Моят прадядо Иван Попхристов Кършовски е дал името Левски на Апостола на свободата, когато го е видял да направи известния лъвски скок и е бил един от най-близките му приятели. Именно до него Левски пише писмото, което всички българи помним: „Да си кажем един на друг кривиците и да вървим заедно, ако ще сме хора”. Това разказа зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева, която в събота присъства на шестата родова среща на потомците на болярина Кършо в град Елена.
Тази година срещата е посветена на еленските манастири, които са били център на духовност и място за образование. Гордея се с моя прадядо, който е бил учител, знаел е пет езика, бил е с много силен борчески дух, участвал е в двете легии на Раковски и четата на Панайот Хитов. Когато България се освобождава, Иван Кършовски не се е борил за привилегии и власт. Единствено се е интересувал как се развива родината ни и да не се забравят тези, които са се борили за свободата й. Гордея се с Еленския край, дал толкова велики хора на България, каза Георгиева. Тя благодари на кмета на Елена Дилян Млъзев, също потомък на Кършовия род, за срещата и възможността и други еленски родове да се опознаят и върнат към корените си.
Времето е трудно за Европа, а също и за света. Шест години ние вървим от криза в криза – финансова, икономическа, еврозонна, бежанска, криза на безопасността… При атентата в Брюксел, загина моя колежка от Комисията. В такова трудно време е много важно да сме единни. Това се гради, когато човек се върне към корените си – да знаем кои се, откъде сме тръгнали, за да можем по-силни да вървим напред. Участието в родовата среща ми дава много силно усещане за това, че ние, българите, сме здрава нация. Когато се събираме , виждаме България такава, каквато тя е, със зрелостта, с енергията, с добротата на нашите хора, допълни зам.-председателят на ЕК.
Кристалина Георгиева, заедно с внучката си Ивана и десетки потомци на революционния род, поднесоха венци на признателност пред паметника на братята Кършовски и на възрожденския деец и революционер Сава Катрафилов. След това по традиция потомците на Кършовия род си направиха обща снимка за спомен от срещата, след което се отправиха към трите средновековни манастира – Мерданския, Плаковския и Къпиновския. Вечерта Кристалина Георгиева се срещна с младите хора на Елена в рамките на инициативата на ЕК „Отново на училище”.
В България образованието не се
справя с нуждите на икономиката
Това коментира Кристалина Георгиева през журналисти. Според нея в страната ни все повече се сблъскваме с проблема да имаме много образовани хора, които не могат да си намерят работа. България е на второ място след Белгия по несъответствие между това, което произвежда образованието и се предлага на пазара на труда и това, което се търси. 14 % от висшистите не могат да си намерят работа, следователно университетите са произвели безработни. За съжаление се оказахме на последно място по четене и по смятане. А в същото време имаме другия парадокс – наши деца печелят международни олимпиади. Образованието ни не се справя с нуждите на нашата икономика. За да се реши този проблем , България трябва много сериозно да се отнесе към две неща – да се отделя внимание на образованието на учителите и на тяхното место в обществото. Не само пари трябват, трябва отношение, но второто е много по-важно, да вържем образованието с нуждите на живота, смята Георгиева. Тя даде пример с дуалното образование – връзката между бизнеса и образованието, как да имаме деца, които да са готови за това, от което имаме нужда – инженери и специалисти в информационните технологии. У нас има бум в този бизнес, а няма откъде да се намерят хора, допълни еврокомисарят.
Тя уточни, че е много важно да имаме развита инфраструктура, но ако няма хора да пътуват по пътищата, които строим, няма да има много полза от тях.
Зам.-председателят на ЕК посочи още, че една от най-популярните европейски програми и много успешна за България е „Еразъм+”. Ние добавихме в един доста ограничен бюджет пари за нея, защото виждаме, че студентите, които са били на обучение в университет в друга страна, много по-бързо намират път към първата си работа. Всъщност програмата работи за това да не произвеждаме безработни висшисти.
Подписани са три споразумения с
България за 400 млн. лв.,които ще
бъдат финансирани по плана „Юнкер”
Те са за малки и средни предприятия. Все още нямаме за България успешно предложение за мащабни проекти по плана за инвестиции „Юнкер”, възможностите за които обсъждах с българското правителство, каза Георгиева. Като пример тя посочи проект за интерконекторна връзка между страната ни и Гърция за диверсификация на пазарите за газ. Такъв проект би имал успех и би могъл да ползва финансовите гаранции на „Юнкер”, коментира Георгиева. Бихме искали да имаме и преструктурирано проектопредложение за саниране, тъй като първото не успя да убеди „Юнкер”, че има достатъчно голяма добавена стойност и с това да се ползва гаранцията на нашия фонд за стратегически инвестиции, който е отворен и за частния сектор. Не могат да кандидатстват обаче държавни проекти. Георгиева припомни за ресурса на тази финансова платформа – 16 млрд. лв. от бюджета ЕС и 5 млрд. лв. от ЕБВР.
Ние се намираме в преломно време. В предишния програмен период, който завърши 2013 г., Европа имаше повече пари, отколкото може да похарчи. Комисарите по бюджета преди мен, имаха като най-голям проблем да намерят проекти. Всяка година оставаха по 500 – 700 млн. евро, 2 млрд. евро неусвоени средства. Това време свърши, сега всяка година имаме нужда от повече пари, отколкото са в бюджета и конкуренцията за пари между 28-те държави на ЕС е голяма. 6 % от бюджета са заделени като стимул за добри проекти и могат да се пренасочват допълнително към държавите- членки на ЕС. Затова на България казвам да представят добри проекти, за да се възползваме и от тези допълнителни средства, посочи Георгиева.
Ние вече пренасочваме част от фондовете към това те да бъдат двигател за частно финансиране в икономиката. Планът „Юнкер” е точно това. Взехме 21 млрд. лв., за да създадем гаранция и се очаква да привлечем 315 млрд . евро от частния сектор. За една година успяхме да надхвърлим 100 млрд. евро. Ще направя предложение пред ЕК 500 млн. евро от Фонда за стратегическо развитие да се използват за стимулиране на европейската икономика, съобщи Георгиева. Това ще гарантира ръст на инвестиции от 7 до 10 млрд. евро.
Моята мечта за България е да виждам българите по света да започнат да се връщат по малко. Да намаляват еднопосочните билети. Да започне страната ни да се възражда демографски. Защото България е най-хубавото място и където и да идем, да държим високо флага на нашата национална принадлежност, подчерта Кристалина Георгиева.
В края на напрегнатия и изпълнен с инициативи ден от посещението си в Елена, Кристалина Георгиева даде единственото си персонално интервю за местна медия. За перспективите пред Европейския съюз, какво печели и какво губи България от членството си в ЕС и др., тя разговаря с главния редактор на “Янтра ДНЕС” Мила Милчева.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив
