Кадърът на накацалите върху жп тунела търновски къщи обикаля света. Зад романтиката животът тече тихо със своите радости и проблеми

Възрожденските къщи, накацали една върху друга на хълма, над тунела по пътя за Русе, безспорно са една от емблемите на Велико Търново. Какво обаче се крие зад тях и дебелите им каменни стени? “Янтра ДНЕС” тръгна на разходка из калдъръмените и тесни улички на града, за да чуе историите на живеещите там.
Денят е четвъртък, нормален делничен ден, преди обед хората са започнали обичайните си задължения. Натискаме звънеца на една от постройките на най-малката и къса уличка – “Пролет”. От вратата се показва Петър Първанов. Споделя, че от 24 години живее тук и нищо не се е променило, а проблемите са все същите.
За него най-належащо е да се изчистят бурените и храстите, както и да се направи ремонт на канала, отвеждащ обратните води. Разказва, че вече от нищо не го е страх, защото домът му на няколко пъти е бил обиран. Извършителите му отарашили всичко, което би им донесло пари. Най-много съжалява за загубените безвъзвратно икони и картини, плод на неговия труд и въображението му. Част от “пладнешките апаши”, както бай Петър ги нарича, вече са заловени, други все още се издирват от полицията. Възрастният мъж обаче не е изгубил надежда, че крадците ще бъдат заловени, а творбите се надява да му бъдат върнати.
Питам го какво е чувството да живееш над тунел. ,,Знаете ли, свиква се, даже и шумът не ми пречи. Когато тишината обгърне старите стени и спокойствието настане, чувам шума на всички коли и камиони, минаващи отдолу. Но пък в това е чарът на нашата улица “Пролет”. Тя е една от малкото във Велико Търново, намираща се над тунела. На изпроводяк бай Петър ни заръчва да се върнем отново някой път.
Отправяме се към съседната къща, където ни отваря 70-годишната Румяна Кичкова. Гостоприемната жена ни допуска в дома си и ни завежда до терасата, от където се вижда красива гледка към паметника “Асеневци” и художествената галерия “Борис Денев”. Отдолу Янтра лъкатуши своите сребристи води и прави един от най-впечатляващите завои, във формата на подкова. Според леля Румяна, да живееш над тунел е чувство на гордост. Знаеш винаги, че си едно стъпало по-близко до високото небе, което сякаш е подпряло хълмовете на Велико Търново, поетично разказва жената. Тя помни как през 1977 г. е построен мостът, свързващ двата тунела на изхода в посока Русе. “Десет години преди това си купихме старата къща и започнахме да я ремонтираме. Тази, в която живеем сега, я построихме през 1979 година. Всичко е правено с много труд, усилия и средства, тъй като имаше изисквания, да я запазим в максимално близък автентичен вид”, спомня си жената.
Много е важно да бъде направен ремонт на улица “Пролет”, липсва част от калдъръмената настилка и каналът за обратните води е в лошо състояние. Плъховете са изгризали облицовката около тръбите и лятото се носи лоша и тежка миризма, допълва тя.
От нея научаваме, че улица “Пролет” е вероятно най-малката и тясна улица не само в Търново, но и в страната. “Дойде ли почивен ден и някой празник, всичко тук е пълно с туристи и гости от цяла България, а и от чужбина. Когато излъчват светлинното шоу на фасадата на галерията, винаги отварям дома си за нетърпеливите посетители, за да го наблюдават с цялото му величие и прелест”, с усмивка допълва 70-годишната великотърновка. На излизане ми споделя, че в памет на покойния си съпруг, е направила магнити с изглед към къщата ѝ, които раздава на близки и познати.
Един от шедьоврите на архитектурната мисъл – Сарафкината къща, се намира точно над железопътния тунел по линията за Горна Оряховица. Къщата музей е на улица “Гурко” 88, в близост до Старопрестолната гимназия по икономика и е сред най-важните забележителности на стария град. Построена е през 1861 г., за жилище и работилница на Димо Сарафина. 104 години след построяването ѝ, през 1965 е обявена за паметник на културата от национално значение. Склонът, на който е построена, я прави от южната ѝ част 5-етажна, а от северната – откъм улица “Гурко” – двуетажна. В момента е под егидата на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Докато сме на терасата ѝ, предлагаща неповторима гледка към старата част на Велико Търново и “Боруна”, под нас през тунела минава влак за Горна Оряховица, а специфичното клатушкане и шумът отекват наоколо, без да правят впечатление на никого. Просто всички са свикнали, това е част от ритъма на техния живот.
Разходката ни из живописните улички над тунела продължава. Няма почти никой, внимателно ни изучават само котките, които са почти пред всеки дом. Уж сме на няколко минути от оживения център, а атмосферата ни връща някъде назад във времето. Радваме се на уникалния пейзаж – къщи и покриви, и отново надолу – къщи и покриви, една под друга и една върху друга.
Къщите над тунела са били и продължават да бъдат обект на фотографи и художници от цял свят. Те са запечатани на пощенски картички, марки, магнити, чаши… А зад дебелите им каменни стени животът си тече тихо – със своите радости и проблеми.
Стажант-репортер: Стефан НАНКИНОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ