Мартин Пазарджиев – изследовател, пътешественик и планинар, гостува на студенти и преподаватели от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. С лекцията “Индия: 50 нюанса яркост” той направи виртуално пътуване пред бъдещите географи, изпълнено с емоционални преживявания, вълнуващи срещи и необикновени събития. Пътешествието до Индия пренеси публиката от столицата Дели до свещената Ганг – майката Ганга, от Керала до Мъсури, от Джодпур – синия град до Удайпур – езерният дворец и перла на Индия, Аджанта и будитските пещери до Джайпур и Дивали, от Гоа до Мурудешвар, където е и най-голямата статуя на Шива, от Алапуджа – венецианската столица на Индия до Вадодара – културната столица на щата Гуджарат.

Гостът дойде във ВТУ по покана на катедра “География” и Академия за лидери при Историческия факултет. Пазарджиев е дипломиран икономист, психолог и специалист по международни отношения, млад човек препускащ през живота с вярата, че хоризонтът не е един живот. Мястото, на което всеки може да види цялата линия на живота – от раждането до смъртта, според него е именно Индия. Само за 1380 лв. и 400 евро за самолетни билети са били достатъчни за два месеца на младия мъж, за да се докосне до 50-те свята на яркост.

Мартин е изпълнен с очаквания, защото знае, че има и други места по света и пред него днес стои въпроса  „Какво ли таи бъдещето за мен?“.

Невероятната Индия, представена в една лекция е повече от 50 нюанса яркост, преплетени в голямото разнообразие от езици, танци и кухня. Силно впечатление направиха катакали – традиционните танци за индийците, в които всяко чувство и емоция са изразени с лицето, движенията на ръцете и цялото тяло.

Специално място за Мартин остава прелестта на Дарамсала и Маклауд Ганж, където живее Далай Лама, тибетската общност и е успял да се докосне до картината на реалното оцеляване на идентичността им, както и културата и духовността в посетеното тибетско училище. Презентацията представи тибетските монаси и почивките за чай, тибетските танки – изработени върху зебло рисунки, нарисувани с желатин, чийто цветове не избеляват – всичко в един дъх за хармония и безкрайност.

Според Мартин в Индия средата е подкрепяща и всичко е възможно, но именно тази среда извежда от човека артистичното. Индия покорява всеки посетител с приятелски дух, независимо то претъпканите превозни средства, от често срещаната мръсотия по улиците, от цветовете на Холи и бавно случващите се неща, както и факта, че голяма част от шофьорите на пътя са без шофьорски книжки.

Пред студентите по география, история и културен туризъм бе представен индийският празник Холи и неговите цветове, отбелязван на 1 март, с който индийците прогонват зимните духове, посрещат близките си и искат прошка.

 

Въпрос: Къде остана сърцето Ви в Индия?

Мартин Пазарджиев: На много места.

Въпрос: На кое място ще отидете ако се върнете отново в Индия?

Мартин Пазарджиев: В Ладак, Индийските Хималаи. Само три месеца през годината е достъпно, защото се намира на голяма надморска височина – над 5300 м, месеците юли, август и септември.

Въпрос: Кое място от посетените бихте искали да видите отново в Индия?

Мартин Пазарджиев: Дарамсала и тибетската общност, която живее там.

Въпрос: Кое индийско ястие Ви хареса най-много?

Мартин Пазарджиев: Индийската храна е много вкусна – леко люта и с много подправки. Много е вкусно пресното сирене – панир, лещата, карфиола, бамята и др.