Цар Иван Александър лично носил пясък от половин километър за строежа

Уникална находка, която може да бъде обявена за археологическата сензация на годината, откриха археолозите проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев. След разкопки, продължили само 35 дни, те разкриха основите на средновековна църква, за която се предполага, че е принадлежала към манастирски комплекс на свети Теодосий Търновски. Строежът се датира към XIV век, времето на управлението на българския цар Иван Александър. Намира се в местността Шушманец в землището на Самоводене.
Проф. Хитко Вачев сподели, че е открил информация за предполагаемото място на комплекса от стари сведения. През 1856 г. д-р Васил Берон пише, че на 1 км от днешната църква „Св. Троица“ на запад от Велико Търново има стара църква. Архитектурно-стиловите характеристики сочат, че откритата църква принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от времето на Второто българско царство. Стените на църквата са изградени от издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част, на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която се носели от каменни колони. Вътрешността на храма и цялата галерия е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част чрез зидана олтарна преграда, която също е стенописана. По своя вид и по архитектурно-стиловите си особености новооткритата църква може да бъде сравнена със средновековните църкви в Несебър или с Патриаршеската църква и църква №10 на крепостта “Царевец” в Търново.
Проф. Хитко Вачев разказа и как се е стигнало до изграждането на манастирския комплекс по време на управлението на цар Иван Александър. Според Житието на св. Теодосий, написано от патриарх Калист, след като се оттеглил от активна дейност Теодосий основава свой манастир, в който става игумен. Според проф. Вачев откритата църква в района на Самоводене е била част от въпросния комплекс. Любопитното е, че според изворите в строежа пряко участие взел и сам цар Иван Александър, който носил в дрехата си пясък от разстояние три пъприща – стара мярка за разстояние, равняваща се на 555 м. Когато археолозите измерват със съвременни средства разстоянието от основите на откритата църква до брега на реката, то съвпаднало точно с тези три пъприща.
След построяването на манастира Теодосий бил поставен за негов игумен. А след смъртта му през ноември 1363 г. за втори игумен на манастира бил избран сподвижникът му Роман. Той бил на този пост 3 години, когато на свой ред умира, е канонизиран за светец на българската църква под името Роман Търновски. Проф. Вачев и колегата му Петракиев предполагат, че Роман е погребан в района на откритата сега църква, вероятно в някоя от галериите и. Друго предположение е, че е възможно в района да се е намирала и пещерата, в която за известно време Теодосий и братята монаси са живели.
По време на археологическите разкопки били открити огромно количество от стенописи, които са събрани в 9 кашона и тепърва предстои да бъдат изследвани и сглобявани. Сред интересните находки е и изключително запазен стилизиран бронзов кръст, лъжица за даване на причастие и каса за отливане на различни предмети. Именно наличието на касата дава основание на двамата археолозиш да предполагат, че откритата от тях църква е просъществувала и е била действаща чак до XVIII век. По сегашните данни размерите на откритата църква са 7,90 х 4,50 м.
Проф. Хитко Вачев обясни, че установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него на др. монашески обители – Преображенския манастир и Св. Троица поставя на дневен ред въпроса къде се е намирала упоменатата в писмените извори от средновековието „Търновска Света гора“.
Проф. Хитко Вачев обясни, че разкопките, при които е открита църквата, са били спасителни и поради това не са могли да кандидатстват за финансиране от държавата. Спешността им е била наложена от наличието на свлачище и иманярски интервенции. След приключване на разкопките ще бъде извършена полева консервация. Откритите стенописни останки са консервирани от доц. д-р Пламен Събев, а архитектурните детайли от Руен Хаджиниколов. В археологическия екип е работила и студентката Пламена Славова.
Разкопките на новооткритата църква са финансирани на два транша: от общината и от частните дарители: г-н Красимир Гърдев („Пазари В. Търново” ООД), инж. Филип Маринов, инж. Румен Игнатов („Пътни строежи В. Търново” ЕАД), г-н Радован Цаха, г-жа Мануела Стоева („Кроношпан България” ООД), г-н Росен Иванов (Търговско-промишлена палата Велико Търново), г-жа Калина Широкова (ЗП – Калина Широкова), г-жа Екатерина Иринчева („Надежда – транспорт и строителство” ООД), г-н Тихомир Ангелов („Ником АТ” АД), сем. Павлинка и Марин Владеви. Проф. Вачев отправи официално предложение кметът Даниел Панов да стане патрон на проучванията. Очакванията на всички са следващата година разкопките да продължат с държавно или общинско финансиране.
Иван ГЕОРГИЕВ