Чолаковци – махала, село, градски квартал….

Все­ки град има своя цен­тър и сво­и­те квар­та­ли. Жи­во­тът в тях чес­то те­че по свои за­ко­ни, а оби­та­те­ли­те им са под­в­лас­т­ни на мес­тен шо­ви­ни­зъм, кой­то ги ка­ра не са­мо да не­до­вол­с­т­ват от не­у­ре­ди­ци­те, но и да се гор­де­ят, че жи­ве­ят точ­но на то­ва мяс­то. Та­ко­ва е по­ло­же­ни­е­то и във Ве­ли­ко Тър­но­во.
В края на ми­на­ла­та го­ди­на “Ян­т­ра ДНЕС” за­поч­на по­ре­ди­ца от ре­пор­та­жи за жи­во­та във ве­ли­ко­тъ­рно­в­с­ки­те квар­та­ли – за тех­ни­те “двой­ни” име­на, за спе­ци­фи­ка­та и ко­ло­ри­та им. Пър­ви­ят ма­те­ри­ал – за кв. “Буз­лу­джа”, по-из­вес­тен ка­то Пиш­ма­на, пре­диз­ви­ка го­лям чи­та­тел­с­ки ин­те­рес. Са­мо за ня­кол­ко де­на той съб­ра над 7000 че­те­ния във фейс­бук стра­ни­ца­та ни и пре­диз­ви­ка мно­го ко­мен­та­ри. Чи­та­те­ли ни за­си­па­ха с пред­ло­же­ния да нап­ра­вим ре­пор­та­жи и за ос­та­на­ли­те квар­та­ли в ста­ра­та сто­ли­ца.
Про­дъл­жа­ва­ме руб­ри­ка­та, за­що­то, как­то се каз­ва, че Со­фия не е Бъл­га­рия, та­ка мо­же да пе­реф­ра­зи­ра­ме ми­съл­та, че Ве­ли­ко Тър­но­во не е са­мо цен­тъ­ра…

Еднорък пазач на мелница дал името на мястото, което преди 50 г. става част от Велико Търново

Спом­ням си, че бях­ме де­ца и със сес­т­ра ми и ро­ди­те­ли­те ни бях­ме отиш­ли в квар­тал “Чо­ла­ков­ци”. То­га­ва тя на­ив­но по дет­с­ки по­пи­та – “Те зна­ят ли, че сме от Тър­но­во?”. Бе­ше ѝ стран­но да про­у­мее, че то­ва от­да­ле­че­но мяс­то е част от гра­да. 30 го­ди­ни по-къс­но, ко­га­то оти­ва­ме да на­пи­шем ре­пор­таж от мяс­то­то, квар­та­лът про­дъл­жа­ва да е един от най-зле уре­де­ни­те. Жи­те­ли­те му не спи­рат да пов­та­рят, че жи­ве­ят на се­ло, а не в ста­ра­та сто­ли­ца.
Всъщ­ност се­ло Чо­ла­ков­ци ста­ва квар­тал на Ве­ли­ко Тър­но­во пре­ди 50 го­ди­ни. Ко­га е точ­но ос­но­ва­но се­ло­то, не се знае, не­го­во­то на­ча­ло се гу­би в тъм­ни­те го­ди­ни на тур­с­ко­то роб­с­т­во. Спо­ред ле­ген­да­та, пър­ви­ят по­сел­ник, кой­то дал име­то на се­ло­то, бил бъл­га­рин с ед­на ръ­ка, по тур­с­ки “чо­лак”. Той бил па­зач на мел­ни­ца­та към близ­кия ма­нас­тир “Све­ти Ни­ко­ла”, чий­то раз­ва­ли­ни се на­ми­рат над се­ло­то, и на чиф­ли­ка на бея от близ­ко­то се­ло Ка­чи­ца. Бе­ят из­пъ­дил своя па­зач и той се по­се­лил в то­ва мяс­то, пок­рай не­го пос­те­пен­но се за­сел­ва­ли и дру­ги бъл­га­ри и та­ка би­ла съз­да­де­на Чо­ла­ко­ва ма­ха­ла. През 1869-70 го­ди­на хо­ра­та от се­ло­то ре­ши­ли да си нап­ра­вят цър­к­ва, но по­не­же раз­ре­ше­ние от тур­с­ка­та власт не би­ло взе­то, пър­во­на­чал­но стро­е­жът бил спрян за крат­ко. Все пак хра­мът бил из­г­ра­ден през 1871 го­ди­на. Цър­к­ва­та е би­ла ос­ве­те­на от пър­вия бъл­гар­с­ки вла­ди­ка Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки, в при­със­т­ви­е­то на мес­т­ни­те се­ля­ни и мно­жес­т­во граж­да­ни от  Тър­но­во. И днес, сгу­ше­на в под­но­жи­е­то на Пиш­ман­с­ка­та пъ­те­ка, хра­мът съ­би­ра жи­те­ли­те на квар­та­ла на свет­ли­те хрис­ти­ян­с­ки праз­ни­ци.
В сре­да­та на шей­сет­те го­ди­ни на ми­на­лия век мес­т­ни­те пар­тий­ни и град­с­ки влас­ти ре­ши­ли да нап­ра­вят Чо­ла­ко­ва ма­ха­ла част от гра­да. Ра­йо­нът на се­вер от ре­ка­та бил зас­т­ро­ен с бло­ко­ве, а на за­пад за­поч­на­ло из­г­раж­да­не­то на го­ля­ма про­миш­ле­на зо­на. През 70-те и 80-го­ди­ни квар­тал “Чо­ла­ков­ци” бил мо­же би най-ожи­ве­но­то мяс­то в гра­да. Тук в раз­лич­ни­те фаб­ри­ки и за­во­ди ра­бо­те­ли го­ля­ма част от ве­ли­ко­тър­нов­ци, са­мо слу­жи­те­ли­те на Ра­ди­о­за­во­да би­ли над 6 хи­ля­ди.
Се­га квар­та­лът при­ли­ча мно­го на дър­жа­ва­та ни. От вре­ме­то, в ко­е­то раз­ви­вах­ме се­ри­оз­на про­миш­ле­ност, не е ос­та­на­ло ни­що. И днес в ра­йо­на има ня­кое и дру­го ра­бо­те­що пред­п­ри­я­тие, но то е са­мо блед спо­мен за от­ми­на­ло­то вре­ме.
Жи­лищ­ни­те бло­ко­ве съ­що не са в доб­ро със­то­я­ние. Хо­ра­та се на­дя­ват, че ще мо­гат да ги са­ни­рат без­п­лат­но в след­ва­щи­те ед­на-две го­ди­ни, как­то обе­ща пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов. В цен­т­рал­на­та част на квар­та­ла е раз­по­ло­жен тър­гов­с­ки ком­п­лекс, включ­ващ хра­ни­тел­на ве­ри­га, ка­фе­не­та и мал­ки ма­га­зи­ни.
В квар­та­ла има ед­но учи­ли­ще и ед­на дет­с­ка гра­ди­на – СОУ “Вла­ди­мир Ко­ма­ров” и ОДЗ “Ра­да Вой­во­да”. Шко­ло­то е нас­лед­ник на прос­вет­но­то де­ло тук, ко­е­то за­поч­на­ло пре­ди 150 го­ди­ни. През 1850 го­ди­на би­ло пос­т­ро­е­но ки­лий­но­то учи­ли­ще в с. Чо­ла­ко­ва ма­ха­ла. Точ­но пре­ди 40 го­ди­ни пък тук е нап­ра­ве­на пър­ва­та коп­ка за пос­т­ро­я­ва­не на но­ва­та учи­лищ­на сгра­да, пет го­ди­ни по-къс­но тя ве­че е за­вър­ше­на.
Мно­го са проб­ле­ми­те, пред ко­и­то са из­п­ра­ве­ни жи­те­ли­те на кв. “Чо­ла­ков­ци”. Ос­та­ва им ус­по­ко­е­ни­е­то, че са бли­зо до при­ро­да­та и мо­гат на во­ля да се раз­хож­дат и да ло­вят ри­ба край Си­ния вир на Ян­т­ра. На­ри­ча се та­ка, за­що­то е дъл­бок 8 м, а во­да­та му из­г­леж­да синьо-зе­ле­на. Той е свър­зан с ре­ди­ца ле­ген­ди. Над не­го би­ла го­ра­та с хай­душ­ко­то кла­ден­че, как­то раз­каз­ват пре­да­ния за Фи­лип То­тю.

Как­во е чо­век да жи­вее в “Чо­ла­ков­ци”?

Ма­рия Ди­мит­ро­ва
Аз жи­вея тук от 1976 го­ди­на. Мно­го не­ща се по­нап­ра­ви­ха, но има ули­ци, ко­и­то още не са доб­ре. Ня­ма и мно­го ав­то­бу­си, пос­лед­ни­ят ми­на­ва към 22,00 ча­са. С так­си от гра­да да се при­бе­ре чо­век из­ли­за скъ­по. Ня­ма и ос­вет­ле­ние по от­сеч­ка­та, ко­я­то ид­ва от ули­ца “Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки”. Асан­сьо­ри­те ни съ­що са в ло­шо със­то­я­ние, не се про­ве­ря­ват чес­то.

Мак­сим Цвет­ков
Квар­та­лът ми ха­рес­ва мно­го. Аз съм из­рас­нал тук. Спо­кой­но е. Жал­ко е са­мо, че от­ря­за­ха мно­го­то дър­ве­та, ко­и­то бяха тук. Бе­ше зе­ле­но и кра­си­во.

Крис­ти­на Цвет­ко­ва
Чув­с­т­ва­ме се ка­то на се­ло. Мно­го е зле. Има­ме чув­с­т­во­то, че сме заб­ра­ве­ни от Бо­га и от град­с­ка­та уп­ра­ва­та. На Пиш­ма­на си имат всич­ко, а ние – не. Един­с­т­ве­но­то ху­ба­во е, че ра­йо­нът е спо­ко­ен.

Яна Ча­лъ­ко­ва
Ед­но от мал­ко­то ху­ба­ви не­ща тук е, че сме за­о­би­ко­ле­ни от кра­си­ва при­ро­да. Не ми ха­рес­ва, че ня­ма тро­то­а­ри – кал­но и мръс­но е. Тук ня­ма парк ка­то в дру­ги­те квар­та­ли. Кме­тът Па­нов уж обе­ща да ни нап­ра­ви, но ще ви­дим ще из­пъл­ни ли обе­ща­ни­е­то си.
Ве­се­ла КЪНЧЕВА
сн. Да­ни­ел ЙОРДАНОВ