До края на януари във Велико Търново ще бъде официално открит единственият на Балканите музей на скулптурните фигури. Новата атракция е на път да превърне старата столица във водеща туристическа дестинация в Европа. Екип на “Янтра ДНЕС” пръв разгледа модерната експозиция, а наш гид беше управителят на Общинската агенция по туризъм “Царевград Търнов” Цветомир Бояджиев. В нея оживяват славните владетели от Второто българско царство цар Калоян и цар Йоан Асен II. Посетителите ще могат да се снимат с царица Ирина, пленения Балдуин Фландърски, папския кардинал Лъв, знатни боляри, воини и патриарси. С аудио-визуална техника е пресъздадена богатата история на Търноград с неговата воинска слава и духовна мощ.
Мултимедийният посетителски център “Царевград Търнов” се намира на ул. “Никола Пиколо” под ВИП площадката за наблюдение на “Звук и светлина”. Музеят е на два етажа и се простира на площ от 870 кв.м. Централният му вход е оформен по подобие на главната порта на крепостта “Царевец”. От входа ще се спуска защитна решетка, а от двете му страни са разположени фигурите на двама стражи. Изграждането на посетителския център е част от проекта “Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново”. Разработката е на стойност 6 750 000 лв., които са подсигурени по ОП “Регионално развитие”. За интериорното решение на музейната експозиция са отпуснати 457 000 лв. 

В новия музей с възстановки на сцени и скулптурни фигури, облечени в копия на автентични костюми, е представен и животът на българските боляри през Средновековието. Всички 28 фигури са изработени в естествена големина от разнообразни висококачествени материали, сред които преобладават гипс, силикони и полиестерна смола. Автор на концепцията за представянето на историческите личности и на уникалната технология за направата на фигурите е търновският скулптор Борис Борисов. Той беше ръководител на екип от около 30 души, които изработваха скулптурите и даваха живот, за да заприличат на истински хора.
Разходката на първия етаж започва със “Залата на Средновековните занаяти”. Там са представени различни майстори заедно с откритите при разкопки във Велико Търново артефакти. Пръв посетителите посреща монетарят Златко. В неговата монетарница могат да се видят характерните за този занаят инструменти. Специално място ще бъде отделено на характерната за старата столица сграфитокерамика, като в експозицията са подредени съдове, изработени от грънчарката на Самоводската чаршия Нина Нешева. В залата редом с грънчаря и златаря стоят зидарят бай Станул с камък и неговият чирак. Каменоделецът Камен и ковачът Желязко също са част от колоритната композиция.
В залата “Средновековна оръжейна” туристите могат да видят копия на мечове, щитове, копия, лъкове, стрели, арбалети, които са били на въоръжение през Средновековието. Редом с тях са подредени два макета на различни стенобойни машини. Минавайки през кула от отбранителната система на столичния град, където през бойниците се вижда копие на друга метателна машина, се стига до тронната зала на царския дворец. Сред пищна украса и стенописи е разположен царският престол. Цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина са първите владетелски особи, с които ще се срещнат посетителите. Монархът държи царските инсигнии, а излъчването му е олицетворение на мощта, силата и величието на българската държава през Средновековието. След тронната зала туристите могат да видят интериорите на болярско жилище, параклис и къща на човек от по-низшите социални слоеве.
С величествения цар Калоян започва експозицията на втория етаж в музея. Владетелят присъства в две исторически сцени. Едната фигурална композиция представя коронацията на императора от папския кардинал Лъв. Туристите ще видят отблизо и пленяването на император Балдуин по време на битката при Адрианопол през 1205 г. В нея царят е качен върху кон, а пред него двама войници водят пленения латински император. Задният план е решен като стенопис – батална сцена, пресъздаваща края на кръвопролитната адрианополска битка.
В непосредствена близост е сцената “Духовност”, където могат да се видят болярско ктиторско семейство. До тях иконограф, изписва образа на св. Димитър в старинен храм, а чирак му стрива поредния цветен пигмент в хаванче. Последната зала в експозицията представлява възстановка на скрипторий. Сред рафтовете, отрупани с книги и свитъци, зад високо писалище-катедра, монах пише с паче перо, а друг задълбочено чете.
Разходката завършва в мултимедийната зала, където на туристите ще бъдат прожектирани различни филми, свързани с историята на славния Търновград. Вече завършва работата над първите четири филма, които представят историята, развитието и съвременното състояние на някои от най-разпространените занаяти през Средновековието – строителство, грънчарство, иконопис и ковачество. В подготовката на 7-минутните киноленти са участвали историци и археолози от Регионалния исторически музей, както и местни занаятчии. Авторски екип от Варна работи над музиката, която ще звучи като фон в експозиционните зали. Допълнително ще се чува звън от ковашки чук, звук от въртене на грънчарско колело, атмосфера от битка и др. На 10 места в музея ще бъдат разположени големи сензорни екрани с информация за историята на Второто българско царство и всички обекти по маршрута.
Около 40 минути продължава разходката в новия музей, а с екскурзовод и допълнителните екстри в мултимедийната зала турът продължава до час и половина, обясни Цветомир Бояджиев. Туристите ще имат възможност да обличат различни костюми от епохата и да се снимат като участници в представените сцени. По проект е заложена продажбата на индивидуален билет за центъра “Царевград Търнов”. По желание туристите ще могат да се сдобият и с комплексен билет, който включва посещение на крепостта “Царевец”, мултимедийния център и средновековните църкви в кв. “Асенов” – “Св. апостоли Петър и Павел”, “Свети Димитър” и “Свети Георги”.
120 стрели, 20 меча, 15 щита, два арбалета и пет лъка са изработени специално за новата търновска забележителност. Главен оръжейник на проекта е Пенчо Беренски, който е направил от месинг и короните на българските владетели. Майсторите Радослав Йончев и Константин Константинов са изработили и няколко ризници, всяка от които тежи 20 кг и се състои от 14 хил. метални халки. Изцяло от метал е изваян и шлемът на пленения Балдуин. Над скулптурната бутафория в музея са работили Христомир Великов, Веселин Дзипалски и Георги Карджунов, а стенописите са дело на Иван Хаджийски и Стела Василева. Всички те са изписали имената си върху един от камъните, които оформят екстериора на Адрианополската битка на цар Калоян.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ