Световният вицешампион Йордан Дойнов пали огъня на Царевец

45 години се навършиха от откриването на Паметника на олимпийския огън във Велико Търново, който е и единствен в България. Това става за Олимпиадата в Москва през 1980 г., когато старата столица е част от маршрута на огъня. Той е запален на Олимп на 19 юни – точно месец преди откриването на Игрите. Общият маршрут е около 5000 километра и трябва да премине през Гърция, България, Румъния и тогавашния СССР.
За пренасянето му са ангажирани 5435 факлоносци, а Българският олимпийски комитет решава трасето у нас, което е около хиляда километра, да преминава през знакови места, символизиращи дружбата между България и тогавашния СССР – Благоевград, София, Пловдив, връх Шипка, Велико Търново, Плевен и Русе.
Досега България четири пъти е имала щастието да посрещне олимпийския огън. Първият път е още през 1936 г., когато от Гърция той преминава през Кулата, Дупница, София и Сливница. За игрите в Мюнхен през 1972 г. маршрутът преминава през Бургас, Варна и Русе, откъдето е предаден на румънците. Следва Москва-80, а за олимпиадата в Атина през 2004 г. пламва символично в София.
Още в началото на 1980 година в старопрестолния град узрява идеята на олимпийския огън да бъде посветен паметник, който да е готов в навeчерието на преминаването му. Проектът е възложен на арх. Иван Петков и скулптора Панайот Димитров – Понката. Той е готов за броени дни, но трябва да бъде представен и одобрен от държавна комисия в столицата.
Паметникът на олимпийския огън е от три части – постамент, колона и мраморен барабан, на който са изобразени фигури на атлети. Излят е 12-метров бетонен факел точно над стълбите срещу входа на стадион “Ивайло”. На него е изписан девизът на Олимпийските игри “По-бързо, по-високо, по-силно” (Citius, Altius, Fortius). Мраморът за “барабана” е докаран от Враца и Понката месец и половина работи по него пред ателието си. На релефа са оформени сцени от спортни битки.
В края на юни огънят пристига във Велико Търново, а седмица по-рано паметникът тържествено е открит. Точно преди 45 години – на 29 юни 1980 г. олимпийският огън е посрещнат от великотърновци с хляб и сол до комплекс “Бряста”, където им е предаден от габровци. Първи го поема Тодор Иванов. Занесен е на крепостта “Царевец”, където е изпълнен ритуал за запалването му, изпълняват се масови гимнастически композиции.
В тях участват над 300 ученици от местните училища и студенти от Великотърновския университет. Автор на сценария за празненството е Румяна Начева, диктор е Сергей Данчев. Огъня носи световният вицешампион по борба за младежи и двукратен балкански шампион за мъже Йордан Дойнов, асистират му Мариета Балъкова и Венета Стефанова.
Йордан Дойнов пали огъня на Царевец на специална церемониална чаша. Оттам го поемат други факлоносци като лекоатлета Зарко Зарков с асистентки Павлина Стефанова и Ана Василева, после Николай Гемижев, Димитър Любенов и др. В семейството на Тодор Иванов още се пази факелът, както и екипът му – шорти, потник, чорапи и лента за глава, от този паметен ден, споделя синът му Стефан Стефанов.
По бул. “България” (тогава ул. “Димитър Иванов”) огънят стига до новия паметник и е запален в специалната чаша. На този и следващия ден великотърновци изпълват улиците на града за почетната щафета. Оттам маршрутът е към паметника на Балванската битка край с. Балван, паметника на Матей Преображенски край Ново село и пак през Габровско и Ловешко стига до Плевен, а после в Русе. На 1 август русенци го предават на румънците на средата на Дунав мост. Така стига до Олимпиадата в Москва, на която българските спортисти печелят куп отличия.
А традициите не само се пазят, но се създават и нови. От доста години всяка учебна година в Спортното училище “Георги Живков” вече започва със символично запалване на олимпийския огън и полагане на тържествена клетва от учениците, които тепърва трябва да носят спортна слава на града и страната ни. И може би някой от тях ще е следващият олимпийски шампион на България…
А на 27 юли т.г. парковото пространство пред стадион “Ивайло” ще се обогати с още един паметник. Точно до Паметника на олимпийския огън в зелените площи трябва да бъде издигнат още един монумент – на футболната легенда на България Трифон Иванов по повод на 60 години от рождението му.

Анатоли ПЕТРОВ