От години у нас 1 април се отбелязва като Ден на хумора и сатирата. Старите търновци и до днес пазят спомена за най-известните и култови местни зевзеци, които с шегите си превръщали всеки ден в празник на хумора. Един от тези “джумбушлии” е бай Христо Тенекето.
Истинското име на Тенекето е Христо Дончев. Прякорът си той спечелил заради това, че умеел майсторски да лъже, или казано по народному “да върже тенекия” на събеседника си”. Желан гост във всяка компания заради умението му да разказва интересни истории от собствения си живот и обиколките му по чужбина. Историите с него, достигнали до наши дни могат да бъдат издадени не в книга, а в цял многотомник. Най-често предмет на шегите му се оказват неговите сътрапезници. Един ден Тенекето събира шепа магарешки изпражнения, приличащи по форма на сармички, отива в кръчмата и си поръчва една ракия и празна чиния с две вилици. Подрежда “сармите” в чинията и започва бавно да отпива от чашата си. Рано сутрин през кръчмата минават доста хора и някои от тях, знаейки че Тенекето е табиетлия, решават да се почерпят от мезето му без да го питат. Набождат по една “сармичка”, пъхат я в устата си, след което започват да плюят и да псуват Тенекето, който продължава да си седи на стола си замислен все едно изобщо нищо не се е случило. Като видел някой по-висок човек на улицата, Тенекето изнасял един стол от кръчмата, отивал до човека, стъпвал на стола и започвал да му говори нещо като шушукал право в ухото му. Преди да се върне в Търново Христо Дончев дълго време обикалял из Румъния и там усвоил търговията. Връщайки се в България взел заеми и отворил сладкарница в Казанлък. Нали не можел да отказва обаче, той набързо раздал стоката си без пари и фалирал. Кредиторите му започнали да го пресрещат на улицата и да го дърпат за дрехите, за да им връща парите. Някои го заплашвали със съд, а други направо с бой. Тенекето дълго се чудел какво да прави и как да се отърве от тях и накрая измислил. Напуснал Казанлък и се преместил да живее в Русе. Напечатал собствения си некролог и го разпратил на всичките си кредитори. Повечето от тях след като му теглили по една яка псувня го задраскали от списъка с длъжниците си. А останалите повече така и не го потърсили. Щастлив и доволен след месец тенекето се върнал в родното Търново, където никой не знаел за перипетии с дълговете му и започнал отново търговия на чисто.
Завръщането му в Търново не остава незабелязано. Преди още да се отбие у дома си Тенекето влиза в една от многото по това време кръчми в днешната турска махала. Събира тайфата от стари приятели и се започва едно ядене, пиене и разтягане на лакърдии чак до вечерта. “Яжте и пийте момчета, аз плащам”, канел ги Тенекето. Накрая, когато всички си заминали,
кръчмарят дошъл да подсети Тенекето, че трябва да плаща. Тогава шегобиецът свалил панталона си, закачил го на пирона на стената на кръчмата и като се изправил гол като пушка, заявил на кръчмаря: “Сега не съм си взел дебелия портфейл с многото пари. Затова ти оставям гащите си като залог. Утре рано ще мина да ти платя и ще си ги взема обратно.” Стъписан при мисълта, че хората ще видят Тенекето как излиза от кръчмата му по гол задник, търговецът му теглил една: “Вземай си гащите и повече очите ми да не са те видели да влизаш тука.” Ухилен до ушите, че е ял и пил на аванта зевзекът гордо излязъл от кръчмата. Повечето от шегите той обичал да си бие именно по търновските кръчми, където всеки ден разпивал с приятели. Сред любимите му номера били да сипва сол в бирата или във виното на сътрапезниците си. Едно от любимите му заведения била терасата на хотел “Цар Борис”, която гледала към Янтра. Когато около него имало непознати бай Христо бил в стихията си. Един от коронните му номера бил да се разбере предварително с готвача в кухнята на хотела, която се намирала на долния етаж. Христо сядал на маса в края на терасата с въдица в ръка и си поръчвал кана вино и една празна чиния. След това хвърлял въдицата през терасата и след малко я издърпвал, а върху куката му висяла закачена печена риба. Тенекето откачал рибата с невъзмутимо изражение, слагал я в чинията и започвал да яде пред втрещените погледи на гостите от съседните маси. Друга от любимите ски шеги той правел в петъчен ден на пазара. Спирал пред някоя маса, на която селянка продавала яйца и започвал да се пазари да и купи всичките яйца на по-тънка цена. Първо обаче искал да провери дали стоката и е прясна. Вземал едно яйце и го счупвал като едновременно с това тайно изтървал и една златна монета. Вземал второ и случката се повтаряла. “Махай се, раздумах се, не продавам яйцата”, виквала селянката и грабвала обратно кошницата от ръката му. За друг от пазарските си номера пък Тенекето не веднъж се разминавал на косъм от боя. Номерът бил следният. Зевзекът събирал няколко изгладнели котки в чувал и като минел покрай някоя сергия с месо, изпускал чувала. Котките се нахвърляли върху мръвките, а касапинът се виждал в чудо как да опази стоката си.
Христо Тенекето не се страхувал да си бие шеги и със смъртта. Един ден той издебнал докато майсторът на ковчези на Самоводската чаршия отишъл да си купи цигари, легнал в един от ковчезите и затворил капака. Когато майсторът се върнал и захванал пак да дялка, Тенекето полека започнал да вдига капака пред него. Изплашен дърводелецът хвърлил теслата и с викове хукнал надолу по Самоводската чаршия. “Ех, това пусто Тенеке, пак ме изигра”, ядосвал се той, разбирайки че е станал поредната жертва на шегите на бай Христо.
В края на живота си Христо Дончев се разболял и лекарите му забранили да пие алкохол. Един ден го срещнал негов приятел и го поканил да ударят по чашка в кръчмата на Чаршията. “Абе, то аз да дойда, ама лекарите ми рекоха, че не трябва повече да пия, защото можело да умра. Ама то пък какво е животът без пиене. То това живот ли ще е? Е, хайде, добре нави ме. Дай да отскочим само за по едно, ама ще го пием няколко пъти”, отсичал накрая категорично Тенекето и двамата се отправяли към кръчмата, където най-често замръквали до среднощните часове.

На 1 април в Англия къпали белите лъвове

Има десетки предположения кога и къде за пръв път 1 април се отбелязва като Ден на хумора и шегата. Според една от най-разпространените истории това се е случило в Англия през 1860 г. Тогава местните аристократи получават официална покана да присъстват със семействата си на празника на “къпането на белите лъвове”. Повечето от тях се вързали и в посочения ден отишли на посоченото в поканата място. Там те разбрали, че са станали жертва на шега на няколко луди глави.
Според друга история пък на 1 април 1614 г. крал Джеймс I излъгал поданиците си, че ако се молят през целия ден цената на тютюна в Кралството ще падне. Въпреки молбите им обаче това не се случило. Каквато и да е истината, но в продължение на вече 3-4 века 1 април е един от най-любимите празници в Англия.
Според друга версия пък при въвеждането на новия календар, грегорианския, 1 април бил обявен за начало на новата календарна година. В знак на протест на следващата година много французи решили да изпратят на 1 април на крал Луи новогодишни картички.
Има и истории, според която 1 април се празнува като ден на шегата за пръв път в Италия, Испания и Нидерландия. На Балканите датата се отбелязва като Ден на шегата в почти всички страни. По времето на соца у нас тя беше обявена за Ден на хумора и сатирата. България е вероятно единствената държава в света, в която има музей на хумора и това е Домът на хумора и сатирата в Габрово, който съществува вече повече от половин век.

Иван ГЕОРГИЕВ