На 2 ноември преди 31 години край Велико Търново се случва нещо, което за едни е просто поредното тежко пътно-транспортно произшествие, а за други е началото на мутренската и гангстерската война в България. На главния път София – Варна в катастрофа загива един от емблематичните български борци, поставили началото на мутренското движение у нас Атанас Комшев. И днес три десетилетия по-късно все още не е ясно дали смъртта му е нещастен инцидент или поръчков атентат. Кой е Атанас Комшев и с какво заслужава “честта” да бъде смятан за първия поръчково убит борец.
Роден е на 23 октомври 1959 г. в карнобатското село Деветинци. Завършва спортното училище в Хасково, а след това е забелязан и е взет в националния отбор на България. Още в началото печели 2 европейски титли и 3 сребърни медала на световно първенство по класическа борба. В националния отбор в София редом с него тренират още две никому неизвестни амбициозни момчета Васил Илиев и Илия Павлов. Борчета, за които скоро цяла България ще заговори. И които, уви, също ще паднат жертва на мутренската борба.
На откриването на Олимпиадата в Сеул, Южна Корея, Атанас Комшев е избран да носи българското знаме. Това се смята за лоша поличба, като традиционно онзи, който носи знамето след това няма да спечели медал и да застане на почетната стълбичка. Комшев обаче разбива това суеверие и с 5 поредни победи застава на финала срещу финландеца Хари Коскела. Тушира го с лекота и застава на върха, окичвайки се и с олимпийското злато. “Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха тогава в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен, защото у нас е най-къс пътят от “Осанна” до “Разпни го”. Аз трябваше да убедя всички треньори, които бяха против мен”, казва борецът. След завръщането си в България той е определен за най-добър спортист на годината заедно с олимпийската шампионка по плуване Таня Богомилова.
В Сеул наред с победите на тепиха младият борец с изваяно като на Аполон тяло има и още една победа. Той “тушира” но не на тепиха, а в леглото не коя да е, а тенисистката Габриела Сабатини. Аржентинката е толкова впечатлена от него, че е готова да се омъжи за него. Нашенецът обаче отказал да замени България с Аржентина и отказал на Сабатини.
Всички спортни специалисти предричат бляскаво спортно бъдеще и кариера на Комшев. Но съдбата е решила друго за него и за останалите момчета, родени да прославят страната ни на спортните тепихи и рингове по света.
Режимът на Тодор Живков пада и идват годините на демокрация. Появяват се много нови начини за правене на бързи и лесни пари. И то не просто пари, а много пари. И бившите борци бързо се ориентират в обстановката и намират своето място и своята ниша. Те стават рекетьори. С възпитаната от треньорите им упоритост, съчетана с бруталност те за няколко години успяват да наложат властта си във всичко, което носи пари.
Според запознати в началото на 90-те години първопроходците в мутренския рекетьорски бизнес си разделят страната като при тази подялба Атанас Комшев получава едно доста добро парче от бизнес тортата, прохода Хаинбоаз. Там той е пълновластен господар. Хората му колят и бесят, но по-често рекетират минаващите през прохода шофьори и най-вече турските тираджии. А наред с това изкарват доста добри средства и от мургавите жрици, които разполагат на възлови места в Хаинбоаз. Подобно и на останалите си бивши колеги от света на борбата Комшев също не си поплюва и не подбира методите си, когато трябва да сплаши някой, който не иска да му се подчини. През август 1993 г. той и хората му отвличат двама братя търговци от Карлово. Близките им подават жалбата в полицията. Похитителите са засечени и по петите им тръгват няколко патрулки. Тъй като мутрите не искат да спрат се налага полицаите да стрелят. Един от куршумите улучва Комшев в гърба. За щастие раната е повърхностна и само две седмици по-късно той вече е изписан от болницата. А за отвличането на двамата братя твърди, че е невинен и че е станало просто някакво недоразумение. В крайна сметка случаят е заметен под килима и срещу бореца не е повдигнато обвинение. Няколко месеца по-късно Комшев се сблъсква и с хората на все още прохождащия по това време бъдещ наркокрал Поли Пантев заради краден мерцедес. Близък на Поли му се жалва, че трима са му откраднали автомобила, като за един от крадците и посочен Комшев. Как се развива тази история обаче не е ясно. Доста вероятно е двама да са се разбрали, тъй като няма информация между хората им да е имало стрелба.
На 2 ноември 1994 г. Атанас Комшев пътува от София за Варна с автомобил “Сааб”, който управлява шофьорът му и негов приятел Слав Михалев. Двамата отиват на погребение. На 16 км преди Велико Търново на разклона за Пушево колата се удря в камион, натоварен с тухли. Комшев е откаран в болницата в много тежко състояние. Въпреки направените му две тежки и сложни мозъчни операции, той умира след десет дни, на 12 ноември 1994 г.
Още тогава се появява версията, че срещу бореца е извършен поръчков атентат. Според писaтеля Христо Калчев най-вероятно за автомобила на Комшев е бил залепен с пластир взрив, който е взривен дистанционно с детонатор. “Убиецът е знаел, че Наско Комшев ще тръгне за погребението, знаел горе-долу кога и точно по кой път ще мине той. Тръгнал е бавно преди него и когато мерцедесът го е изпреварил, убиецът е задействал взрива с дистанционното управление. Чиста работа. Продължил е все така спокойно, с чувство за добре свършена работа”, обяснява писателят на мутрите Христо Калчев.
Според разследващите обаче експертизите и следственият експеримент показват, че няма данни за насилствена смърт и че категорично не се касае за атентат. Според резултатите в момента на удара автомобилът “Сааб” се е движел със скорост от 115 км в час. “От удара седящият в него Комшев е получил травми на главата, гръдния кош и опорно-двигателния апарат, които са се оказали несъвместими с живота”, е заключението на следствието.
Пред съда като единствен виновник за смъртта на Атанас Комшев е изправен шофьорът и негов приятел Слав Михалев. Две години след инцидента, в края на април 1996 г. Михалев е осъден на 2 години условно за причинена смърт по непредпазливост. Освен това, той е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за 4 години, както и да плати 300 000 лева обезщетение на бащата на загиналия – Слави Комшев. С това завършва и историята с мистериозната смърт на бореца Атанас Комшев. Дали е нещастен случай или умишлено поръчково убийство, днес цели три десетилетия по-късно, вече е невъзможно да се установи. В историята на мутренското движение обаче смъртта на Наско Комшев безапелационно се приема като началото на откритата гангстерска войска, която ще бъде водеща в историята на българското общество през цялото десетилетие на 90-те години на ХХ век.
Иван ГЕОРГИЕВ