Непубликувани досега истории и факти, свързани с появата и развитието на футбола в старата столица и стогодишната история на футболен клуб „Етър“ разкрива най-новата книга „Футболът в Търново“ на журналистите Анатоли Петров и Иван Тодоров. Периодът, проследен в книгата, е от 1895 до 1957 г., т.е. годините за които досега се знаеше твърде малко. „Това не е справочник и хронологично подреждане на факти за футбола в Търново. Това е поредица от пъстри истории за перипетиите, през които е минал спортът и в частност футболът“, споделя Иван Тодоров.

Книгата започва с разказ за швейцареца Алоис Бюнтер – човекът, който през 1895 г. като учител по физкултура в Търново полага основите на организирания спорт и на футбола. И ако Бюнтер полага началото, то през 1909 г. Георги Станев донася от Виена първата истинска кожена топка за игра на футбол. Той и приятелят му Никола Чантов започват да събират своите приятели на една поляна на Картал баир, където им разясняват правилата на футболната игра и провеждат първите тренировки. А 10 години по-късно в старата столица е основан и Младежки спортен клуб. В същата година е и първата победа на младите „боляри“ в междуградски мач над отбора от съседно Габрово.

Годините минават, футболната игра все повече добива разпространение сред младите търновци. За да се стигне до годината 1924, когато е създаден футболният клуб „Етър“. Читателите ще научат кога и как точно се е случило това знаменателно събитие, кой и защо предлага запазилото се вече 100 години име на клуба и какво означава то, както и кой създава първата емблема на клуба. В книгата е представено копие от първото съобщение в тогавашната преса за създаването на новия клуб и за членовете на неговото ръководство. Предоставена е уникална и изключително ценна информация и за трите отбора, от чието сливане се образува „Етър“. Не са подминати и кварталните тимове, които стават ковачници на младите таланти, обличали след това екипа на „виолетовите“. Любопитно е да се знае, че футболен клуб „Етър“ е имал цели 7 отбора. Както и че до 30-те години отборите не са имали специално назначени на щатна длъжност треньори, а футболистите сами са се обучавали един други.

В книгата се съдържа богата информация и за част от тогавашните футболни звезди на старата столица, за първите мачове на новосъздадения клуб и за първите му победи. Публикуван е и оригиналният устав на „Етър“ от 1926 г. , който е утвърден от Министерството на вътрешните работи. Според Анатоли Петров едно от сензационните открития е, че „Етър“ е създаден не на 24 април, както досега винаги се е смятало, а на 4 април 1924 г.

Както и днес, така и в онези далечни години на футболна романтика, отборът не би могъл да съществува без спонсорите. Заможните търновци милеели за футбола и давали мило и драго за неговото развитие. Особено популярна практика в онези години било организирането на градски балове, средствата от които били представяни за развитието на спорта и в частност и на футбола. Любопитното е, че по футбола били запалени и дамите от онова време. Кметската съпруга Зорка Пеева редовно участвала в събирането на помощи за спорта и в частност за футбола.

След 1944 г. наред с бурните трансформации в целия обществен живот, настъпват промени и във футбола. Започват да се създават клубове на ведомствен принцип. „Етър“ е преименуван два пъти преди да изчезне като име през 1946 г. до 1957 г. когато е неговото повторно възраждане.

„Книгата пресъздава не само историята на футбола и на „Етър“. Тя предлага един поглед към живота в старата столица от онова време, защото спортът и футболът винаги са били част от живота в едно населено място“, твърдят авторите Анатоли Петров и Иван Тодоров.

Иван ГЕОРГИЕВ