Сугестопедията е приложението на науката сугестология в педагогиката. Сугестологията е наука за неизползваните резерви на човешкия мозък, създадена и развита от проф. Георги Лозанов, който е бил психиатър.
“Проф. Лозанов прави експеримент със своите пациенти и вижда, че поставени при различни ситуации дават различни резултати от себе си. Помагал им е да се справят с различни фобии, страхове, проблеми, травми. Дори е правил безкръвна операция, като е използвал силата на внушението. От опита си разбира, че човек има много неизползвани способности. С други учени прави експеримент, според който се оказва, че за един час могат да се запомнят 1000 френски думи, които една учителка по френски изчита със специален глас и специална интонация. Този експеримент е началото на развитието на сугестопедията”, разказва Деница Александрова, която преподава английски по този метод.
Дават му цял институт за сугестология, в който работят около 100 души. Разработват учебници по различни езици – английски, френски, италиански, испански. Те продължават да съществуват и до ден днешен. Чрез този метод се постигат много добри резултати в освобождаването и говоренето на език за пет седмици. Оригиналният вариант на сугестопедичния курс е всеки ден пет дена в седмицата по 4 часа. Така за пет седмици един човек може да започне да ползва един език на основно ниво.
“Най-добре е да се преживее, фокусът не е върху ученето, както едно дете, като се роди, няма за цел да проходи на два крака, прави го, защото му е интересно да опознае света. При сугестопедията ученето става чрез игра на пиеса. Всеки си избира ново име, нова държава, нов град. Аз също влизам в роля, ставам друг човек със съвсем нова история, всичко съм си го измислила”, продължава да разкрива тайните на сугестопедията Дени.
Мозъкът не помни чрез правила, припомня младата дама. Ако искаш някой да усвои нещо, не трябва да му го поднасяш под формата на правила, а под формата на история, за да може да го свърже с опит, който той има. Мозъкът се активира, когато има два фактора – единият е асоциацията, а другият въображението, когато една система ти поднася така нещото, че да ти засили въображението и да прави връзки между нещата – тогава той помни. Използват се средствата на театъра, на класическата музика и изкуство, всичко е много меко. Няма резки движения. Целта е човекът, който се обучава, да се постави в състояние на релаксация.
“Сугестопедията има седем закона – първият е любов, за това хора, които имат груб глас, не могат да преподават езика. Грубият и насечен глас стресира, а мозъкът се отпуска от мекия глас, който е ненатрапчив. В сугестопедията, ако искаш някой да запомни нещо, добре е ти му казваш между другото, все едно въобще не е важно. Казваш го няколко пъти и човекът го запомня, просто гласът е много важен. Вторият закон е за свободата. По всяко време всеки се чувства свободен да стане и да направи нещо, което иска.
Идеята на сугестопедията е да ти отприщи спонтанността, защото, когато си спонтанен, можеш да знаеш 100 думи, но пак ще се оправиш, като нямаш бариера, и те ще ти изкачат. Ще можеш да общуваш, защото общуването е само 10 процента думи, другите 90 процента са език на тялото, жестове, мимики”, обяснява още Дени. Третият закон е законът на чудото, преподавателят трябва да излъчва това усещане, че във всеки един момент се случва нещо необичайно. В сугестопедията нещата се помнят чрез вибрацията, за това и по време на курса не се пише. Четвъртият закон е за правенето на връзка между част и цялото. Петият е за по-голямото количество информация. Учителят дава много информация, но това не е страшно. Мозъкът си я подрежда на файлчета.
Следващият закон е за златното сечение, което означава, че на всеки 20 минути дейността трябва да се сменя, за да няма монотонност. Седмият закон е законът на класическото изкуство. Доказано е, че тази музика помага на мозъка да се успокои. И той може да даде повече от себе си”, разказва още Деница.
До преди 3 години тя преподавала английски език по традиционния начин в школа с чинове, маса, един компютър и един голям екран. Трябвало да се движи по учебника и упражненията, а те много я отегчавали. Трябвало да прави едно и също, а имала нужда да прави театър. Била чела за проф. Лозанов, но нямала никаква идея какво представлява сугестопедията. Поръчала си книга по интернет, започнала да я чете, но нищо не разбрала. Запомнила само едно изречение, че хората са ангели, които са повярвали в своето нищожество. Тогава си казала – как можеш да имаш толкова много способности, пък да не ги използваш. В същото време нейна приятелка започнала курс по сугестопедия. Дени също отишла. Била очарована от метода на преподаване, въпреки че знаела езика, не знаела какво ще се случи във всеки един следващ момент. Сугестопедията била точна като за нея, казала си, че повече не може да преподава по-класическия метод. Изкарала курс при проф. Лозанов през 2010 г.
“Той беше уникален човек, като Дядо Коледа. Излъчва добрина, благост. Обясняваше, че сугестопедията е преди всичко любов към човека”, споделя Дени.
Според нея сугестопедията трябва да се преподава в университетите, да има и такива катедри в университетите. Това била и мечтата на професора. Хората, които ще стават учители, трябва да познават и този начин на поднасяне на материала,защото това е учене без стрес и домашни.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ