На 6 септември тази година се навършват 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това е едно знаменателно събитие в началото на следосвобожденската ни история и продължение на борбите на българския народ за свобода от епохата на Възраждането. В същото време Съединението поставя и началото на борбите за национално обединение, които ще продължат през следващите три десетилетия, за да завършат безславно и да бъдат погребани завинаги в края на Първата световна война с настъпилата втора национална катастрофа на българския народ.
Историята на Съединението е тясно свързана със старата българска столица Търново. Тук на 29 август 1878 г. в Хаджи Недялковата къща, където е отседнал Любен Каравелов, се създава Губернският благотворителен комитет “Единство”, чиято цел е организиране на обединението на останалите извън предела на отечеството изконни български земи. Сред учредителите на този комитет са едни от най-известните личности от годините на възрожденските революционни борби като Стефан Стамболов, Христо Иванов Големия, Христо Караминков Малкия, Олимпи Панов. Наред с тях се открояват и имената на видни търновци членове на Славянското благотворително дружество като д-р Стат Антонов, Жоржо Момчев, Георги и Никола Живкови, Ангел Попов, Пандели Аврамов, Константнин Паница и други, общо 38 учредители. Един от инициаторите за учредяването на комитета е и бившият председател на БРЦК Любен Каравелов, който след Освобождението се установява да живее в Търново, където мести и печатницата си. Поради вече напредналото му заболяване за почетен председател на търновския комитет е избран архимандрит Стефан, а за същински председател Стат Антонов. Подпредседател става лясковчанинът Цани Гинчев, а секретари Стефан Стамболов, Димитър Иванов и Никола Лазаров.
Ето какво е записано в уводните думи на протокола от Учредителното събрание на търновския комитет “Единство”: “Събрахме са с цел да размислиме като как можеме да помагаме на нашите братя в Тракия и Македония, които занапред се отделят от придунавска България чрез решението на Берлинския конгрес… Ние решихме, че е наша свята длъжност като българе и деца на едно и също отечество да употребиме сичките от нас зависещи средства за подобрението на това положение, като спомагаме на сънародниците си, които биха се нуждаяли от нашата братска помощ. За да има успех нашето дело, ние намерихме за нужно да основем един комитет в града Търново под название “Единство”, който да земне отгоре си грижата да работи постоянно за разпространението на своите идеи навред из нашето отечество: чрез составянето на подобни комитети, с които да бъде в сношение, и сичките тия комитети да имат една цел: Единството на всичките българе и улучшението на тяхното днешно положение.”
На 31 август 1878 г. първият комитет “Единство” подготвя и изпраща писма до Габрово, Елена, Русчук и Варна, с които канят тамошните патриоти да последват примера им и да създадат на свой ред подобни родолюбиви комитети, с които да работят за бъдещото национално обединение на българския народ. На 9 септември в Търново е проведено заседание на комитета “Единство”, на което вече присъстват представители и делегати и от други населени места. Както е отбелязано в протокола от това заседание: “Всичките представители одобриха началата и целта на комитета, признаха нуждата за работене и се задължиха като се върнат всякой на местата си, да съставят подобни комитети, като се водят от Устава на Търновския комитет, от когото взеха и препис.” Първите, които последват примера на болярите са жителите на съседно Габрово, които учредяват втория комитет “Единство”, а оттам подобни комитети започват да се създават и в другите български градове.
Не случайно първият комитет “Единство” е създаден в Търново. В представите на българския народ Търново по онова време се свързва с могъществото на Второто българско царство като негова имперска столица. По това време, лятото на 1878 г., дни след края на Освободителната война, все още се е смятало, че Търново ще стане столица и на Третото българско царство, като по този начин ще бъде продължена българската монархическа традиция. Тъй като в Устава е записано, че са благотворителен комитет членовете на търновския комитет “Единство” организират няколко акции за набиране по средства за подпомагане на бежанците от Македония.
Дейността на Търновския и останалите комитети “Единство” намира израз в организираното и избухнало през есента на 1878 г. Кресненско-Разложко въстание на територията на географската област Македония. То продължава цели 8 месеца и е жестоко потушено през пролетта на 1879 г.
След провъзгласяването на Съединението в Пловдив на 6 септември 1885 г. съдбата решава в старата българска столица Търново да бъде официално подписан и актът за неговото признание от българския монарх. Новината за провъзгласяването на Съединението на Княжество България с провинция Източна Румелия заварва княз Александър Батенберг във Варна, откъдето той по съвет на министър председателя Петко Каравелов незабавно се отправя към Пловдив. По пътя си князът спира в Търново, където на 8 септември подписва историческия Манифест, с който не само признава акта на присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, но се и провъзгласява за “княз на Северна и Южна България”. Княз Александър прекрасно знае, че с този акт рискува да си навлече неприятности и обтягане на отношенията с всички Велики сили. Но в решителния момент той действа като един истински български владетел и достоен потомък на Асеневци като поставя интересите на своя народ над своите собствени. И резултатите от това негово родолюбиво поведение не закъсняват. Само година по-късно той е детрониран, при това от шепа българи, върли русофили, които дръзват да нарекат “предател” него, човека, на когото до голяма степен дължим присъствието на Южна България в днешните териториални и етнически граници на българската държава.
Копие до подписания от княз Батенберг Манифест се съхранява днес в Регионалната библиотека във Велико Търново. В края на този изключително ценен документ пише: “Издаден в старата Българска Столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година. Александър.”
Когато се говори за ролята на Търново в историята около организирането и обявяването на Съединението, не може да не се вземат под внимание и немалкият брой търновци взели участие в това дело. Стефан Стамболов е не само сред организаторите, но и един от най-яростните бранители на Съединението в дните, когато върху българския княз и българската държава се изливат негативните реакции на Великите сили и най-вече на Русия. В статия във вестник “Свобода” Стамболов нарича Съединението “нашият народен идеал” и “дело общонародно”, и громи Русия която иска да унищожи стореното велико дело и да върне отново българите от Южна България под властта на султана. И това не е просто едно частно мнение, тъй като по това време Стефан Стамболов е председател на българското Народно събрание, т.е. втори в държавата след монарха. Търновци се включват и в последвалата след Съединението Сръбско-българска война като тук се сформират Ученически легион и 3 доброволчески чети и е образуван комитет за подпомагане на доброволците във войната.

Днес малка символична плоча върху фасадата на Старата поща напомня на днешните търновци за това, че в старата столица е поставено началото на комитетите “Единство”. От доста време сред част от търновци битува и идеята в Търново да бъде издигнат паметник, свързан със Съединението. Почетният гражданин скулпторът Панайот Димитров – Понката е категоричен: “Паметник на Съединението му липсва на Велико Търново. Нищо, че актът не е извършен тук. Но точно тук е родена голямата идея.”