Двадесет и две години Художествената галерия във Велико Търново носи името на художника Борис Денев. Наречена е на неговото име през 2003 г. по повод 120 години от рождението му. Известно е, че Борис Денев е един от най-добрите български пейзажисти, обезсмъртил навеки в картините си много от културно-историческите и архитектурни забележителности. Вероятно малцина са обаче хората, които знаят повече за живота и за тежката съдба на този невероятно талантлив наш художник.
Борис Денев Чоканов е роден на 7 февруари 1883 г. в Търново в многодетно семейство с още 6 братя и сестри. След като завършва гимназията в родния си град, той започва да работи като дърводелец заедно с братята си. Работата да дялка по цял ден с длетото обаче не е за него и скоро той зарязва дърводелството и става учител в Иванча. Още като дете малкият Борис обича да рисува предимно пейзажи на къщите в родния му квартал Варуша. “Виновник” за това е баща му, който обичал да изрязва от вестници и списания репродукции да ги лепи в една тетрадка. И така предава любовта към изобразителното изкуство и на своя син. Тази негова голяма страст продължава и по-късно. Както признава години по-късно самият художник: “Рисуването за мен облагородява сърцето. За да започна да рисувам, трябва у мен да затрепти нещо.”
През 1909 г. 26-годишният самоук художник открива първата своя самостоятелна изложба. При това не къде да е, а в Държавното рисувално училище в София. Там творбите му се посрещат изключително добре и по съвет на някои преподаватели още същата година търновецът, със събраните от продажбата на картините си средства, заминава да учи професионално рисуване в Мюнхен. Избухването на Балканската война през 1912 г. обаче го кара да прекъсне следването си и да се върне в България. Записва се доброволец в 20-и пехотен Търновски полк като санитар. Наред със спасяването на ранените, Борис Денев винаги носи със себе си в чантата и моливи и блок с листи за рисуване. След края на войната във Военния клуб в София той открива изложба със скиците си на военна тематика. Общо по време на войната той прави над 200 рисунки с молив, като на изложбата показва по-голямата част от тях.
След смъртта на големия художник Ярослав Вешин през 1914 г. Борис Денев се явява на обявения от Министерството на войната конкурс, печели го и е назначен за военен художник към Генералния щаб на българската армия. На тази длъжност остава цели 11 години до 1925 г.
В средата на 20-те години на миналия век Денев предприема обиколка из Европа. Посещава Италия, Франция и Гърция, откъдето освен изключително големия брой силни впечатления от европейската култура и новите тенденции в изобразителното изкуство, донася у нас и много собствени рисунки и скици, върху които е запечатал пейзажи от местата, които е посетил и които са го впечатлили и вдъхновили.
След връщането си през 1926 г. Борис Денев е назначен за учител по рисуване в Първа мъжка гимназия в София. Едновременно с това е и редактор на издаваната със съдействието на просветното министерство детска литература. На тази длъжност художникът остава до 1931 г., след което напуска и се отдава на свободна практика. Същата година Борис Денев получава престижната Кирило-Методиева награда за живопис на Академията на науката и изкуствата в София. През следващите 12-13 години художникът решава да се пробва и като публицист. В някои от българските вестници и списания се появяват негови фейлетони. През тези години търновецът Борис Денев вече се е утвърдил като едно от големите и водещи имена в българското изобразително изкуство. Канен е да съдейства при организирането на международни прояви и организиране на изложби на български художници в чужбина. През 1942 г. той е изпратен като специален комисар на провеждащото се във Венеция престижно Международно художествено изложение.
Доста любопитно е, че Борис Денев всъщност е една доста разностранно развита за времето си личност. Освен, че владее блестящо четката, той може да свири на цигулка. А докато е в Мюнхен се увлича още и по механиката и авиацията, като дори построява сам делтапланер и изобретява стенен часовник.
Превратът на 9 септември 1944 г. и последвалите след него събития и тотални репресии нанасят жесток удар върху душата на художника. Подобно на повечето други културни дейци той понася трудно диктатурата. Още повече – неуки и неграмотни бивши овчари и партизани да му налагат цензура и да оценяват неговите произведения на изкуството, признати вече в цяла Европа. Не е ясно днес дали има някаква конкретна причина Борис Денев да бъде набелязан от органите на новата власт, или той просто е попаднал в кюпа заедно с останалите дейци от културния елит на България. Самият той подозира, че причина за последвалите над него репресии са фейлетоните, които публикувал. След 1944 г. Денев е обявен за “родоотстъпник”, “чужд шпионин” и “враг на народа”. Първо е изключен от Съюза на българските художници, а след това е арестуван. Лежи 5 месеца в затвора, а след това е изпратен в концлагера в Дупница, където прекарва още половин година. “Лежах в турски затвор, трябва ли сега да лежа и в български”, изплаква той мъката си пред свой приятел. След като е пуснат отново на свобода, на художника му е забранено завинаги да рисува. “Това е все едно да изрежеш крилата на една птица, за да не може да лети. Тя ще умре така, както съм обречен и аз – на бавна и мъчителна смърт без моята страст, рисуването”, споделя той.
След Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. и последвалата десталинизация и идването на власт на Тодор Живков, положението на хората на културата в НРБ се променят към по-добро. Тато е от хората, които макар и на търпят критика към собствената си личност, умее да флиртува с писатели, поети и художници и да прави опити да бъде приет от тях като приятел. През 1956 г. членството на Борис Денев в Съюза на художниците отново е възстановено, а пожизнената му забрана да рисува е премахната. Дори нещо повече – 11 години по-късно, през 1967 г., той е обявен и за “заслужил художник”. Трябва да минат обаче още 15 години, за да бъде организирана отново негова самостоятелна изложба, но вече посмъртно.
Последните години от живота си Борис Денев живее с дъщеря си Славка, също художничка, в София, на ул. “Шипка” № 18, където днес на фасадата на къщата има поставена паметна плоча. Приживе двамата правят дарение като предоставят жилището си за безплатна квартира на бедни и социално слаби студенти от Художествената академия. Комунистите обаче не се съобразяват с волята им и я потъпкват.
Борис Денев напуска този свят на 31 декември 1969 г. на 86-годишна възраст. Като единствена негова наследница, през 1983 г. – една година преди самата тя да почине, дъщеря му Славка прави дарение на Съюза на българските художници семейния дом, заедно с цялото имущество в него. Най-ценното в този дом са намиращите се там над 900 платна и около 700 други рисунки, скици и ескизи, нейни и на баща и. А родната къща на художника на ул. “Сливница” 4 във Велико Търново, известна още и като “Синята къща”, е предоставена като творческа база на местните художници.
Иван ГЕОРГИЕВ