Бивша учителка дари къщата си за ремонт на църквата
Родолюбиви българи се обединиха около каузата за спасяването на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в лясковското село Добри дял. Инициативата стартира пенсионираната учителка Роза Стефанова от В. Търново, която дари къщата си в селото за ремонт на храма. Храмът от години е в тежко състояние и се нуждае от спешен ремонт, най-вече на камбанарията и покрива, който тече и руши стенописите. Въпреки окаяното състояние, църквата е постоянно действаща и местните хора не пропускат да я посетят в празник и делник. Преди няколко дни бившата учителка връчи ключа на имота си на кмета на селото Стоян Стоянов с единственото желание парите от продажбата й да бъдат използвани за укрепване на 160-годишната светина. След като научил за дарението й д-р Йордан Гечев, управител на медицински център в Павел баня, се свързал с кмета и обещал 1000 лв. за каузата. В нея се включила и жена, пожелала анонимност, но също дарила 1000 лв. Друга дама, която е родом от Добри дял, но живее в Словакия, предоставила още 100 евро за ремонта.
Идеята за дарението на бившата учителка се родила преди няколко месеца, а главният инициатор е първородната й дъщеря – доц. Д-р Стефка Първева, която работи в БАН. След като научила за тежкото състояние на храма в интернет, тя се обадила на майка си и я попитала дали е съгласна да помогнат, продавайки къщата. Към идеята се присъединила и другата дъщеря на учителката – Теодора Първева, която живее със семейството си в Брюксел. Така през октомври м.г. Роза отишла в родното си село и се срещнала с кмета. Завела го в къщата и обяснила, че иска да я дари, а той да я продаде за родолюбивото дело.
„Когато дойде при мен и ми разказа за идеята, си бях шокиран, защото никой досега не е правил подобно нещо. Нотариусът се опита да я разубеди, аз също говорих с нея, но тя бе непреклонна“, сподели кметът на Добри дял Стоян Стоянов. И разказа, че макар и на 81г., бившата учителка е „костелив орех“. Когато навестявала имота си в селото, жената изминавала 2 км пеша от разклона на главния път София – Варна, тъй като няма директен автобус от В. Търново до Добри дял.
„Родена съм в Добри дял, кръстена съм в тази църква и до ден днешен я посещавам. Там родих и голямата си дъщеря. Животът ми е свързан с това село, затова ми е много мило. Правя това, защото трябва да бъдем хора и то истински“, разказа Роза Стефанова. И допълва, че вече има интерес към имота от страна на местен арендатор, който макар да не е от Добри дял, обработва земи в селото. Мъжът е споделил, че обмисля да купи къщата, която е стара, но е на атрактивно място и разполага с голям двор от 1200 кв.м.
Около 17 000 лв. са нужни за ремонт на храма
Църквата е построена и изографисана през 1857 г. Оттогава не е правен ремонт, освен леко укрепване след земетресението в Стражица. Най-неотложен на този етап е ремонтът на покрива, който има множество пукнатини и в църквата буквално вали при всеки по-обилен дъжд или сняг. От кметството дори сложили мрежа под таван, за да предпазят миряните от падащата мазилка. Стенописите са в лошо състояние и за възстановяването им ще трябват допълнително средства. Но това нямам как да се случи преди да се поправи покривът. Изчисленията за ремонта на храма са направени от инженер във връзка с намеренията на бизнесмен да помогне за спасяването на храма. Сумата се оказала непосилна за възможностите му сам да поеме ремонта и за това кметът обмисля варианта да помоли за съдействие хората, които отдавна са напуснали селото, но са свързани с него и имат възможност да помогнат финансово. Предвижда също организирането на мащабна дарителска кампания.
„Надявам се и други хора да се включат в тази кауза и да помогнат, за да спасим църквата“, споделя още благодетелката Роза Стефанова, която е преподавала по математика в ОУ „Христо Ботев“, а повече от 17 г. е била учител в ОУ „Бачо Киров“ в старата столица. Това всъщност не е единственото дарение на нейното семейство. Преди десетина години тя и двете й дъщери дарили общо 3000 лв. за изграждането на малък параклис в една от къщите в т.нар. „Момъкова“ махала в Добри дял.
Весела БАЙЧЕВА