Държавата бави превеждането на помощите за пострадалите от градущката през юни т.г. и средствата, необходими за почистване на речните корита в региона. Това стана ясно след отправени питания на общински съветници към кмета Даниел Панов.
Общинският съветник от „БСП за България“ Михаил Михалев попита какво се случва с обещаните обезщетения на хората в Малки чифлик и Шереметя, чийто имоти пострадаха при опустошителното бедствие, правена ли е досега оценка на стойността на нанесените щети и защо потърпевшите не могат да осъществят връзка с кмета и ресорните служители от Общината. В отговора си кметът Панов отговори, че веднага след градушката най-засегнатите селища, сред които са и двете посочени, са били посетени от общинска комисия, която е направила оглед, а на всички засегнати и потърпевши е била дадена възможност да попълнят декларации за отпускане на помощ. Тук обаче се появила спънка, свързана с данъчната оценка. Както е добре известно, от години данъчната оценка е различна и е в пъти по-ниска от реалната пазарна оценка на недвижимите имоти. А според закона размерът на отпуснатата при подобни бедствени ситуации помощ не може да надвишава размера на данъчната оценка. Така на практика на много места се е стигнало до абсурдната ситуация размерът на щетите от градушката да надхвърлят 3-4 хил. лв., но тъй като данъчната оценка е 700 лв., реалният размер на отпуснатата помощ също да не може да надвишава сумата от 700 лв. „Трябва да се направи промяна в категорията на населените места, за да се увеличи данъчната оценка и така потърпевшите да могат да получат в реален размер стойността на нанесените щети“, обясни кметът Панов. Той съобщи, че Общината е подала искане за отпускане на необходимите средства за щетите на физическите лица, в това число и на хората от Малки чифлик и Шереметя. Комисията, която трябва да одобри отпускането на средствата обаче вече няколко месеца още не се е произнесла. Хората ще получат помощите за нанесените от градушката щети, но не се знае точно кога. Освен за физическите лица имало подадени заявления и за нанесени щети върху обществени сгради, църкви и една джамия, но там също парите още се чакат. Най-добрия вариант е хората да застраховат имотите си, за да не се налага да чакат по половин година и повече държавни средства. Застраховката на един имот струва средно около 40-50 лв., но пък в случай не непредвидени щети от природни или други бедствия собствениците много по-лесно и по-бързо ще могат да получат от застрахователя пари за възстановяване на щетите.
Подобен е казусът и със средствата, необходими за почистването на речните корита в региона. На последното заседание на Великотърновския общински съвет към кмета Даниел Панов бяха отправени питания, отнасящи се до коритата на реките Янтра и Белица. Кметът обясни, че има изготвени и подадени няколко проекта за финансиране, отнасящи се до почиставнето на речните корита в региона, но все още няма отговор от Междуведомствената комисия. По отношение на коритото на р. Белица край Килифарево кметът обясни, че Общината отговаря за една част от коритото, което се намира в урбанизираната зона. Останалите участъци били в правомощията на областния управител. „До края на годината участъкът, за който отговаря Общината, ще бъде почистен“, обеща Панов. Заместникът му проф. Георги Камарашев пък направи обзор на почистването на речните корита около мостовете във Велико Търново и региона. През последните години са почистени коритата в районите на мостовете: между Леденик и Шемшево, край Чолаковци, на Дълга лъка и до църквата „Св. 40 мъченици“ в кв. „Асенов“. Като цяло обаче държавата явно не се интересува особено от грижата за почистването на речните корита от растителност и наноси и не приема това като важен приоритет. Това е и причината в случай на наводнения голяма част от реките да излизат от коритата си и да заливат населени места и част от инфраструктурата, нанасяйки щети за милиони левове.
Иван ГЕОРГИЕВ