Бирата не е само онази газирана и тръпчива кехлибарена течност, която изпиваме от стъклената бутилка, кенът или пластмасовото шише, купени от магазина. Пивото, сварено в домашни условия, е също толкова вкусно и дори по-здравословно, категорични са пивоварите, които правят бира в къщи. Тя е дори по-здравословна, защото са запазени всички минерали и витамини, които при филтрацията и избистрянето на купешката бира от промишлените пивоварни се унищожават, заявяват новите пивовари.
18 любители и производители на бира се събраха и учредиха “Асоциация на домашните пивовари в България”. Виктор Върбанов (В. Търново), Мирослав Денчев (Г. Оряховица), Тихомир Дянков (Лясковец) и Николай Илиев (П. Тръмбеш) представиха региона и станаха съучредители. Целите на асоциацията са да пропагандира домашното хоби пивоварство, да просвещава желаещите да се научат да варят бира, да изгражда бирена култура у българите, като показва различните видове и стилове бира, известни по света. Освен популяризиране на варенето на бира в кухнята или на котлона на терасата, бирената асоциация си поставя и далеч по-глобална цел да представлява домашните пивовари пред властите и закона, като отстоява техните интереси и при необходимост да работи за промяна в законите. Сред останалите цели е да стимулира отговорната консумация на качествена бира, като организира и участва в бирени фестивали, конкурси, състезания на родна почва и зад граница. Апартаментните биропроизводители замислят и да издават популярна литература на български език, свързана с домашното пивоварство. Отделен аспект от дейността на сдружението е и въвеждането на понятието “занаятчийска бира” (Craft Beer), както и възможността за законово отделяне този вид пивоварство, коментира един от основателите на асоцияцията IT-специалистът Виктор Върбанов.
Да правиш домашна бира, е почти като да вариш супа. Единствената разлика е в това, че пивоварният малц трябва да престои определено време на определена температура, да се прецеди и извади ечемикът, а бульонът да се извари с добавката на хмел, обяснява философията на домашното пивоварство Виктор Върбанов. Компютърджията е категоричен, че да си направиш бира в кухнята у дома или на терасата не е сложна философия като лабораторен опит по индустриална химия. Просто трябва да прочетеш малко литература, да инвестираш не повече от 150 лева в тенджера, съд за прецеждане и охладител и да си въоръжен с търпение.
Домашната бира дори излиза по-евтина от купешкото, пресмята Виктор Върбанов заедно с колегата си домашен пивовар Мирослав Денчев, който също е програмист.
За литър домашно пиво изчисленията показват, че себестойността на малца е 30 стотинки, добавят се още 5 стотинки за хмел, дрождите излизат средно 15 стотинки и още 8 стотинки за ток. Ако не калкулираме труда, сметката показва, че литър домашна бира излиза 58 стотинки.
Апаратурата не е никак сложна и е по силите на всеки сравнително сръчен мъж да си я направи. Срещу 50 лева от магазина си купувате средна по качество 21-литрова емайлирана тенджера. За съда за прецеждане ви трябват две кофи или легени, които се поставят един в друг – инвестицията е не повече от 20 лева. За ферментатор може да служи 20-литрова пластмасова туба от минерална вода. За охладителя инвестицията варира. Ако е медна серпентина, която ви осигурява максимално бързо охлаждане, за да се пресекат бързо утайките и паднат на дъното на съда, заделяте 50 лева. Почти същият резултат успешно може да бъде постигнат и с гумен маркуч и няколко фитинга за връзването към водопровода.
Трайността на бирата е важен компонент, въпреки че се изпива бързо. Домашното пиво е жива бира, което не означава, че е годна само два-три дена, обяснява Виктор Върбанов. Напротив, трайността на нашата бира е до една година. При бутилирането се провежда доферментация в бутилката и газировка, което не позволява развитието на вредни бактерии, особено ако пивоварът е спазил и правилата на хигиената по време на работа. За удължаване на трайността на бирата, трябва да я съхранявате, колкото е възможно при по-ниска температура и на тъмно. Търпение му е майката, защото от зареждането на сместа до производството на бирата в 14-литрова тенджера например минават най-малко 6 часа, а за да пийнете от новата бира, трябва да се чака две-три седмици до месец, обясняват Виктор и Мирослав.
Домашните бираджии са нито законни, нито незаконни. От 1 март 2011 г. чакаме отговор от Министерството на финансите по наше запитване какви са задълженията на домашния пивовар по Закона за акцизите и данъчните складове при производство на бира в домашни условия, която не е предназначена за продажба, а за собствена консумация. Нямаме нито дума за отговор, което ни поставя някъде в небитието, коментират домашните пивовари.

Асоциацията на домашните пивовари в България е отворена за нови членове, стига кандидатите да имат желание да варят бира вкъщи, обясняват учредителите на формированието.

Как протича процесът на пивоварене?

Започва се със смилането на малца – не е нужно да се мели фино като за брашно, напротив – трябва по-скоро да се смачка зърното. Важното е да се запази люспата цяла колкото може. Това в последствие е важно в процеса на филтриране на бирената мъст. Следва смесване с вода при определена температура и съотношение зърно към вода около 1:3 до 1:4 в зависимост от вида бира и рецептата. Тук вече ензимите на малца се задействат и започват да извършват процеси по разпадане на определени вещества. Температурата на кашата се повишава по някакъв начин – плавно или скокообразно, но важното е да достигне определени важни температури и там да се задържи за необходимото време на съответния ензим да си свърши работата. Този процес се нарича с общ термин – озахаряване. Той приключва при температура около 78 градуса. При нея ензимите на малца вече са унищожени и работата е свършена – нишестето е преобразувано в екстракт – съвкупност от ферментируеми и неферментируеми захари, минерали и багрила. Следва прецеждането, наречено филтрация, на бирената мъст. Тук основна роля играе люспата на ечемичния малц. Без нея филтрирането ще бъде почти невъзможно. Люспите служат за естествен филтър през който се прецежда и избистря течността с екстракта. Първата течност, изтекла по време на прецеждането, се нарича сладка пивна мъст. Веднага след нея започва и промиването на триците с така наречените промивни води – вода с температура 78 градуса се пуска да тече върху леглото от малцови трици и да изтича през него, дообирайки останалия в триците екстракт. Процесът спира, когато се събере нужното по рецепта количество пивна мъст. Петата стъпка е варенето на пивната мъст и добавянето на хмела. Целта е да се пресекат останалите белтъци в пивната мъст, те да се утаят после и да се премахнат. Хмелът е нужен освен като подправка и като природен консервант на бъдещата бира. Варенето има и друга цел – да се изпари достатъчно вода, за да се достигне необходимото по рецепта екстрактно съдържание. Следва охлаждане и филтриране. Започва и процесът по аериране и зареждане на съда за ферментация, добавяне на пивни дрожди. След главната ферментация следва вторична и от там започва отлежаването.
При домашното пивоварене няма възможност за филтриране, пастьоризиране и бутилиране с противоналягане. Но пък остава възможността да се пие жива, полезна бира. Младата домашна бира е негазирана. За да се случи това, има друг подход – при бутилирането се добавя малко захар или неферментирала мъст, запазена в хладилника. Така захарното съдържание в бутилката се вдига с 1 % и дрождите вътре започват да ферментират, следва отлежаване на студено и всъщност истинското формиране на домашната бира е в бутилката. На дъното й пада лека утайка от дрожди, но вкусът и качествата на бирата са несравними с тези на пречистената и пастьоризирана промишлена бира, казват производителите и консуматорите й.

Бирите са много различни по цвят – от почти бял и безцветен, през най-често срещания – жълт, златист и кехлибарен цвят, до напълно тъмните и черни бири.
По отношение на съдържанието -пивото може да са произведе от ечемичен малц, от пшеничен, от царевичен или ръжен. Но в основата на всяка бира стои малцът. Това е зърно, което е овлажнено до 40-45 %, след това е покълнало при контролирани влажност и температура и накрая е изсушено по точно определена температурна и въздушна схема. Благодарение на биологичните процеси при покълването в зърното са се натрупали определени ензими. Това са белтъци, които действат като катализатори на определени химични реакции при разграждането на основния материал в зърното – нишестето. Най-основните и важни за биропроизводството ензими са: алфа амилаза – наричана още и втечняващ ензим; бета амилаза – озахаряващ ензим; протеаза – предизвиква разпадането на белтъците в аминокиселини, и свободен азот; лимит декстриназа – разпада крайните декстрини на глюкозни молекули; фитаза – използва се за предварителна кисела пауза, за да промени pH на средата при производство на светли бири. 
За да се разбере многообразието от стилове и разновидности бира по света, трябва да се познава и самият процес на пивоварене.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ