Магомед Рамазанов влезе в историята като първият олимпийски шампион на В. Търново. Титлата му от Париж донесе огромна радост на всички, а и признанието, което получава, бе заслужено. Преди броени дни бе обявен и за почетен гражданин на старата столица, канят го за срещи и интервюта. Роденият в Дагестан борец, който от миналата година е български гражданин и жител на В. Търново, все още говори на руски, но пояснява, че разбира всичко и вече започва да учи български. Въпросите, които му задават, обаче в общи линии са едни и същи – за триумфа в Париж, за отношението му към България, за неговото бъдеще…
Магата, както го наричат, всъщност е интелигентен млад мъж, завършил право в Астрахан, и има светло излъчване – на сила и доброта. Преди Игрите на въпроса какво първо ще направи, ако спечели титлата, отговори просто: “ще изпия едно капучино под Айфеловата кула”. Пред “Янтра ДНЕС” Рамазанов говори откровено за цената, която се плаща за успеха, и за трънливия път към славата.
– Мага, изпи ли “шампионското” капучино? Или да задам въпроса другояче: какво беше първото усещане след титлата?
– Всъщност най-големите емоции бяха, след като спечелих полуфинала. Схватката бе сложна, а в края ѝ имаше момент, когато трябваше екстрено да мисля как да спечеля. Това ми донесе големите емоции. Когато прозвуча гонгът, в главата ми звънеше: аз съм финалист на Олимпиада! Именно тогава сълзите ми тръгнаха по лицето. А на финала не бяха толкова ярки, защото схватката беше с прекъсвания и последната минута беше дори спокойна. И когато се качих на почетната стълбичка, изпитвах едно душевно спокойствие. Разбирах, че съм направил каквото трябва.
– А сега емоциите утихнаха ли вече?
– Да. Знам, че съм олимпийски шампион, но трябва да продължавам напред. Ако бях завършил кариерата си, щях още повече да си отпусна душата. Но след като съм решил да карам още един олимпийски цикъл, длъжен съм да бъда във форма и трябва да забравя вече емоциите, да вляза в тренировъчен режим.
– Не се ли умори от посрещания, приеми, интервюта?
– Честно казано, да. Но всичко е много приятно. Още малко предстоят и започвам тренировки. Не мога да откажа, защото хората искат да ме видят, приятно им е, както и на мен.
– Победата в Париж промени ли те по някакъв начин?
– Мисля, че не. Разликата е, че ще ми позволи да живея малко по-комфортно. Но си оставам същият като човек. Променят ме по-скоро възрастта и опитът. Зависи какви хора срещам, ако това са лоши хора, това може да влияе зле. Вече съм по-внимателен в отношенията си с хората.
– Ти каза преди Игрите, че олимпийският медал не е толкова важен, колкото изминатият път за неговото постигане…
– Да. Когато сега гледам този златен медал, в него виждам само през какво съм преминал. Как съм започнал, какви неудачи и трудности съм минал, успехите. Виждам дори състезанията, пътуването за тях, връщането обратно след загуба… Моментите, в които ми липсваше дори храна, спортна екипировка… Мога да кажа, че спортният ми път бе контрастен, нагоре и надолу, в него имаше всичко – и радост, и мъка. И когато си изминал този път до края, наистина е много приятно!
– Как оценяваш признанието? Имаше срещи при президента, при премиера, стана почетен гражданин на В. Търново…
– Хората ме посрещат отлично, разпознават ме и ме спират дори по улицата. Оценявам и високия статус на някои срещи – президентът, премиерът, кметът на В. Търново, но много ценя колко съм зарадвал обикновените хора.
– Как те посрещнаха в Дагестан?
– В столицата Махачкала още на летището ни посрещнаха с танци и церемонии, после имаше среща в родното ми село Октябърское, както и в планината… Навсякъде виждах само радостни лица. Хората там знаят през какво съм преминал. И за тях няма никакво значение за коя страна нося медалите, уважават ме като човек и заради пътя, който съм изминал. Тук няма политика. Моята родина Дагестан е много благодарна, чета коментари под българските статии, в които много мои сънародници са благодарни на България за шанса, който ми даде. Те отдавна искаха да премина за друга страна и да постигна резултати, понеже в Русия беше сложно да стане. Дадоха ни премии в Дагестан на всички борци с медали от Париж, дори и на тези, които не попаднаха на Олимпиадата (б.а. по 5 млн. рубли за титла, а по 1 млн. за неучаствалите). Те са от един спонсор, на когото съм много благодарен, той е добър човек и е в добри отношения с българската федерация.
– Сподели, че победата е за твоя баща. Защо точно за него?
– Защото почнах със свободната борба заради него, той има огромен принос. Първо започнах в родното си село, после в Астрахан, той контролираше всичко – не само в спорта, но и в живота ми. Под негово влияние цял живот не съм пил алкохол, нито пушил. Възпитанието получих от него и от майка си. Баща ми имаше голяма мечта – да стана олимпийски шампион, и я сбъднах заради него. Да, той вече не е сред живите (б.а. – почина от ковид), но има едни отличия, т.нар. посмъртни медали. Този медал е за него.
– Четох, че като малък ти давал по 5 рубли за всяко състезание и ти си ги събирал, за да си купиш в края на месеца сладолед…
– Историята е следната: в нашето село имаше две зали. От нашата ние ходехме в централната, където имаше схватки, по пет на състезание. Баща ми ни даваше на мен и брат ми Рамазан 5 рубли, като спечелим всичките. Така че седмично можех да заработя само 5 рубли. Събирах ги и след месец и половина си купувах сладолед “Золотой слиток”, който струваше 25 рубли. Той искаше да ни дава стимули да печелим. Много такива моменти имаше с него.
– Знаем, че си женен и имаш две деца, би ли разказал повече за семейството си?
– Да, така е, но не обичам да говоря публично за личния си живот. Имаме планове да дойдат в България при мен, надявам се да се получат.
– Бъдещето ти свързано ли е с България?
– Абсолютно. Вече имам конкретни планове. Колегите ти ме питаха за ведомственото жилище, което ми бе обещано. Казах им, че би било добре да е собствено, защото ведомствен дом за спортист е добре, но за семеен – не. Като завърша кариерата си, вероятно трябва да върна ключовете. Това ще е сложно за семеен човек като мен.
– Да си олимпийски шампион е чудесно, но двукратен е още по-добре, нали?
– Колкото повече, толкова по-добре! В следващите 4 години ще се опитам да постигна максимален брой отличия – и на европейските първенства, и на световните, и на Олимпиадата. Ако показвам красива борба, надявам се нещата да се получат.

Анатоли ПЕТРОВ