Емил Елмазов разчете древни рецепти от богомилския “Зелейник”, които прилага и днес

Лечителят Емил Елмазов разчете древни рецепти от богомилския “Зелейник”. Шефът на билкарите в България се добрал до ръкописите с народна медицина при посещение в Украйна. Там се свързал с проф. Михаил Дихан, университетски преподавател от Одеския университет и закрилник на бесарабските българи пред местната власт, тъй като самият учен имал български произход. Той му казал да потърси сведения в хранилището на Киевско-Печорската лавра, където се съхраняват много ценни древни ръкописи. Така Елмазов се сдобил с няколко страници циклостилна извадка от богомилския рецептурник, които били написани на староукраински език. Тъй като Елмазов знаел полски език, който е близък до староукраинския, това му помогнало да намери древния “Зелейник” между прашясалите архиви.
Смятам, че това е голямо откритие, казва Елмазов. С помощта на преподавател от Шуменския университет древният текст бил преведен на български, а рецептите публикувани във “Вестник-книга” – първия вестник за народна медицина в България, а после издадени в отделен сборник. В “Зелейник” са намерени и данни за живота на древните българи, които живеели природосъобразно и се лекували предимно с билки. Ефектът се постигал много по-евтино и бързо, отколкото с днешните лекарства.
Простотата и силата, с която богомилите са събрали рецептите, които и днес действат, доказват, че “Зелейник” безспорно е най-старият, запазен до наши дни рецептурник. Ето какво съветват богомилските лечители, гонени и изгаряни на клада и заради проповедите хората да се лекуват с билки, мляко, мед, вино, молитви и наричания. Това не е отричано от противниците на богомилите. Според Елмазов, древното лечение на богомилите обобщава пет лечебни практики – прогностика, треволечение, лечение с четири течности, наричания и магически обреди. Който има перде на окото, да се намаже с кобилешко мляко, разтворено с мед, и ще изгони пердето от окото, се казва в една от древните рецепти. Вече я изпробахме, като намерихме кобилешко мляко от ямболско село и разбрахме, че това помага на хората, твърди шефът на билкарите. Проблемът е, че пациентите не приемат сериозно тази рецепта, и когато им кажеш да си намерят кобилешко мляко, те са склонни да отидат на операция за перде. И няма гаранция, че окото няма да бъде увредено след това.
Според Елмазов, силата на богомилската медицина не е във вярата, а в знанието. И щом прегракнеш, се казва в друга рецепта, и си получил възпаление и храчки, нека се пие вода от пшеничени трици и копър. Тази рецепта съм прилагал на доста оперни певци, като в началото много не ми вярваха. Но после, като усетиха ефекта, идват при мен и търсят трици, споделя билкарят. А когато на човек се напукат устните, е записано в “Зелейника”, да се обърква ленено семе с мед, сварява се и после се мажат болните места. При зъбобол във вино с мед се пускат лукови пера, държи се в устата и после сместа се изпива.
Шефът на билкарите смята, че прогностиката на богомилите за лечение на болестите е била съвършена за онова време. А тя е най-важната, за да се определи какви билки и смеси да се използват, за да оздравее болният. В онези времена, когато постулатите на Хипократ отдавна са излезли на бял свят, и първият от тях казва “Не вреди”, древните лечители са се заемали с лечението само ако болният е имал сили да оздравее. Иначе са го оставяли на ангела, изпратен от бога. Какво са записали богомилите? Ако някой е болен, тялото се намазва с топло тесто. После от него се дава на кучето. Ако животното яде, болният ще живее. Ако не, ще умре. Билкарят смята, че тази богомилска прогностика е уникална, защото има един спокоен разговор за смъртта. Ето и друга прогноза за по-сигурно предвиждане на изхода от болестта, в която се казва – ако излееш чашата, от която болният е отпил, върху кучето и ако то се изтръска, пациентът ще умре. Това е по-лесен метод и той се използва и днес, но по-добре е човекът да се лекува, отколкото да го пробваме, кога ще умре. Хората тогава са използвали и листа от върба. Те са ги счуквали и със сока от тях се е намазвало лицето на болния. Ако то стане червено, човекът ще живее. Ако стане жълто или черно, пациентът ще умре. Указател за добрата или лошата прогноза е и копривата. Урина от болния се излива върху зелена коприва, ако тя изсъхне – идва смъртта. Ако остане зелена и свежа, той ще живее.
Интересното е, че по времето на богомилите в Европа , от 6 до 11 век, учението им е накарало хората да свикват от малки със смъртта. Средната продължителност на живота по това време е била към 35 г. В наши дни животът е по-сигурен и хората живеят двойно повече. Но от друга страна, се правят безсмислени операции и ненужна намеса в човешкото здраве. Има обаче модерни болници и почистващи препарати. В древността това е липсвало в богомилската медицина, но лечителите са били съвършени. Необходимо било да избягват всякакво външно проявление на чувствата. Никакви вълнения и сълзи пред каквото и да било страдание, а това не става с обикновена вяра, а с високо култивиране на духа, твърди Елмазов.
Залагането на животни в богомилската диагностика е било повсеместно. Още в тракийската медицина са използвали мравките, за да се определи нивото на захарта в урината на болния. В плитък съд се налива малко от урината на болния, който се поставя сред мравки. Ако те пият от урината, човекът има захар над нормата. Тогава лечението е с отвара от коприва, листа от боровинка и жаблек и тази терапия е била успешна. Има много доказателства за това.
Богомилите са използвали и простичката рецепта при запушване на пикочните канали, което мъчело древните българи, които са били изкусни ездачи. Листата от ряпа се сваряват и отварата се изпива. След това, докато са топли листата, се налагат под пъпа. Така човек се отводнява. Ако това не помогне, се пие пача трева с вино. Елмазов допълва, че предложил тази рецепта на страницата си във фейсбук и след време пачата трева изчезнала от аптеките и дрогериите. Това показва, че много хора имат такъв проблем и не само мъжете, а и жените с честите цистити. И още нещо, че невинаги съвременните лекарства действат, което кара хората да търсят алтернативи.
Богомилите са описали и известното дървесно енергийно хранене на хората, което прочутият Василий е прилагал и обучавал други лечители. Елмазов обяснява, че човек присяда до голямо дърво и се обляга на ствола. Дланта на лявата ръка се слага на ствола на дървото. А дясната се полага на слънчевия сплит на тялото. Така дървото отдава своята енергия чрез ръцете в тялото на човека. Възниква въпросът, как да се познае, че това дърво ще предаде енергията си. Взима се станиол, който се прилепва към ствола на дървото с кръгови движения. Ако станиолът остане в ръката, това означава, че силовите линии вървят от дървото към ръката и човек може да разчита на енергийното хранене. Ако станиолът остане залепнал към кората на дървото, означава, че дървото смуче от човешката енергия и трябва да се отдалечим от него. Има и трети вариант – ако станиолът падне на земята. Това е показателно, че няма никакво енергийно привличане и то не може да ни навреди, отчита Елмазов. Той допълва, че този магнетизъм на дървото е известен отдавна в медицината. На това се дължи и инцидентната смърт на човек, когато при гръмотевици се е скрил под дървото.
Тази година в Деня на билките Еньовден отдаваме почит на копривата и невена, съобщава Елмазов. Те са сред най-лековитите билки, които са били свързвани с древната обредност на славянските сватби. Младоженците са танцували боси върху земята, като бащите им взимали тази пръст, поставяли я в гърне, където засявали невен. Той носел радост, привързаност, любов и дълголетие на младото семейство. Копривата като храна пък внасяла много желязо в организма, затова днес е много актуално копривеното брашно. Всъщност копривата е храна и лекарство, а невенът – козметика и лекарство. Двете билки действат сакрално, почистващо и витализиращо, казва Емил Елмазов.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив