Въоръжени до зъби воини три дена посрещаха туристите на средновековната крепост
Коронясването на цар Калоян и битката при Одрин, при която българският владетел пленява император Балдуин Фландърски, оживяха на крепостта “Царевец” във В. Търново. 813 години по-късно интронизацията на най-малкия брат от първите Асеневци се случи в царския двор. Както през 1204 г. римският пратеник кардинал Лъв отново сложи короната върху главата на славния български цар. Той утвърждава възстановената от неговите братя – царете Петър и Асен, българска държава. С неговото управление продължава възходът на Второто българско царство.
Церемонията по коронацията бе част от атрактивната програма на Втория международен реенакторски фестивал “Ежедневието на средновековен Търновград”, който завършва днес. Горещината в съботната вечер не уплаши стотиците българи и чужденци, избрали да се качат на Царевец специално за възстановката. В реконструкцията на държавническия акт участваха доброволци от национален клуб “Традиция” и актьори от Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”. В “живата картина” бяха вплетени фрагменти от драматичния спектакъл “Величието Асеневци” и стихове на великотърновския поет Радко Радков.
Около 40 души се включиха във възстановката, а основните роли бяха разпределени между десет реконструктори. За образа на цар Калоян беше избран 26-годишният Антоний Кисьов от Панагюрище. Той е висок, чернокос и като осанка много прилича на българския владетел. Младият мъж призна, че близо два месеца се е готвил за царствената роля в “живата картина”, като е проучил в детайли славните битки и дела на Калоян. Той членува в “Традиция” от девет години и е познат на широката публика като Георги Бенковски в историческата възстановка “Мъжество и саможертва” за Априлското въстание.
В образа на кардинал Лъв многобройната публика аплодира Йордан Райков, а като примас Василий на сцената в двореца излезе Илия Вълев, и двамата на търновския клуб “Традиция”. Съпругата на Калоян – царица Анна, беше Десислава Кирчева, също от Панагюрище.
Веднага след коронацията пред погледите на публиката бе разиграно друго славно събитие от българската история. Зрителите се пренесоха в 1205 г., а пред тях оживя паметното сражение край Одрин. В битката цар Калоян нанесе решителен удар срещу латините кръстоносци и отново, както преди повече от осем века, плени император Балдуин Фландърски.
Вечерта продължи с изпълнения на средновековна музика от група “Ериней”. Малко преди 22 часа факелно шествие освети Царевец. На площад “Цар Асен I” стотици наблюдаваха безплатната прожекция на аудио-визуалния спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”.
Палатки, шатри и юрти преобразиха Царевец за три дни и превърнаха крепостта в оживено средновековно селище. Второто издание на фестивала беше посветено на великия цар Калоян и 820-годишнината от възкачването му на българския престол. Повече от 120 реенактори от Румъния, Сърбия и България показаха бита, изкуствата, кухнята и занаятите на средновековните хора през XII-XIV в. – леене на метал, коване, плетене, тъкане, грънчарство, производство на инструменти и оръжие. За да бъде приказката истинска и възможно най-близка до автентичността, участниците приготвяха на място храна, тъкаха, обработваха кожи, изработваха брони, оръжия, колчани, колани, сечаха монети. Най-атрактивни за посетителите, естествено, се оказаха бойните демонстрации.
Страховити мъже, облечени в тежки доспехи, посрещаха туристите на Царевец през трите фестивални дни. Мъжете, представители на различните групи, демонстрираха как през Средновековието са се сражавали воините. Всички участници в бойните демонстрации спазваха задължителен код и уточняваха предварително правилата на играта. “Убитите” и “ранените” задължително клякат, а ако не могат да клекнат заради тежките ризници и облеклото, напускат бойното поле, след това се връщат, когато започне следващият рунд. Никой не мами, не се опитва да бяга от бойното поле, въпреки че ударите са доста болезнени, дори и през шлема”, разказаха домакините от търновския клуб “Традиция”.
Своето най-ново творение – реплика на стрелометна машина, показаха за първи път на фестивала местните реконструктори. С нея своите умения на стрелци изпробваха и туристите. “Това е един от прародителите на съвременния арбалет, а такава машина е описана още в книгите на Херон Александрийски. По неговите чертежи и по тези на римския архитект и инженер Витрувий ние сглобихме стреломета”, обясни председателят на “Традиция” в старата столица Стефан Стефанов.
По думите му балистите са се използвали до IX-X в., след което са заменени от арбалета, който е до четири пъти по-лек. Машината е изработена от метал и дърво и е във възможно най-малкия съществуващ вариант. “Този размер машини обикновено са се слагали на крепостните кули, а стрелите, които се използват, са дълги около 80 см и тежат почти половин килограм. Целта е, когато удря щита, да порази и този, който е зад него”, каза още Стефанов.
Църковно училище, ковачница и монетарница бяха сред атракциите, подготвени от домакините от Велико Търново за фестивала. В църковното училище по калиграфия и иконопис имаше и свещоливница. На входа на фестивалния град беше разположена ковачницата, а в монетарницата всеки желаещ можеше сам да си отсече сувенирна монета. Търновци представиха за първи път и машина за плетене на въжета. Това е най-новият занаят, който са успели да възстановят реенакторите. Оказа се, че за около 10 минути, дори неподготвен, човек може сам да си пресуче въже.
Кухнята и изхранването на участниците също е ангажимент на търновските реконструктори. Петър Стефанов е този, който играе ролята на шеф и от ранни зори започва да се навърта покрай огъня, въпреки жегата. В петъчната вечер той спретна за своите колеги истински болярски пир. Специалната вечеря започна със салата от зеле, ябълки и лук, а после имаше разядки със сирена, чесън, мариновани гъби, маслини, нахут с кайсии и др. Гостите опитаха и вкусната леща с бадеми и стафиди, приготвена от любителя кулинар. За основно той поднесе крехки свински гърди и печено пиле. Свинско с кориандров сос и гарнитура от пържен грах беше включил в менюто за съботния ден. Всички ястия са приготвени по римски рецепти, описани в сборника на известния Апиций, сподели Петър Стефанов.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
