В памет на Олга Цанкова

Писал съм за него три пъти. Във вестниците “Янтра ДНЕС” и “Борба” и в книгата ми “Из нявгашно Търново”, отпечатана в самия край на миналата година. Посветената нему глава в изданието е илюстрирана с 18 фотографии, които съдбата ми дари.
Но все изскачаха нови факти, интересни подробности, добавки… И от роднини, и от семейната ни приятелка Доротея Тодорова, и от г-жа Стела Костова, и от Ангел Мусев, а много научих от книга, видяла бял свят преди петнадесет години. За която обаче не съм попадал никъде ни на кратичко известие, камо ли на отзив. Казва се “Старата великотърновска болница”, а авторката – търновската учителка, хронистка и историчка Олга Цанкова, дори не е изписана на корицата. На страници 2 и 4 е отбелязана като …“съставител”. Наистина неподлежащи на разумно обяснение неща стават понякога…
Но – с помощта и на внимателно изчетеното в труда на покойната, за жалост, вече Олга Цанкова – посягам да дорисувам с думи портрета на Димитър Церовски. И защото и от неговата кончина вече се отъркулва половин век.
Той е роден не в село Церова кория, както навремето дръзнах да предположа, а в Търново. През 1894-та. В къща от лявата страна при навлизането на пешеходец по моста от града в Турската махала. Съседен бил родният му дом с дома на художника Борис Денев.
Бащата на Церовски е Петър. Кръчмар. И имал с жена си седем деца. Напълно в духа на онова време…
Още от малък Митю го привличала музиката и се научил да свири на гайда, флейта и акордеон. По-късно – и на цигулка.
Заминава да следва медицина в Австрия и там – така разказват някои, се самоиздържал, свирейки в кафенета. Малко трудно ми се вижда това, може би бащата също е дал някой лев на сина, за да се изучи във Виена, но отдавна няма кой да ни каже кое как е станало. Обичта към музиката остава до края на дните на Доктора. Така с почит – ще го изписвам до края на текста.
В Австрия (потвърждение за това има и на снимки) младият мъж се увлича по културизма. А подир завършването на Университета специализира “Гръдни болести” в Италия при професор Морели. Което ни казва, че – след немския eзик – е научил чудесно и италианския…
Връща се в България и преди да се установи в Търново работи в село Джулюница. Там с много мерак гледа гълъби…
И ето го в Търново. Взема под наем от сарафина Косю Сарънедялков къща на улица “Христо Караминков” № 25, а по-късно я купува. И я превръща в частна медицинска клиника. Имотът бил недалеч от къщата на колегата му д-р Джаков, който също притежавал собствена клиника и огромен двор с градина с овошки на ул. “Зеленка”.
В работата в клиниката на д-р Церовски втора негова дясна ръка била сестра му Сийка. Тя неуморно и бинтовала, и превързвала, и поставяла инжекции… Живеели дружно тримата – с вече доста възрастната си майка. В края на дните им в дома влиза Мария Павлова – създателка и диригентка на дамски камерен музикален състав. Тя се грижела в най-тежките дни на старостта и за тримата.
…Ала много вода имало да изтече до неизбежното. Докторът, макар и да останал неженен, съвсем не бил равнодушен към дамската хубост и радостите, които тя дарява. Сладка градска приказка е описанието на споделената му, така твърдят, любов към италианката Жозефина (Нина) Попова, съпруга на оправния местен ветеринарен лекар д-р Бранко Попов. Г-жа Попова не една година преподавала езика на Данте в Девическата гимназия…
В частната клиника на Церовски медицинска сестра била и Мария Керекова (1910 – 2003). Завършила Американския колеж в Ловеч, а след това – Лондонското медицинско училище “Флорънс Найтингейл”, кръстено на майката на съвременното сестринство. Сестрите, обичливо наричани някога с тъй хубавото – “милосърдни”…
През 1942-ра в крайния софийски квартал “Бузема” – срещу сегашния Нов български университет, прежна Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ), разположила стан военна болница за лечение на войници от Източния фронт. Сред лекарите, изпълнявали професионалната си клетва и там, бил и д-р Церовски. Заедно с друга търновка – медицинската сестра Мария Патрунчева.
Пъстролик бил животът на Доктора!
След 9 септември 1944-та е участъков лекар, после работи в Окръжната болница. Той е първият неврохирург в града с два набора за неврохирургически операции, а имал в личната си лечебница и рентгенов апарат.
“Отпуска душата си”, като свири на флейта в оркестъра на читалище “Надежда”. Ходи често при приятел-пчелар, който стопанисвал пчелин в някогашните търновски лозя; неуморен турист е и поклонник на природосъобразния живот. Опитомил и дълго се грижил в дома си за една лисица, но след като ухапала човек, окото му не мигнало да я ликвидира.
Малко над среден на ръст, с осанка на аристократ, изпънат като струна на цигулков лък, строг и в изказа си. Приятелят ми Руен Хаджиниколов – реставратор, историк, внук на най-големия търновски филателист Никола Илиев, ми е разказвал как, когато бил дете, дядо му го завел на преглед при Доктора. И му казал да си съблече подир ризата и потника. Церовски – същински блюстител и на точния и правилен български, рекъл: “Не се казва “потник”, а “юнашка фланелка”!” Това – като още една багра.
Не го оставя интересът му към културизма и у нас. В Търново не толкоз треньор, колкото негов сподвижник в бодибилдинга бил арменецът Арабеян.
Избухвали понякога и пристъпи на сертлък. В старата търновска болница в Хирургичното отделение при проливен дъжд през 50-те таваните прокапвали, спирал и токът, а и много от операционните инструменти били поизносени. И неведнъж опериращият Церовски гневно хвърлял направо на пода отъпелите скалпели и властно и без и дума да процеди, протягал ръка за нови към асистиращите му…
На младини бил с леви убеждения, поддържал анархистите и носел на един от пръстите си сребърен пръстен с техни символи. Често помагал на закъсали сиромаси, а през 1945-а дал доста пари на споменатите анархисти за организирането на тяхна проява. Чудо е как новите търновски управници си затворили очите за подобна проява при промените, настанали след 1944-та…
При кадърността и работливостта му парите за него не били проблем. И е сред първите в града, сдобили се с личен лек автомобил. Колата събирала очите на всички – била и с гюрук!
Неотдавна купих от антиквар телефонен указател на Търново от 1966-а. С неговата помощ мога да ви изпиша и телефонния номер на д-р Церовски. Бил 34 02. Отдавна, разбира се, онемял без гласа на стопанина…
Още нещичко. Знаете ли по какво хората от лекарската гилдия в Търново познавали къде била минала ръката на “старите хирурзи”? По разрезите – те винаги били “малки”. Е, от таз школа на училите в странство, бил и Церовски.
Не се цинцарял да не споделя наученото през годините Докторът и оставил свои следовници. Най-добри сред тях били д-р Петър Попов от семейството на фабрикантите Малиеви и д-р Милатов.
Отива си от тоя свят прочутият търновец на 81 години – през 1975-а. Помнен и споменаван от хиляди. Само с добро!
Димитър Церовски – библейски чудодейно, божествено, ала и съвсем по човешки самопретворил се в нетленна гордост за Търново.

Иван ТОДОРОВ
сн: личен архив
Всички снимки се публикуват за първи път!