Снимките са и страхотни разказвачи. Гледам фотография от архива си на Старата търновска болница. На пейка в двора пред Нервното отделение са насядали трима, а двама са прави. Отпред: д-р Занева, неизвестен е следващият на кадъра, д-р Платиканов, до него д-р Димитър Церовски. Зад тях – д-р Р. Николов и д-р Франц Ваврек. А през джама на прозорчето отзад занича миловидна милосердна сестра…
А кой ли е мъжът с тъй странното име и с почналото да олисява теме, с разкопчаната риза под бялата престилка и с навитите ръкави? С усмивката на късмета (той винаги е добър спътник!) открих негов внук. И му благодаря за споделеното.
Оказа се, че Франц е етнически словак. Роден на 11 август 1921-ва. В двореца “Врана”. Защо там ли? Ами родителите му са от Австро-Унгария, а особено цар Фердинанд, а и синът му Борис, обичали да имат в обкръжението си немскоговорещи люде. И бащата на Франц – Януш, бил поканен от цар Борис III за управител на “Врана”. Умира, за жалост, когато синът му е само на… 12. През 1933-та.
А Франц Януш Ваврек завършва медицина и малко след това се преселва в Търново. И почва лечителската си работа в Старата търновска болница. Преди това обаче синеокият лекар се жени за търновката Жана Николаева Габровска. Минали под венчило през 1946-та. И булката добавила към фамилното си име с тиренце: Ваврек. Славна била и все по-славна ставала тази двойка. Жана е жена от сой. Родена на 29 май 1922, нейната майка е сестра на известния търновски кмет Владимир Рашев, в чийто ръце избирателите поставили съдбините на града два пъти – 1932-33 и 1944-1945 г. (Информация за любознателните: неговият втори брак е с внучката на Венета Ботева – Венета Божинова, дъщерята на доведения син на Христо Ботев – Димитър).
Жана Габровска учи в Девическата гимназия и там се сприятелява с бъдещата голяма поетеса Блага Димитрова, която има в биографията си и няколко “търновски години”. Когато се омъжва за Франц, също вече е завършила медицина в София и, завръщайки се в родния град, се захваща на работа в Клиничната лаборатория, чиято история по-късно описва… Младото семейство се настанява в къща на ъгъла на улиците “Шипка” и “Кирил и Методий” – съвсем близо до черквата “Свети Никола”. Там живеят – на № 14 А, до 1961-ва, когато се преместват на ул. “Никола Габровски”. Нищо случайно няма на този свят. Жана е роднина и с Никола Габровски, чието име – слава Богу! – не бе изтрито от уличната картография на града. И за Лозето му мигом ще се сетят истинските търновлии.
Да натисна по-силно ралото в историята на търновската болница. Рядко става дума за нея. През годините тя няколко пъти променя името си – “Св. св. Козма и Дамян”, “Княз Борис”, “Княз Кирил”, а за кръщаването й така, както е днес – “Стефан Черкезов”, малцина знаят, че най-голяма е заслугата на болничния юрисконсулт и многогодишен спортен редактор на в-к “Борба” Александър Тошев.
Ще опитам да ви ориентирам и в болничния имот. След Пропуска – по баира, на север били Инфекциозното, Аптеката, Лабораторията и Моргата. Почти на върха – Гръдното, Психиатрията и Кожното отделение. В сгради – тип “Павилион”. Жана работи в Клиничната лаборатория, Франц – в Нервното (Психиатричното отделение). Ала не мога и не искам да пропусна наистина важното – раждат им се две момчета. Докато живеят на ул. “Шипка № 14 А. Снимката, която прилагам, показва радостта на баба и дядо от внучето Александър. Виждаме и как е изглеждала баба му – средна на ръст, чернокоса, кръглолика… Не се вижда, но знайте – ербап жена!
Ето спомена на Александър Ваврек за предците му. Почти дума по дума: “Дядо бе по своему ексцентричен. Обичаше да си угажда. Хапваше с наслада и имаше достолепна фигура. Правеше частни здравни приеми (б.а. – частната лекарска практика е официално забранена в Търновско през 1962-ра) в дома си на ул. “Никола Габровски”. В специално обособена приемна-кабинет. Бе много търсен. Казваха, че “лекувал с думи”. Обичаше да ни дава на нас – внуците му, удивително големи суми, когато го сурвакахме по Нова година. Поддържаше връзки с Чешкия културен център в София… Отворен към света, с волен дух на пътешественик, бе ходил в Лондон. И в Париж – с баба. Станеше ли дума за Париж, баба разтваряше карта на града и ми показваше маршрутите, които следвали и разказваше къде какво видели. С памет – сякаш е била там вчера. Дядо си пишеше и с роднините в Чехия, Словакия и Унгария. С баба, семейството на втория му син и братовчедите бяха посетили доста от сродниците ни. Дори и в малки селца.
…А в разгара на лятото организираше с воинска дисциплина за мен и брат ми уроци по езици. С точна програма! Знаеше и стенография и есперанто, но за нас най-атрактивен бе японският. Тъкмо тогава цяла България притихваше вечер пред телевизионната поредица “Шогун”! За него ученето на езици (бе ги докарал до 16!) бе и хоби, и начин да проявява неординарността си.”
Още за семейство Ваврек. През 1964-та в Търново учредяват секция “Медицина” към Съюза на научните работници. В нея се включват и двамата, а по-късно съпругата става и председателка. През 1967-ма се навършил век от създаването на търновската болница. Честването включвало и конференция с над 100 доклада и научни съобщения. Най-много: 9 (самостоятелни и в съавторство) имала Жана Габровска. Професионализмът й е признат и с номинирането за “Лекар на годината” през 2010-а. Пет години след това е провъзгласена за почетен член на Съюза на учените.
На 94 все още работи в болницата! Умира в Котел на 17 октомври 2018 г. Четири лета не достигнали, за да навърши век. А обичният й Франц Ваврек си отишъл на 12 юни 1995 г. Помните, вярвам, колко много езици знаел. Сред тях и латински, разбира се. Латинският – езикът на лекарската и аптекарската гилдия. На смъртния акт на всеки, когато му дойде времето. Латинският – езикът на смъртта!
…Десетилетия и Франц, и Жана умело придумвали и отпращали по-далеч от хилядите си пациенти “оная – с черното лице и безмилостната коса, преметната през рамо”. Да сведем чела пред труда и добротата им!
Иван ТОДОРОВ
сн. Онорий Марколеско,
личен архив на Ал. Ваврек и на автора

Текст към снимките:
1. Търново – около 1900-ата. Горе вдясно – Старата болница.
2. В двора пред “Нервното” отделение – д-р Ваврек е правият с навитите ръкави.
3. Жана и Франц с внучето Александър.
4. Днешният вид на къщата, в която живели до 1961 г.