Грошове, рупчета, каравелчета –
историята на българския лев

Още в първите векове след създаването на Средновековната българска държава навлизат и стоково-паричните отношения. В продължение на около 500 години за тази цел у нас са се използвали чужди парични знаци. Първият владетел, за когото има данни, че е сякъл собствени монети е цар Иван Асен II. В онези години са преобладавали медните монети, а златните са били рядкост. Наред с въвеждането на собствените парични знаци у нас се появяват и инфлациите. Първото такова обезценяване на парите е по време на управлението на цар Константин Тих.  Той наредил да бъдат изсечени прекалено много медни и златни монети и това довело до първата у нас инфлация и избухването въстанието на Ивайло.
След падането на българските земи под османска власт у нас циркулират всякакви монети – османски и европейски, златни, сребърни и медни. Най-вървежните пари са златните австрийски дукати, наполеоните и златните турски лири. Дребните монети са грошовете и акчетата. През 1623 г. султан Мурад IV прави унифициране на парите в империята като въвежда нова монета, т.нар. “пара”. Тя е сребърна с тегло 1,10 грама. Постепенно обаче през следващите десетилетия стойността ѝ започва да пада, като в началото на ХХ век тя тежи вече едва 0,22 грама. Под парата остава само акчето, което също е сребърна монета, а над парата друга дребна монета е куруша (гроша), който започва да се сече през 1687 г. при султан Сюлейман II. Наред с това в Османската империя са се секли и доста голям брой други монети като бешлик, онлук, ирмилик, юзлук и др.
След Освобождението в българските земи наред с турските пари вървят и руски сребърни рубли, австрийски форинти, германски талери и марки, английски шилинги, датски крони, франкове и дори индийски рупии. Създава се необходимостта от създаването и въвеждането на българска национална валута. На 27 май 1880 г. Второто обикновено народно събрание на Княжеството България приема “Закон за правото за рязане на монети”. В неговия първи член се посочено, че монетосеченето е дейност, която може да се извършва само от държавата. За монетна единица е въведен левът, разделен на 100 стотинки. Предвидено е българските монети да са: златни – от 20 и 10 лв., сребърни – от 5, 2 и 1 лв. и 50 ст. и медни – от 10, 5 и 2 ст. Впрочем не всички депутати са съгласни българската валута да се казва “лев”. Стефан Стамболов иска банкнотите да носят името “франкове”, а монетите “сантими”, за да се доближи България още повече до модерната Европа. Езиковедът Иван Богоров пък искал българските пари да се наричат “свободни”, в чест на свободата. В крайна сметка било решено те да се наричат левове, защото лъвът бил символ на сила, мощ и стабилност, каквато трябвало да бъде и националната българска валута.
Първите български монети са изсечени през 1880 г. в Бирмингам, Англия, и това са медните монети от 2, 5 и 10 ст. Всяка една от тях е в 15-милионен тираж. През 1882 г. вече в Русия са изсечени сребърните 1 и 2 лв., а през 1894 г. и първите златни модели от 10, 20 и 100 лв. Върху обратната страна на монетите е изобразен държавният герб, около който е изписан девизът “Съединението прави силата”. През 1888 г. в Белгия са изсечени нова партида стотинки, сред които има и една монета, която днес е изключителна колекционерска рядкост. Това е монетата от 2,5 стотинки. Върху реверса на тези монети вече е изобразен герба на българския монарх. През 1891 г. в Кромниц, Австро-Унгария, е следващата изсечена партида монети, върху чийто гръб е изсечен профилът на княз Фердинанд. Тогава са изсечени и първите български златни монети.
Доста интересна е монетната серия, сечена през 1930 г. Върху гърба на монетите от 5 и 10 лв. е изобразен Мадарският конник, олицетворяващ кан Крум. Върху останалите монети е профилът на новият български цар Борис. По времето на Борис българските монети са сечени в Лондон, Югославия и Унгария. Наред с официалните названия “лев” и “стотинка” българският народ е давал и свои названия на новите пари. Най-дребните пари е наричал “мангъри”, тези от 5 ст. “рупче”, от 10 ст. “гологан”. А най-дребните монети от 2 ст. е наричал “каравелчета” по името на политика Петко Каравелов, известен със своята стиснатост.
Наред с монетите, още от 1878 г. се печатат и банкноти левове с номинал от 5, 10, 20 и 50 лв. а през първите години на ХХ век и банкноти с номинал 100, 500 лв. На обратната страна са представени картини от живота на обикновения българин: розоберачка, оран, овчар със стадо, жътва. След Първата световна война заради инфлацията са налага отпечатване на банкноти с номинал от 5000 лв. Едната от тях е известна като “ботевка” заради изображението на поета революционер, а другата “борисовка” заради това, че на нея е цар Борис, а от обратната страна е храм-паметникът “Александър Невски”. През 1938 г. по случай раждането на цар Симеон е откопирана нова серия банкноти с неговия лик.
През 1943 г. са отпечатани и първите банкноти у нас – в Държавната печатница в София. Те са с номинал 20 лв. и са семпли като дизайн.
След 1944 г. и идването на власт на ОФ, а след това и едноличното управление на БКП, се налага нова смяна на парите. Банкнотите се печатат в СССР и са с номинал от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лв. Те са в употреба до 1952 г., когато следва нова смяна. Новите банкноти са със сюжети от бита на трудовия човек и представят тютюноберачки, розоберачка, трактористи, бригадири на прохода Хаинбоаз, миньори, а наред с тях и символите на новата власт – петолъчка, сърп и чук. Върху последните банкноти са изобразени постиженията на социалистическото строителство – химическият завод в Девня, ТЕЦ “Марица Изток” и курортният комплекс “Златни пясъци”,
През всичките години чак до началото на 90-те на лицевата страна на банкнотите е портретът на Георги Димитров. Монетите в епохата на соца са неизменно с герба с петолъчка на НРБ върху реверса.
В демократична България заради инфлацията както банкнотите, така и монетите, търпят силна динамика. В средата на 90-те години се появява банкнотата с най-голям номинал в историята на българските парични знаци – от 50 000 лв. Изображенията върху тях са предимно на национални герои и творци: Васил Левски, Стефан Стамболов, Петър Берон, Кирил и Методий, Владимир Димитров – Майстора, Алеко Константинов, Захари Стоянов, Пенчо Славейков. Върху монетите пък се появяват св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски. “Демократичните” инфлационни левове също са печатани извън България, в германска печатница.
В Историческия музей в Габрово днес се пази първата отпечатана българска банкнота. Тя е с номинал 20 лв. и е била притежание на търговец, който обаче вместо да купи една цяла нива с нея, решава да я запази за поколенията. През 1961 г. банкнотата е продадена на музея за сумата от 210 лв. Впрочем, българският лев не винаги е бил слаб и немощен. С 50 сребърни стотинки от Освобождението чак до началото на Балканските войни е можело да се купи едно хубаво агне.
Цените на някои редки български монети днес по акционите удрят 5-цифрени стойности. Една от най-скъпите е монета от 2,5 ст., която се харчи за по 10 000 лв. Сред особено скъпите е и цялата емисия от 1916 г., която е иззета много скоро след пускането ѝ в употреба. Причината е, че те са изсечени от сребро и злато, които в навечерието на предстоящата световна война са били много необходими на държавата за други нужди. Сребърната двулевка от 1916 г. в момента в сайта на www.balkanauction.com се продава за 197 хиляди лева.
Иван ГЕОРГИЕВ