Учителка преподава по 13 предмета в селско училище с 10 ученика. Ивалина Блажева е завършила Българска филология във ВТУ. Била е рекламен агент в търновско радио, а от няколко години вече работи и по специалността си. В Основното училище в Средно село на нея се пада нелеката задача да води учебните занятия по 12 от общо 15-те учебни предмета в прогимназиалния етап на образованието. Така на г-жа Блажева се пада да преподава по следните основни учебни дисциплини: “Български език и литература”, “История и цивилизации”, “Биология и здравно образование”, “Технологии и предприемачество”, “География и икономика”, “Химия и опазване на околната среда”, “Музика”, “Изобразителни изкуства”, “Физическо възпитание и спорт”. Към тях се прибавят и още три допълнителни учебни предмети: “Български език разширена подготовка”, “Спортни дейности лека атлетика” и Час на класния ръководител. Изключение са часовете по математика и английски език, които се водят от други учителки.
Самата Ивалина не вижда нищо смущаващо в многото учебни предмети, по които ѝ се налага да преподава. Признава обаче, че някои от предметите, като химията например ѝ създават известни затруднения поради това, че не ги е изучавала в университета. Особено интересно се получава, когато в един ден на учителката се налага да води часове по 6-7 различни предмети.
Допълнителна трудност за учителката е и фактът, че ѝ се налага да води часове в слети смесени класове. В 21-век ѝ се налага да се върне към възрожденската взаимоучителна метода. “Когато водя часове в два различни класа едновременно обикновено давам на единия клас няколко задачи за решаване, а в същото време преподавам урока на другия клас или ги изпитвам”, споделя учителката. Това не е първият подобен подвиг на професионалния фронт на филоложката. Преди да отиде в Средно село тя е била в друго училище, където е водила само природни науки. А хуманитарните, които са по специалността й, водела друга нейна колежка.
Ивалина и някои от колежките ѝ живеят в общежитието към училището в Средно село. Сега условията за живот са приемливи, но допреди няколко години в общежитието не е имало баня и вътрешна тоалетна. Съпругът на Ивалина от години е международен шофьор в Германия и те се виждат рядко. За да отиде до родния Сливен и да се върне, трябва да изгуби и двата си почивни дни. И затова тя предпочита да си остане в балканското село вместо да обикаля с влака родината.
Училището в Средно село е със статут на защитено от Министерството на образованието. В него през тази година се учат 10 ученици от I до VII клас. Според изискванията, за да бъде едно училище със статут на защитено и средищно, в него трябва да се учат най-малко 10 ученици, пътуващи от съседни населени места. От самото Средно село ученици няма, но има такива от съседната махала Дълги припек. А освен тях, тук идват и деца от съседните села Резач и Калайджии. Учениците се извозват от и до домовете си с училищния автобус, а с тях пътуват и деца от местната детска градина. Към тях се присъединява и дете от Велико Търново, чиято майка е учителка в същото училище. Сега всеки ден майката и детето ѝ изминават с кола над 100 км в двете посоки. С настъпването на неблагоприятните условия ще се наложи те да останат да живеят в местното общежитие. В школото учениците са обособени в смесени класове: 1-4 клас (4 ученика), 3 клас (5 ученика) и 5-7 клас (3 ученика). За тях отговорят общо 4 учители 2 в началния образователен етап, 1 в прогимназиалния етап и 1 учител за занималнята.
Заради изискването за десетте бройки деца, пътуващи от други населени места в началото на всяка нова учебна година ръководството и учителите на училището в Средно село са нащрек, дали ще успеят да из пълнят министерското изискване или школото им ще трябва да бъде закрито. А ако това се случи алтернативата за малкото деца от това и съседните села не е никак добра. В най-добрия случай те ще трябва да пътуват всеки ден до школото, което се намира най-близко и това е средното училище в Златарица, което се намира на 30 км разстояние. Пътят от Средно село и съседните села до Златарица е планински и много опасен, особено през зимата, когато паднат дълбоките снежни преспи. “Оцеляваме така, година за година”, споделя директорката на училището Силвия Шивачева. За щастие сегашното ръководство на Обшина Златарица и кметът на селото Шабан Якубов твърдо са за запазване на школото в Средно село. Защото в годините имало и един кмет, който искал за закрие селското училище. Но за щастие не успял.
Освен основното училище в Средно село все още успяват да запазят и детската си градина. В нея в момента има 6 деца от това и съседните села. Кметът на Средно село Шабан Якубов обаче с тъга отбелязва, че в последните години в това и в съседните села намаляват. А това пък създава опасност за съществуването и на самата детска градина. “Младите бягат в града и не мога да ги упреквам, защото тук нямат бъдеще за развитие. Но това води до силно намаляване на броя на децата и учениците. Не зная колко време ще успеем да опазим и училището и детската градина”, недоумява кметът Якубов.
Иван ГЕОРГИЕВ