Въпрос на референдума: Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?
Необходимост от референдума: Сам по себе си, въпросът по който ще се произнесат българските граждани е от изключително значение за очертаване пътя за развитие на родната енергетика. Още по-значима е необходимостта от референдума с оглед развитието на демократичните процеси и най-вече на пряката демокрация. Именно българският народ, от който произтича властта в България трябва да упражни своето конституционно право да се произнесе по такъв важен въпрос и да наложи на политиците устойчива линия на поведение, която да се запази в следващите десетилетия, в зависимост от подкрепената посока на развитие.
Дата на референдума: 27.01.2013 г.
Ако отговоря с “ДА”, каква нова ядрена централа ще се изгражда?
Правителството е компетентният орган, който може да вземе решение за изграждане на нова ядрена централа. Ако резултата от референдума по-сочва мнозинство отговорили с “ДА”, то правителството следва да реши с колко блока ще е новата ядрена централа.
Ако отговоря с “ДА”, значи ли че съм гласувал за АЕЦ “Белене”?
Не: нова ядрена централа може да се изгражда както на площадка Белене, така и на площадка Козлодуй.
Ако отговоря с “НЕ”, може ли да се изграждат допълнителни ядрени блокове на площадката на АЕЦ Козлодуй?
Не: по сегашното законодателство всеки нов ядрен блок представлява нова ядрена централа.
Ако отговоря с НЕ, ще се спре ли развитието на ядрената енергетика в България?
Ще се ограничи в рамките на позволения срок на експолоатация на работещите блокове на АЕЦ Козлодуй и с очакваното удължение на тяхната експлоатация до 2028-2030 г.

Енергийната стратегия на България залага на ефективно използване на местните енергоресурси чрез запазване и развитие на въгледобивната индустрия при строго спазване на нормите за опазване на околната среда, както и чрез максимално удължаване експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй” и изграждането на нови ядрени мощности.

Какво означава развитието на ядрената енергетика в България?

Положителни страни
• Продължава развитието на усвоена технология и производство.
• Привлича инвестиционен интерес, макар и относително занижен поради някои тежки аварии в света.
• Необходимост от високи капиталовложения. Ограничени финансови възможности на държавата, което по всяка вероятност ще наложи търсенето на външен стратегически инвеститор, а оттам и спорът, който ще възникне относно собствеността върху централата.
• Създадената нормативна база е много важен фактор за успешното реализиране на този тип технологии, а страната ни има такава.
• Осигуряване на национални базови мощности за дълъг период от време – без да се подценява възможността за удължаване срока на експлоатация на 5 и 6 блокове на АЕЦ Козлодуй до 2028-2030 г., както и на потенциала за развитие в басейна Марица Изток, изграждането на нова ядрена мощност ще гарантира устойчивост на базовите източници в региона с хоризонт след 2050 г.
• Осигуряване на балансирана енергийна система – българската енергетика е ефективна благодарение на поддържане на установения баланс между основните видове централи: ТЕЦ, АЕЦ и ВЕИ.
• Подпомагане на икономическата активност в страната – създаване на нови работни места, развитие на бизнеса в региона на централата.
• Задържане на обучените кадри за ядрената енергетика и свързаните с нея.
• Участие в проекти за усвояване на нови технологии и намаляване на опасните отпадъци. Ядрената технология е от класа на високите технологии и изисква съпътстващо развитие на научния потенциал и развойна дейност.
• Намаляване на “въглеродния” отпечатък от производителите на електрическа енергия – ядрената енергия не генерира въглероден двуокис, който е основния “виновник” за парниковия ефект и задълбочаващите се климатични промени.
• С малко гориво, зареждано еднократно през годината се произвежда енергия за дълъг период от време.
• Доставките на ядрено гориво не зависят от климата/сезона и са относително по-лесни за транспортиране.
Рискове
• Повишаване цената на енергията поради отразяване в цената на разходите (изплащането на кредитите) за изграждане на централата.
• Дълъг срок на реализация. Реализацията на проект със срок, по-дълъг от едно десетилетие, без да има приходи от производство в това време.
• Силна е зависимостта на обема на произвежданата енергия от нейното потребление. Въвеждането на енергоспестяващи технологии намалява потреблението на ел. енергия. Проблемите със състоянието на икономиката (спадът в производството, а оттам и в потреблението на ел.енергия от страна на фирмите), също. Дори и със сегашното равнище на производство на ел.енергия може да се осигури висок ръст на брутния вътрешен продукт. Същевременно необходимите средства за въвеждане на енергоспестяващи технологии са доста по-ниски в сравнение с тези за строителство на нови ядрени мощности за увеличаване на производството на ел. енергия.
Кой път да изберем?
• Евентуални затруднения в износа на ел. енергия, които да поставят проблема с реализацията на произведена енергия при ограничен вътрешен пазар.
• Евентуалното въвеждане на повече от една ядрена мощност от 1000 мегавата, би поставило в силна конкурентна среда другите производители – ТЕЦ и ВЕИ.
• Възможни претенции от страна на инвеститора за гарантиране на дългосрочно изкупуване на произведената от централата ел.енергия.
• Бързо навлизане на ново поколение технологии за производство на ел. енергия – термоядрени реактори, водородни технологии, газови централи, нови технологии за енергия от възобновяеми енергийни източници и др. Това може да органичи дела на технологиите от XX-ти век, в т.ч. и ядрените.
• Нарастващо съмнение за безопасността и загриженост за съхранението на новогенерираните радиоактивни отпадъци и отработеното ядрено гориво.