Във връзка с публикация във в-к „Янтра ДНЕС“, касаеща археологически дейности в местността „Шушманец“ край с. Самоводене, съм длъжна да заявя като повереник на Великотърновската митрополия истината такава, каквато е – историческа, правна и духовна.

Великотърновската Света Митрополия действа по делото като процесуален субституент на Българската православна църква, а също и като застъпник на Патриаршеския манастир „Света Троица“- с. Самоводене.

Процесният имот не е обикновен недвижим имот и не е „терен“, възникнал в административен регистър. Това е място, създадено и съхранявано като духовен дом – място за молитва, памет и приемственост между поколенията. На това място с предназначение, което през десетилетията не е било променяно – място за молитва, памет и духовна връзка между поколенията се е извършвало богослужение до началото на 20-ти век. Именно това предназначение е причината имотът да бъде съхранен, а не унищожен, и именно Църквата е институцията, която е изпълнявала тази обществена функция, а не общината или регионалния музей.

В имота от векове е съществувала църквата „Св. Никола“ и старият метох на манастира „Св. Троица“. Това се потвърждава както от църковните архиви, така и от изследването на Васил Берон, публикувано още през XIX век, в което са описани развалините на храм с олтар, престолният каменен прибор и царски хрисовул, удостоверяващ принадлежността на мястото към манастира.

В този хрисовул българският цар цар Иван Александър повелява ясно и недвусмислено:
„Съзиждаме този храм в името на св. Николай, и царството ми заповядва – никой да не го бута, нито да иска нещо от него, дори десятък.“
Това не е поетичен образ, а царски дарствен акт – исторически и правен източник, който свидетелства за произхода и предназначението на имота.

Спорът, който е поставен за разглеждане в съда надхвърля рамките на обикновен имотен конфликт. Формално той е вещноправен, но по същество поставя въпроса: може ли място, създадено и съхранявано като духовен дом, да бъде сведено до административен актив чрез поредица от грешни административни действия, без валидно отчуждаване и без съгласие на неговия действителен титуляр, понастоящем претендиращ собственост.

Имотът никога не е бил собственост на Община Велико Търново. Той изначално и по предназначение винаги е принадлежал на Българската православна църква, представлявана от Великотърновската света Митрополия. Имотът дори не е отчуждаван – липсват индивидуален отчуждителен акт, обезщетение и проведена процедура по който и да е действащ или отменен закон. Това, че е фактически отнет, без валидна документална процедура не го прави отчужден. Не е налице нито деривативно, нито оригинерно право на собственост. Предоставянето му на общината по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ като „остатъчен земеделски фонд“ освен, че е грешно администрирано, защото това не е земеделска земя, има единствено управленски характер и не представлява придобивен способ за собственост. Административното разпореждане не може да замести закона. Самият археолог е наясно с тази теза, защото и той говори за църква, която е функционално свързана с богослужение и духовенство, а не за земеделска земя, функционално свързана със сечива и аграрна дейност.

Тази наша позиция е изрично потвърдена и в трайната практика на Върховния касационен съд, включително в Решение № 151 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 5326/2014 г. и Решение № 176 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 5111/2017 г., в които е прието, че при липса на валидно отчуждаване и при фактическо отнемане без правно основание, собствеността върху църковния имот не преминава върху държавата или общината, дори и по давност. Най- скандалния факт е, че във висящ исков процес, в какъвто се намираме, при вписана искова молба, което е като възбрана за разпореждане с имота се произведе АОС, което е ирелевантно, т.е равно на правно нищо.

Закона за вероизповеданията, § 5 от Преходните разпоредби на, във връзка с разпоредбите на ЗВСОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЯКОИ ОТЧУЖДЕНИ ИМОТИ ПО ЗАКОНА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО, ЗАКОНА ЗА ПЛАНОВОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ЗАКОНА ЗА БЛАГОУСТРОЙСТВО НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ И ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА), казва, че реституцията на църковните имоти настъпва ex lege – по силата на самия закон, когато липсва законосъобразно отчуждаване. В този смисъл Великотърновската митрополия защитава не привилегия, а право.

Настояването за законност не е атака срещу науката. То е защита на паметта, смисъла и границата между управление и собственост. Превръщането на Божи дом в административен или туристически обект не е просто юридически спор, а въпрос за морала на обществото и за наследството, което оставяме.

Както е казано: „Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а повреди на душата си?“ (Матей 16:26)

Законът и вярата не си противоречат.

И двете изискват едно и също – да се защитава истината и да се почита светинята.

 

Адв. Нина Ламбова