая, двама от пациентите в мозъчна смърт са били неподходящи, е при третия е имало отказ от донорство.
Според координаторката по донорство и шеф на ОАИЛ д-р Сибила Маринова при МОБАЛ, въведената преди година практика да се говори за донорството пред ученици в местните училища в областта и пред цялото общество е изключително ползотворна и променя мисленето и представите на хората и им помага да вземат решението да дарят органите. Целта на информационната кампания е да се разбере, че донорството помага и спасява човешки животи, когато за някого няма друга надежда, обясни д-р Маринова по време на събитието за връчване на статуетки звезди на близките на донорите от Великотърновска област. То бе част от инициативите за отбелязване на Европейската седмица на донорството през октомври. Според нея, най-трудната част от работата на координаторите по донорство е моментът, в който се изправяш срещу близките на някой пациент, за да им обясниш, че техният роднина няма повече да се върне, и да поискаш от тях да бъдат “силни и благородни” и да дарят неговите органи. Затова целта на информационните кампании по донорство са хората да разберат, че подобни теми трябва да се обсъждат в семействата. Така, ако човек попадне в подобна ситуация, ще вземе своето решение по-лесно, тъй като с дарителския жест ще спаси живота на други хора.
Какво представлява мозъчната смърт?
Според образователния сайт на Агенцията по трансплантация и българското законодателство, мозъчната смърт на пациент е равносилна на смъртта и този човек вече е починал. Клиничната диагноза се поставя след два клинични прегледа и инструментално изследване от комисия на трима лекари, като това обикновена са анестезиолог, невролог, неврохирург или рентгенолог. Ако се докаже мозъчна смърт, се попълва протокол и след това настъпва работата на координатора по донорството.
При мозъчна смърт централната нервна система на човека престава да функционира. Смъртта настъпва, когато пациентът е в реанимацията, докато тялото му е на командно дишане и функцията на всички останали органи се поддържа изкуствено. Всички рефлекси обаче на черепно-мозъчните нерви отсъстват. Две са най-честите причини, за да се стигне до мозъчна смърт – катастрофи и масивен мозъчен кръвоизлив от тумор или друго заболяване. Само неголяма част от донорските ситуации обаче успяват да бъдат реализирани, приблизително 50-70 случая в България.
Мозъчната смърт е състояние, различно от комата. Мозъчната смърт няма как да бъде сгрешена. България е сред държавите с най-строгите правила в Европа по установяването на мозъчната смърт.
Понякога мозъчната смърт идва внезапно, когато травмата е извънредно тежка. Много по-често обаче мозъчната смърт настъпва постепенно – между първия и третия ден след травмата. И в двата случая пострадалият ще бъде поставен на командно дишане в реанимацията, където медиците ще опитат всичко възможно, на което е способна медицината, за да го върнат към живота, докато има надежда.
Мозъчната смърт е безвъзвратна и никой не е оживял след това. 70 българи годишно си отиват по този начин, а те могат да спасят много повече тежко болни с органите си. Но за да стане това, семейството трябва да даде съгласие. За съжаление у нас роднините често отказват. Причините за това са все още недоверие в диагнозата, религиозно въздържание, съмнение, че органите ще бъдат използвани по предназначение. Тези причини обаче основно се дължат на липсата или лошата информираност. Проучванията показват, че голяма част от близките в началото се съгласяват да дарят органите, това недоверие надделява и те отказват.
В България може да се заяви преживе отказ от донорство
Счита се според закона, че щом нямаш отказ, значи си съгласен да станеш донор. Въпреки това лекарите са длъжни да попитат роднините и да искат тяхното съгласие. От много години лекарите искат да променят това правило.
До 8 ноември 2017 г. над 2700 българи са заявили преживе отказ от донорство. В същото време над 1100 души чакат за трансплантация на бъбреци, сърце, черен дроб, бял дроб, панкреас. За тази година са направени 35 бъбречни трансплантации от трупен и жив донор, а също 5 сърдечни и 13 трансплантации.
Дали е престиж за МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” да бъде първа в страната по донорство, потърсихме мнението на известни лекари от областта и страната.
Д-р Николай Мойнов, неврохирург и началник на Неврохирургията при МОБАЛ:
“Има състояния в медицината, при които няма шанс да спасим живота, каквото и да направим. Няма лекар, който да не се старае да изправи един тежко болен пациент на крака. Но напоследък при нас идват пострадали при катастрофи хора с много тежки мозъчно-черепни травми, някои от които изпадат в мозъчна смърт.
Този човек вече е загинал и тук идва другият въпрос, че ако близките се съгласят да дарят органите, могат да спасят други хора. А това много българи все още не го разбират, макар в последно време нашата болница да разгърна широка информационна кампания за донорството. Но да спасиш друг живот, когато за твоя пациент няма шанс, това е дълбоко хуманен дълг и колкото една болница работи положително в този аспект, това е по-престижно за нея.
Смятам обаче, че трябва да се разгърне още по-голяма разяснителна кампания сред населението. Наистина, всеки смята, че на него няма да му се случи нещо лошо и не се замисля, че един ден може той да спаси друг живот.”
Д-р Петя Илиева,
ендокринолог и бивш директор на МОБАЛ:
“Да бъде една болница първа в страната по донорство, не трябва да е самоцел, а следствие от правилната политика за и в името на живота. Дилемата да преклониш глава пред смъртта, изключването на апаратурата, която поддържа изкуствено живота, за който няма надежда, или да спасиш друг живот, винаги е било трудно решение. В последните години има ръст с 30 процента на донорството в Европа. Това е доказателство за нов вид мислене в полза на живота и психологически момент да убедиш близките, че с дарените органи ще бъдат спасени няколко живота. Ако разсъждаваме в такъв план, е престижно за една болница да бъде първа по донорство в страната. И трябва да се продължи в същия дух. Но все пак това не е състезание.”
Д-р Христо Димитров, председател на Областното сдружение на джипитата:
“За донорството не можем да говорим за престиж на една болница, защото не зависи от самата болница. Никой не може да предвиди дали ще има подходящи ситуации и мозъчна смърт. Ние, като лекари, искаме до последно да спасим пациента. Ако не може, да убедим близките да дарят органите. А това е много тежък разговор да говориш на тази тема в най-голямата скръб на един човек, че детето, родителят, братът или сестрата вече е починал. Ние, като общество, трябва да сме съпричастни на донорството, защото никой не е безсмъртен. За мен донорството е жест на човещина да помогнеш в най-голямата мъка на близките на други страдащи болни.”
Проф. Младен Григоров, кардиолог и бивш директор на ВМА:
“Престижно е за болницата да работи активно по донорството, разбира се. Това е морален акт. Освен това, това показва, че тази болница се сблъсква с най-тежката патология и не може да няма смъртност. Тя лекува най-тежко болните, а не като други лечебни заведения, където не постъпват такива пациенти и естествено е, че при тях не може да се развие донорството, което е форма на висш хуманен акт.
Като кардиолог обаче трябва да кажа, че при сърдечносъдов или мозъчен инцидент на пациент веднага трябва да се търси спешна помощ. Всяка клетка има праг на издръжливост и колкото по-малко е засегнат пострадалият орган, толкова по-голям е шансът пациентът да бъде спасен. В противен случай може да се стигне до донорство. Нашата цел като лекари е да направим всичко възможно пациентът да продължи да живее, но не винаги е възможно”.
Д-р Иван Иванов, директор на болницата в Горна Оряховица:
“Престижно е да се осъществява такава дейност, каквото е донорството. Но чак пък да се правят такива квалификации за престиж за самата болница е безсмислено. Наистина чрез дарителството на органи от близките се спасява друг живот, а чакащите у нас за трансплантация са много. Нашата болница няма координатори по донорство, затова тежко болните пациенти ги изпращаме предимно в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.”
Д-р Пламен Маринов, анестезиолог, бивш координатор по донорство:
“Може да бъде престижно за една болница да бъде първа по донорство в страната, но не е логично точно да бъде великотърновската. Вземете големите болници в столицата и страната, където потокът от пациенти е двойно и тройно по-голям, те нямат толкова донори, както във Велико Търново. А при тях има много повече тежко болни пациенти, нима нямат и мозъчна смърт. Почти не сме чували във ВМА да има донорски ситуации. Може да се мисли за пропуски на координаторите по донорство, но едва ли? Разбира се, там се правят трансплантации и са дава нов шанс на други тежко болни. Според мен, от една страна, е престижно да има повече донори, но има едно но – при какви обстоятелства?
Когато пристигне пациент с черепно-мозъчна травма, водещият специалист е неврохирургът. При исхемичен инсулт или с кръвоизлив на преден план са невролозите като поведение какво да се направи, за да оцелее пациентът. Тези моменти са много драматични, защото всички специалисти трябва да направят всичко възможно, за да не се стига до мозъчна смърт. Това обаче не винаги е възможно.”
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
